Кой печели от бежанците

печат
През ноември покрай телевизора тихо прошумяха новини, които заслужаваха да бъдат изговорени открай докрай. Например новината, че „мозъците изтичат“ оттук все по-бързо. Или че българската държава е заслужила сребърен медал в световното съревнование по брой погребани жители на глава от населението. Медиите обаче гузно преглътнаха тези теми.

Затова пък темата за „бежанците“ отново разбуни духовете. Епидемии, карантини, протести, афганистанци, камъни, протести, жандармерия, водно оръдие, пребити по болниците, концерти и още протести… Чак се набива на очи въпросът „Защо пък чак толкова?“ Още римляните са казали Qui bono?, та тук ще се запитаме кой печели и кой губи от драмата с „бежанците“.

Като че ли с губещите е по-лесно. На първо място са самите мигранти. По родните им места има твърде много глад, мизерия, че и война, за да останат там. Те не са тръгнали към Германия (условно казано) от хубаво, а за хубаво. Вместо да стигнат дотам обаче, остават затворени в държава, която вдъхва на собствените си граждани единствено мерак да се пръждосат със състезателна скорост. Целта им е да попаднат сред роднини, познати или поне сънародници, които вече са уредили живота си сред „златния милиард“, да си намерят работа и да живеят като „бели хора“. За беда обаче са закрепостени сред хора, които не искат да ги виждат. Парите, скътани за път, малко по малко свършват, а трудно можеш да се хванеш на работа, когато не знаеш езика, хората се страхуват от теб, а за местните също няма работа. Перспективите за интеграция пред мигранта, излизащ от центъра за задържане, не са по-големи от тези на затворника, излежал присъдата си.

Другият губещ несъмнено са българските граждани. Все повече наблюдения доказват, че основният отдушник, предотвратяващ нагнетяването на социалното напрежение в България до революционна ситуация, е възможността за емиграция. За две десетилетия гърлата, които нашата „бананова“ икономика трябва да изхранва, намаляха с два милиона – и пак мнозинството от хората живеят в мизерия. Увеличаването на населението, докато работните места изчезват не само тук, но и в световен мащаб, без съмнение ще натежи на икономиката. Добрата новина е, че за момента мигрантите тук са незначително количество и си носят пари. Вероятно е обаче броят им да расте, а парите – да намаляват.

Други очакват каузата на революцията да спечели от „бежанците“, защото ще нагнетят социалното напрежение. И това обаче не е много сигурно. Напротив – засега изглежда, че ефектът от миграцията по-скоро е пречка пред революционните процеси. Каквото и да говорят политиците, засега мигрантите са твърде малко, за да натежат на държавния бюджет или на пазара на труда. За сметка на това се оказаха много удобно плашило, пред което бедни и богати, управляващи и управлявани да бъдат показвани като едно цяло. Социалните проблеми в България не бяха повлияни от „бежанците“, но бяха много удобно заврени зад раздутата „фантомна заплаха“ от тях.

Това ни улеснява в отговора на въпроса „Кой печели?“. Печелят всички, които са доволни от статуквото. Ако си виновен за „изтичането на мозъци“, ако не искаш да плащаш пенсиите на захапалите живота старци, бежанците ти идват дюшеш. Обясни на телезрителя, че това е проблемът на страната и си я ограбвай на спокойствие! Точно това сториха политиците, без изключение, в последната предизборна кампания – „проблемът с бежанците“ бе основната тема, както въпросът „за абортите“ и за „гей браковете“ бяха основни теми в САЩ. Само че в САЩ средната работна заплата е малко под $4000…

Освен отклоняване на вниманието, от „проблема с бежанците“ се печели и друго. Не на последно място – суха пара. Мигрантите плащат хиляди евро, за да се докопат до Германия – лесно се намира кой да вземе парите. Трафикът на хора открай време е доходен бизнес. В модерните държави той се осъществява под надзора на службите, от същите мутри, които прекарват и разпространяват нелегално оръжие и наркотици. Ако напоследък станаха твърде много неконтролираните преминавания, причината е в това, че търсенето далеч надвиши предлагането и мащабите на далаверата надхвърлиха възможностите на контролираните канали – всякакви Динковци и Низамовци се включиха в лова на хора за своя сметка.

След като бъдат заловени и евентуално ограбени на границата, мигрантите започват да носят легални доходи. На държавните служители, които ги надзирават като стадо добитък, за който взимат директно пари „на глава“ от Върховния комисариат на ООН. На служителите в неправителствените организации, които ги обгрижват като защитници на правата на животните. На търговците около местата за настаняване, където оставят последните си пари. И най-накрая на работодателите, ако имат късмета да си намерят такива.

През ноември стана ясно, че България ще получи около 100 млн. евро „безвъзмездна помощ за справяне с бежанския проблем“. От нея около 20 млн. ще отидат в затворите за мигранти – в тях всеки един мигрант получава 67 лева „джобни“. Останалите „1000 лева месечно за бежанец“, които излизат от държавната каса, отиват за храна, приюти, охранители, наблюдение – от които се облажват различни бизнесмени и чиновници.

Голямото плюскане обаче е в инфраструктурата по границата с Турция. Освен 80-те милиона евро, чакани от ЕС, държавата до края на това лято похарчи 140 милиона лева само за оградата. Печалбата отиде при Голямото прасе, известно като #Кой?. Вероятно в копанките на по-малки прасенца също влиза по нещо – и местната власт не пропуска да се облажи, когато нещо се случва на нейна територия.

Това обяснява последния чалга-патриотарски концерт в Ямбол, който организаторите упорито наричаха „протест срещу бежанците“. Зад протеста стои един от най-богатите хора в града, държащ най-голямата чалгатека и неприкрито подкрепящ ДПС. Малкият град изглежда недостатъчен за всички мераклии да яхнат вълната на страх от бежанците – няколко дни преди това друг протест организираха други хора, отново опитни играчи в местната политика.

На въпроса „Кой печели?“ от раздухването на „проблема с бежанците“ трябва да отговорим „Все същите“. Същите хора, които държат легалния и нелегалния бизнес в България, властта и парите, тоягата и моркова. Останалите не печелят нищо от истерията, освен може би илюзията, че са наравно с овчарите. Само че не са. На Гергьовден едни точат ножове, а други подлагат врат. Така е и с поредната „криза“ – едни трупат пари и власт, а други плащат сметката.

Наблюдател


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *