Критика на историческия разум

печат
» » » продължава от миналия брой

За йерархията в държавата

Понятието йерархия е производно от двете гръцки думи ἱερός = свещен и αρχία = власт, командване. „Светостта“, както знаем от „Свети“ Августин Блажени, който влязъл в конфликт с божията „мъдрост“, че всяка власт е от всевишния, произхожда от бандитизма („всяка държава е една голяма банда и всяка банда е една малка държава“). Постепенно изкристализират държавните органи и институции. Така властта се превръща в йерархическа система по пирамидалния принцип. С една особеност: строителството на държавната пирамида се извършва от върха към основата.
При генезиса на йерархията и единоначалието, определена роля играят икономически, юридически, религиозни и идеологически фактори. Който обаче иска да разбере „началния тласък“ и механиката на установяването на една централна власт с върховенството ѝ върху дадена маса и територия, препоръчваме да се запознае с методите и „принципите“ на избора на capo di tutti capi (шефът на всички шефове) в сицилианската мафия, който е еквивалентът на царя на царете в царството на политическите гангстери.
Плодотворността на подобен метод в обяснението на еволюцията на видовете, с използване на сравнителната анатомия и ембриология, може да се онагледи със закона на немския натуралист Ернст Хекел. Неговата перифраза за държавните науки звучи така: онтогенетичното развитие на сицилианската мафия повтаря в концентриран вид филогенетичното на държавния бандитизъм в световната история.
Че насилието стои в основата на раждането на държавната йерархия, личи от факта, че първите държавни структури (институции) са шпионските „органи“ от доносници и постоянната професионална платена армия, с техните йерархия, дисциплина и единоначалие.
За съжаление, истинският живот на главатарите на бандите и обкръжението им е покрит с безсловесността на летописците и остава скрит от любопитния взор на потомството. От тъмните векове са останали много малко редове, от които дори Кювие не би могъл да възстанови скелета и функционирането на полицейската и военна машина, и обладалите я патриотични „идеали“. Последните предизвиквали „възторжени, спонтанни, всенародни движения“ на организираните, обучени, подчинени на строга йерархия професионални убийци и пладнешки разбойници, които в историята и конституциите се обозначават като кралска, републиканска или народна армия и „органи на сигурността“ според статута и „идеалите“ на плащащите в брой пълководци и жандарми. Обикновено някой от тях ставал и държавен глава, а после му се прикачвали и останалите атрибути на властта. Той плащал на своите доносници и войници, раздавайки с пълни шепи от „придобивките“, което обстоятелство ни кара да заключим, че армията и полицията са били наемни и платени, т. е. материално заинтересовани от основния им „поминък“ – грабежът. Днес този техен занаят е регламентиран с „правни процедури“ от юдеохристиянската цивилизация с помощта на „демократични избори“, с които на стадото е предоставено „правото“ да избира кои ще го доят, стрижат и одират кожата му през определения от конституцията мандат.
Древната и най-новата световна история изобилстват с доказателства на тези ни твърдения. За да не се връщаме назад в „тъмните векове“, е достатъчно да посочим пресните примери за злодеянията на вермахта и гестапото през Втората световна война, на КГБ и сталиновите „витязи“ след нея или на ЦРУ, ФБР и морската пехота, на чуждестранния легион или на китайския ГУЛАГ с техните събрани от кол и въже наемници, с които разновидностите на световния капитал и на неговата дипломация се опитваха да съхранят позициите си в света на колониализма и да продължат la belle époque. Простите аритметични сметки биха ни разкрили, че „вътрешните“ и „външните“ грабежи и кланета през XX и наченалия XXI век надхвърлят сумарните престъпления срещу човечеството (по Глава 14 от НПК) за всичките 60 предишни векове на неговата политическа история…
Йерархическата организация, в която властта и командването са „свещени“, предполага класирането на личностите и групите в разряди и „ешелони“, в които всеки по-нисш е подчинен на по-висшия. Най-“висшите“ или върхът на йерархическата пирамида са завоювали „правото“ да командват, да искат безпрекословно подчинение от страна на по-нисшите и изпълнение на „спуснатите“ заповеди. Висшестоящите имат правото да променят или анулират решенията на „нисшите“. Вградени в йерархическата система на командване и подчинение, личностите, социалните групи и слоеве или класи разполагат с определени порции от привилегии, „националния“ доход и степени на власт или са изключени от тях. Мощта, богатството и техните „атрибути“ са най-големи на върха, където са се настанили най-“отговорните“ господа и другари в една йерархическа организация – държавна, партийна, военна, църковна или финансово-икономическа. Те клонят към нула при най-нисшите „ешелони“, които образуват базата на пирамидата. От само себе си се разбира, че за „правилното“ функциониране на подобна организация грижите се възлагат на властта с нейните институции, трансмисии, „органи“ и… доносници.
След повече или по-малко продължителни борби с агресивен характер от страна на бъдещия йерархически елит те завършват обикновено с налагане на отношенията на командване и подчинение и приемането на този ред от онези, които в говоримия език обозначават с понятието народ.
В интерес на истината трябва да посочим, че подобни отношения се наблюдават и сред известна част от зоологическите видове, където решаващи са ръстът, зъбите, ноктите, силата. Тези „атрибути“, които чрез оплождането и наследствеността подпомагат естествения подбор, могат да послужат като оправдание на йерархията сред стадата на някои животински видове. Нещо, което не може да се твърди за склеротиците, маниаците и шмекерите, които ръководят народните стада от всички континенти.
В прехода от животното към човека, диктатурата свлича хората на най-ниското стъпало. (Демокрацията е в известен смисъл временен компромис, постигнат в борбите между йерархията и подчинените.) При диктатурата властта е удържала пълна победа, но това не означава, че процесът на натрупване на експлозиви в основите на пирамидата е ликвидиран.
Точно това натрупване, приближаващо критичната маса, обяснява краха на „реалния социализъм“, който търсеше спасението си в „нови модели“, включително от китайски образец. Те бяха хибрид между илюзията и измамата. Илюзията е у господарите, които се надяваха, че посредством „моделите“ ще намерят компромис и класов мир с експлоатираните и потискани от тях поданици или „обекти на властта“. Що се отнася до измамата – тя е предназначена за народа, за когото старите лозунги, демагогия, фразеология и „атрибути“ бяха изгубили всякакво въздействие, разкрили мистификаторския си характер и станали негодни да прикриват паразитизма, грабежа и сладкия живот на йерархическата върхушка.
Спасителната котва за една изпаднала в беда диктатура е „пазарната демокрация“ и подкрепата на „свободния свят“ с неговите заеми и брониран юмрук или в краен случай – приказките за „самоуправление“. Идеите обаче имат своя вътрешна логика: който каже самоуправление, казва анархия или нищо!
Йерархическият ред е признак за изостаналостта на човешките общества. Историческата еволюция на тези общества и цивилизации, започнала с подчинение пред насилието, може да завърши само с насилие над йерархията и унищожението ѝ, с което ще се направят първите стъпки към превръщането на „политическото животно“ в свободен човек и към освобождението на обществото. •

Феранте Пала


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *