Краят на „пазарната икономика“

печат
Благодарение на експоненциалното развитие на технологиите, в близките 15-20 години стойността на жилищата, транспорта, храната, медицинското обслужване, облеклото, развлеченията, образованието и други продукти и услуги ще пада, докато в крайна сметка не стане равна на нула. Някои наричат тази демонетизация на живота „технологичен социализъм“.
Изследванията на пазара в различни страни на света сочат, че хората изразходват парите си за едни и същи основни продукти и услуги. Следващите данни са „средностатистически“ за привичките (и нуждите) на купувачите в САЩ, Китай и Индия. Разбира се, в изследванията не са взети под внимание разликите в нивата на задоволяване на нуждите, дължащи се на различната степен на развитие на съответната страна.
И така, в САЩ 33% от дохода на средностатистическия американец отиват за жилище, 16% за транспорт, 12% за храна, 6% за здравеопазване и 5% за развлечения. С други думи 75% от работната заплата на „средния“ американец отива за тези пера от разходната част от бюджета му.
В Китай голямата част от разходите отиват за храна, жилище, транспорт и здраве, като тук половината от заплатата се изразходва за храна и облекло.
В Индия, с нейните 1,3 милиарда души, голямата част от разходите е за храна, транспорт, различни стоки и услуги, по-малката част е за жилища и здравеопазване.
Като цяло, въпреки разликите в нивата на задоволяване на нуждите, 75–80% от разходите отиват за седем категории продукти и услуги: транспорт, храна, здраве, жилище, енергия, образование и развлечения, без да се отчитат разликите вътре във всяка една от страните и между страните.
Надолу следват примери и прогнози за поевтиняването на живота или демонетизацията (т. е. изключването на парите от формулата на усвояване на продуктите и услугите), вследствие въвеждането на нови технологии, автоматизация и роботизация.
Във времето на фалиралата Kodak фотографията струва скъпо, плаща се за фотоапарат, филми, проявяване и т. н. Днес, в епохата на мегапикселите и камерата на мобилния телефон, всички тези продукти и услуги са станали безплатни – имаме пълна демонетизация.
Информацията: в миналото събирането на данни струва скъпо като време и средства. Днес, в епохата на Google информацията е безплатна и хиляди пъти по-качествена. Достъпът до нея, до данните и анализирането им е практически демонетизиран. Това важи и за видеоразговорите с помощта на Skype и други системи.
Списъкът се удължава ежедневно с рекламите, музикалната индустрия, книжарниците и т. н.
С Airbnb (онлайн платформа за отдаване и наемане на стаи, апартаменти, вили и други) всеки потребител може да регистрира имота си или да отседне в друг имот по време на пътуванията си. Концепцията на Airbnb e основана на принципа на споделената икономика, която свързва хора, предлагащи даден тип услуга, с хора, търсещи такава услуга. Запазването на място за настаняване чрез Airbnb излиза много по-евтино, отколкото в хотел. На обменни начала се стига до демонетизиране на хотелиерските услуги. С Uber – на такситата и пр.
Изчислено е, че преди 20 години, за да си позволим много от безплатните днес услуги, би трябвало да разполагаме със стотици хиляди долари.
Като пример за демонетизация през идните 20 години ще разгледаме горните 7 пункта, с които започнахме това изложение:
   1. ТРАНСПОРТ – компаниите от типа Uber, отдаващи под наем таксита, са само в началото си, засягащо автомобилната индустрия, която днес струва трилиони долари. При пълното им развитие, стойността на транспорта ще поевтинее 5-10 пъти в сравнение с ползването на собствен автомобил, защото ще отпаднат разходи като застраховане, ремонти, паркинг и др. Това превръщане на колата в услуга ще позволи и на най-бедните жители на Земята да я ползват.
   2. ХРАНА – за последното столетие стойността ѝ е паднала 30 пъти. Допълнително понижаване на разходите ще започне с ефективното ползване на вертикални ферми. Днес 70% от крайната цена на храната отиват за транспорт, съхранение и обработка. С пробивите в генетиката и биологията реколтите ще се увеличат десетократно.
   3. МЕДИЦИНА – условно тя може да се раздели на четири големи дяла: диагностика, хирургия, медикаменти и хронични заболявания.
      а) диагностика – изкуственият интелект още днес диагностицира раковите болни по-добре от лекарите. Той ще изучава данните на генома, диагностицира патологията и ще прави изводи на цената на електричеството;
      б) хирургия – в най-близко бъдеще роботите ще бъдат най-добрите хирурзи и ще правят операции с най-голяма точност. Всеки робот-хирург ще може да консултира данните на милиони оперирани преди това, разполагайки по този начин със свръхчовешкия опит, като стойността на манипулациите и в този случай ще клони към нула;
      в) лечението на хронично болните и грижите за старите хора също ще се осъществяват от роботи;
      г) медикаменти – ще се откриват с помощта на изкуствения интелект и ще се произвеждат в домашни условия с помощта на 3-измерен печат, който освен това ще отчита индивидуалните норми и анализа на кръвта във всеки един момент.
Следва да се отбележи, че стойността на генетичните изследвания спада с всяка изминала година, което позволява да се предсказват както бъдещите заболявания, така и най-ефикасното им лечение.
    4) ЖИЛИЩА – високата им цена днес се определя от местоположението им. Хората търсят жилища в близост до местоработата си и местата за развлечения. Тяхната стойност обаче ще пада поради:
      а) самоуправляващите се автомобили: ако човек може да чете, спи, почива, гледа филм и участва в конференции, разстоянието до работата е без значение;
      б) създаване на виртуална реалност, в това число и виртуални офиси, които ще ни спестят преместванията за работа;
      в) роботехниката и 3-измерният печат ще намалят стойността на сградите и времето за строеж.
   5) ЕНЕРГИЯ – всеки час Слънцето облива Земята с 5000 пъти повече енергия, отколкото човечеството изразходва за година. От тази енергия най-облагодетелствани ще бъдат жителите на най-бедните страни, които са разположени по екватора и тропиците. Стойността на слънчевата енергия ще пада и ще клони към нулата поради откриването на нови материали, с чиято помощ тя ще се „складира“.
   6) ОБРАЗОВАНИЕТО – още днес то е демонетизирано във висша степен, доколкото цялата учебна информация е достъпна безплатно в интернет. В мрежата могат да се намерят най-висококачествените лекции от Харвард, Масачузетския технологичен институт, Станфорд и др. университети от челната кохорта. Те се превеждат на всички езици в света и са достъпни безплатно за всеки потребител на интернет. И това е само началото. Не е далече времето, когато най-добрите професори в света ще се създадат от изкуствения интелект. Те ще познават точно възможностите, нуждите, желанията и знанията, на които ще обучават всеки с максимална ефикасност и скорост. Всички ще имат еднакъв и безплатен достъп до най-доброто образование.
   7) РАЗВЛЕЧЕНИЯТА – благодарение на разнообразните услуги от рода на YouTube, Netflix и милионите приложения за мобилни устройства, имаме взрив на безплатния достъп до всякакви развлечения. Само ползвателите на YouTube са над един милиард. Те всеки ден, гледат и слушат стотици милиони часове концерти, опери и др.

Това безплатно изобилие на продукти и услуги копае гроба на капитализма, който срамежливо е наречен „пазарна икономика“. •

Феранте Пала


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *