Клаус Шваб: безпрецедентен растеж

печат
Ако светът се управлява от малцина зловредни богаташи, то Клаус Шваб би трябвало да е сред тарторите им. От 1970-те години той управлява Световния икономически форум в Давос, на който се събират най-видните бизнесмени и отбрани политици, „за да подобрят положението в света“. През 2016 г. Шваб издава книга, озаглавена „Четвъртата индустриална революция“. Според него третата индустриална революция започва през 60-те години на XX век като „компютърна“ или „цифрова“ революция и приключва с разпространението на интернет през 90-те години. Четвъртата индустриална революция започва с повсеместното разпространение на мобилния интернет, с по-малките, по-мощни и все по-евтини сензори, с изкуствения интелект и машинното самообучение.
Шваб хвърля много усилия да убеди читателя, че живеем във времена на безпрецедентно икономическо и технологично развитие, които несъмнено ще доведат до радикални структурни промени в обществото:
Организационните структури, необходими за регулирано разпространение на иновациите и смекчаване на разрушителните последствия, в най-добрия случай са неадекватни, а в най-лошия – напълно отсъстват.
Поразяват не само темповете на развитие: ръстът в мащабите също предизвиква изумление. Цифровизацията означава автоматизация, следователно компаниите не са заплашени от значим спад на рентабилността. За да си представим значението на това, нека сравним Детройт от 1990 година (в онзи момент основен център на традиционната индустрия) със Силициевата долина от 2014 година. През 1990 година целият борсов капитал на трите най-крупни компании в Детройт възлиза на 36 милиарда долара с приход от 250 млрд. долара и персонал от 1,2 милиона души. През 2014 година борсовият капитал на трите най-крупни компании в Силициевата долина е многократно по-голям (1,09 трилиона долара) при същите приходи (247 млрд. долара) и почти десет пъти по-малко персонал (137 000 души).

Характерът на извършващите се промени е толкова фундаментален, че световната история не познава друга подобна епоха – време както на големи възможности, така и на потенциални опасности.
Такова просто устройство като таблета, който използваме за четене, търсене на информация и общуване, притежава изчислителна мощност колкото 5000 от настолните компютри, които използвахме преди тридесет години. При това цената на съхранението на информацията в настояще време клони към нула (съхранението на 1 ГБ днес струва по-малко от 3 цента в сравнение с 10 000 долара преди двадесет години).
В резултат, основните печеливши от Четвъртата индустриална революция са доставчиците на интелектуален или физически капитал – изобретатели, инвеститори, акционери, което обяснява нарастващия разрив в стандарта между живеещите от собствения си труд и тези, които притежават капитал. Това обяснява и разочарованието на много работници и служители, които са убедени, че никога няма да могат да увеличат своите реални доходи и децата им няма да живеят по-добре от тях.
Тези фундаментални промени, засягащи икономическите, социалните и политическите системи, е трудно да бъдат обърнати, дори ако процесът на глобализация по някакъв начин бъде задвижен назад. Пред отраслите и компаниите вече не стои въпросът дали ще има разрушителен пробив в сферата на техните интереси, а кога ще се извърши този пробив, каква форма ще приеме и как ще се отрази на отраслите или на организацията им.
Четвъртата индустриална революция ще породи в еднаква степен огромни ползи и големи предизвикателства. Една особено сериозна причина за безпокойство е задълбочаващото се неравенство. Проблемите, които то създава, трудно могат да получат количествено изражение, тъй като повечето от нас сме едновременно потребители и производители, така че иновациите и подривните технологии ще повлияват както положително, така и отрицателно върху благосъстоянието и стандарта ни на живот.
Когато се използват цифрови платформи, разходите за производство на всеки допълнителен продукт или услуга клонят към нула. Това ще има значителни последици за бизнеса и обществото.
В годините преди икономическата и финансовата криза от 2008 г. световната икономика расте с около 5% годишно. Ако такъв темп на растеж се запази, което ще позволи на световния БВП да се удвоява на всяко десетилетие и половина, то, благодарение на това, милиарди хора ще бъдат извадени от гетата на бедността.
Читателят на Шваб не е просто пасивен зрител на еволюцията на обществото. Цялата работа на „инженера-икономист“ е насочена към „лидерите“, „предприемачите“, т. е. към днешните и утрешните властници. Те са „едновременно потребители и производители“ по по-различен начин от нас – произвеждат чрез чужд труд и потребяват почти всичко. Те трябва да бъдат убедени в неизбежността на промените и нуждата от лекарство. Няма да се сбъднат „големите възможности“, че „милиарди хора ще бъдат извадени от гетата на бедността“ – както не се сбъднаха след предишните три индустриални революции. Задава се обаче реална опасност от пробив в основите на социалната пирамида, на чийто връх балансират читателите на Шваб. По-нататък в книгата той посочва механизмите на пробива и препоръчва как да бъде неутрализиран. •

Наблюдател
(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *