Край Босфора – шум да се вдига

печат
Преодолявайки отвращението си от т. нар. „дискусия“ всред затъналото в предразсъдъци и синдрома „недочул, недоразбрал, но имам мнение“ общество, а особено във „висшите сфери“ на политико-мутренско-бизнесменската класа, излагам своята позиция, надявам се съвпадаща с тази на другарите по този „толкова скандален въпрос“.
Първо, Истанбулската конвенция, както и всеки друг подобен документ, се занимава с едно единствено основно нещо: хем да се погрижи вълците да са сити, хем и агнетата, след известни ампутации, да продължат да кретат на системи, за да бъдат и занапред донори на вкусно месце. Извън метафората: за анархистите съществува една-единствена висша ценност – безусловната свобода на всяка човешка личност. Свободата ни е нужна, за да намираме смисъл и щастие в съществуването си, свободата е условие за пълноценен живот. За да бъде трайна, стабилна, възпроизвеждаща се и разширяваща се тази висша ценност, е достатъчно всеки от нас да спазва – желателно съзнателно (но бива и чисто по навик, ако се е радвал на адекватно възпитание) – или поне да се стреми в частните и обществени дела да следва простия принцип, формулиран още от Емануел Кант („Категоричният императив“), по-късно раздъвкан за лесно разбиране от Пьотр Кропоткин: „винаги постъпвай с околните така, както искаш те да постъпват с теб при аналогични обстоятелства“. Този универсален етичен принцип, убеден съм, е способен да урежда всякакъв вид човешки взаимодействия. Последователното му прилагане, нека и с дребни спъвания, поражда отношения, които наричаме справедливи, които се намират в съзвучие с нормалната, неизкривена човешка съвест.
На думи и на хартия почти всеки закон или норматив от сорта на „международна конвенция“ застава зад ценностите „свобода“ и „добруване на хората“. На практика, използвайки чиновнически език, нормотворците и обслужващият им персонал всякога се стремят да кастрират Императива, да постигат „баланс“ и (с извинение) „разумен компромис“ между интересите на властта във всичките ѝ форми (и пълнеж от социопати по рождение или станали такива в името на „успяването“, т. е. социопати по служебни задължения). Резултатът е привилегии за властническите институции и дискриминиране на населението.
Конвенциите и законите разписват правата на държавата и на лоялните към идеята за държавност „неправителствени организации“, докато на хората, особено пострадалите от някакво грозно явление, отреждат ролята на клиенти, които да чакат пред гишето, където „упълномощени лица“ ще им раздават полагаемия дял „справедливост“ и „възмездие“.
Следователно, отново е вярно определението на Христо Ботев, че законите са написани за робите, а правителството е заговор срещу свободата.
Закони и конвенции – мястото им е на боклука на историята, заедно с цялата система, която работи с механизмите на „законността“ и „конвенционалността“. Защото упованията, че някакъв закон или конвенция „ще защити“ онеправданите по еди-кой-си повод, са заблуда: защитата от закона е подобна на защита от мафията – срещу закрилата си длъжен да се покориш на „защитника“, като от неговия произвол няма кой да те защити.
Второ, относно дъвкания „джендър“ и ужасните страхове от „изпедерастяване на нацията“, само ще посоча, че обвързаните с биологичния пол социални роли не са вчерашно явление, съществуват от хилядолетия. Не би имало развитие обаче, ако продължаваме да смятаме, че мястото на жената е само в кухнята и в леглото, че децата следва да слушат всяка глупост на възрастните. Когато човек не е щастлив от това какъв се е родил, той е свободен да търси начини, без да му натрапват каква роля е длъжен да играе, но и без той да изисква специални привилегии за това, че му е криво. Ако обществото ни бе изградено съгласно Императива, а не върху лицемерните му извращения, проблемът с „джендъра“ никога не би имал вида на проблем, защото мястото му е изключително в личната сфера.
Колкото до „моралното падение“ – нима през последните 30 години, че и преди тях, че и още по-преди не сме свидетели на нравствени низини? На какво днес учат децата, че те с лекота пребиват свои по-слаби връстници и беззащитни възрастни за едното нищо? Висок морал ли е всекидневното и ежечасно поведение на политиците? Образец ли е отношението към болните, особено раковите, особено записаните като безнадеждни? Кошмарите в прекръстените сиропиталища – нима те не заслужават повече внимание от хипотетичното „преподаване на хомосексуализъм в училище“? Все по-агресивното пробутване на вероучение като задължителен предмет според мен е по-съществен проблем – с ревностно зубрене на Корана тук и там по света бе отгледан ислямизмът, нима отговорът срещу един вид религиозен фанатизъм следва да бъде отглеждане на друг вид религиозен фанатизъм? Трябва да се върнем в епохата на Кръстоносните походи ли, когато жената на Изток съвсем буквално е била смятана за собственост на съпруга си, а на Запад папата е писал послания към господата рицари, щото когато удрят дамите на сърцата си, поне да си махат бронираните ръкавици…
И последно, разбирам мотивите на авторите на Истанбулската конвенция – създаване на повече поминък за юристите, заделяне на повече средства за преразпределяне, подмяна на понятията и всяване на противопоставяне между хората по второстепенни поводи, така че да бъде маскирано основното, многовековно противоречие – това между богати и бедни, управляващи и управлявани. Не разбирам защо хората налапват все същата, вмирисана отдавна стръв. Разбирам също защо Истанбулската конвенция бе раздухана у нас до скандал. Основната част управляващи водят линия да слушат какво им диктува Брюксел, понеже с неговата благословия управляват въпреки всички свои вътрешнополитически безобразия. Коалиционните партньори виждат в скандала повод да демонстрират колко са принципни и независими. Опозицията пък винаги е готова да си точи ноктите, при това опитвайки се да се изкара по-голям радетел за „християнските ценности“ от православните дъбови глави.
Споменавайки православните дейци, се чувствам длъжен да вметна, че гръмките им изяви покрай Конвенцията са една от най-наглите им прояви на лицемерие от доста години насам. Органично присъщото им двуличие винаги е на високо ниво, но този път надминаха себе си. Загрижени за морала, църковниците си мълчаха по океани от други поводи за възмущение – вече ги споменах под формата на риторични въпроси. През януари БПЦ организира дарителска кампания за закупуване на медицински апарат, който струвал… 45 хиляди лева. В хода на кампанията поповете се оплакваха, че „богатите малко дарявали“. Защо не се размрънкаха по-гръмогласно? Защо не подеха редовни молитви против стиснатите богаташи? Нарочно не питам защо притежаващата четири милиарда лева в недвижими имоти БПЦ, чиито служители носят часовници за хилядарки и се возят в лимузини за десетки хилядарки, сама не купи въпросния апарат. Нито питам защо не помогна на приюта в Нови Хан след случилия се там пожар. Бездействията за едно и гръмките вайкания за друго нагледно илюстрират морала на църковниците.
Та, казах, разбирам и създателите на „скандалния документ“, разбирам и използвачите, дето си правят от него политика. Отказвам обаче да разбера защо народът, онова негово мнозинство, което не седи масово пред очите на премиери и журналисти по заведенията на „Витошка“ в София (като на същото място в заведенията здраво, по 10 часа на ден бачка персонал, който разчита предимно на бакшиши, вместо на заплатата), нито всеки многодневен празник отпрашва към Гърция, та тази съществена част от народа – защо се връзва на пушилката на изедниците си? Пушилка, по-опасна от пак толкоз удобните за правене на политика/бизнес „фини прахови частици“.

За довиждане – едно късо и донякъде „лирично“ отклонение. Често наблюдавам как един от котараците старателно заравя акото си в пясъчника отвън. Толкова се престарава, че издига цяла малка тракийска могила. Само че акото не се озовава под купчината, а все се мъдри най-отгоре.
Боя се, че българските граждани постъпват по подобен начин с партии и политици – подведени енергично да ровят, те ровят ли ровят, но вместо да закопаят миризливото лайно, го качват на върха… и застиват в недоумение.
От котарачето се умилявам, но какво да река за постигащите същото хора…? •

Шаркан


 

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *