Критика на историческия разум

печат
» » » продължава от миналия брой

Исторически властта е „демиург“ на собствеността, макар че последната е цел на властниците. Затова за обективност можем да добавим забележката на американския социолог Перло за Конгреса на САЩ:
„Много конгресмени станаха богаташи, но не е малък и броят на богаташите, които станаха конгресмени“.
В света на „реалния социализъм“ частните собственици са експроприирани от държавата (спорадично появяващите се и изчезващи по волята ѝ „частници“ са изключение, което само потвърждава правилото за определящата роля на политическата власт в създаването и мутациите на имуществените отношения). „Експроприацията на експроприаторите“ се оказва най-банално поглъщане на множеството едри и дребни собственици, върху които дотогава е била децентрализирана властта, от един-единствен – „народният“ Левиатан.
Изчезването на частните собственици обаче ни най-малко не изменя същността на имуществените отношения, ако под това разбираме съхранение на господството, експлоатацията и зависимостта. Историята само е сменила тяхната кожа. Собствеността е станала държавна, т. е. на властващата класа, която баламосва тези, които изстисква в „общонародните“ заводи, мини, аграрно-промишлени комплекси, услуги и пр., чрез диалектическа софистика.
В лицето на държавно-капиталистическата класа властта и собствеността се сливат окончателно. Стават тъждествени. Тя е обладател на политическата диктатура и икономическата мощ. Маските са свалени и „опосредстванията“ елиминирани, за да стане ясно и за слепите, че зад юридическите понятия власт и собственост се крие един и същи, по-общ социален феномен: господството на човек над човека. В този смисъл ние твърдим, че собствеността е само една от проявите на властта. Тя е власт в икономическите отношения, чиято главна характеристика е експлоатацията.
Организацията на грабежа и начините на разпределение на награбеното между паразитите определят формите на собственост. Класификацията на обирите и бандитските методи са обект на специални изследвания. Интересуващите се отпращаме към ненаписаната наша книга „Наръчник на политическия гангстер“ и капиталния труд на Курцио Малапарте „Техника на държавния преврат“ (1931 г.). Тук приковаваме вниманието на читателя върху двете въплъщения на собствеността: частна и държавна.
Тези две форми се срещат на всяко стъпало в световната история – от люлката на цивилизациите до днес.
В Елада: в Атина собствеността е частна, в Спарта – държавна. В Египет и Месопотамия държавната собственост е преобладаваща, ако не изключителна. Прототипът на платоновия социализъм се намира в „идеалната държава“ на фараоните! При феодализма икономиката е „смесена“. В градовете съществуват „свободни“ занаятчии. Над селата, в които през средновековието живеят повече от 90% от поданиците, властват „благородници“ – независими или включени в йерархическата система според степента на централизация на властта във феодалното общество. В „най-висшата му фаза“ – абсолютизма, земята принадлежи на краля, който я предава за „доживотно ползване“ на заобикалящите го куртизани и метреси, военноначалници и чиновници. Двете форми на собственост си поделят и днешния свят на капитала, с неговите „Изток“ и „Запад“.
По-точните изследвания във времето и пространството биха доказали, че държавната форма на собственост е доминираща в човешката история. Този факт, както вече посочихме, с нищо не променя експлоататорската същност на собствеността. Етатизацията само служи като акушер на нейната концентрация и централизация. Тя ускорява превръщането на отделните парцели частна собственост в единна, тотална, държавна.
При етатизацията впрегатният добитък се премества и настанява от частните в държавни обори, които далеч невинаги са по-чисти и хигиенични. Този акт троцкистите наричат „завоеванията на Октомври“ или „придобивките на пролетариата“.
В частни или държавни обори правото на собственост се свежда до впрягането на двукракия добитък. До правото да се разполага с чуждото работно време и с резултатите от неговия труд. До монопола да се организира или заповядва организирането на трудовия процес. Класата на господарите надзирава и дирижира неговия ритъм, планиране и цели. Тя присвоява и плодовете.
Юридическото многословие маскира господството, което експлоататорите упражняват върху останалата част от „народа“. То изисква цяла система от институции, въоръжени корпуси, закони и морал, с които се поддържа страхът от глада и несигурността.
Правният характер на имуществените отношения означава само, че те са подчинени на дадено законодателство. Последното е израз на волята и интересите на господарите. През кризите, които предшестват и съпътстват смяната на собствениците, то може да бъде компромис между борещите се.
В световната история борбата на класите, които олицетворяват двете форми на собственост, по-често е завършвала с победа на държавната собственост. Ръководени от противни съображения, либерали и марксисти заобикалят този факт, а той е пряко следствие от историческата функция на държавата: ограбване на поданиците и „чужденците“. В тази функция частните собственици са само неканени посредници. Конкубинатът им с властниците се дължи по-скоро на взаимния страх от хидрата на народния бунт. Последният обаче не може да премахне вековната конкуренция между двете форми на господство, нито естествения стремеж на властниците да останат единствени притежатели на награбеното. Другата форма на собственост, при която държавата прехвърля правото за владеене, употреба и злоупотреба, върху частни лица, е аномалия. Ролята на „нощен пазач на буржоазията“ не е по вкуса на държавния мъж. Достатъчно е да припомним, че мини, банки, пощи, железници, гори, пътища и пр. са собственост на държавата. Към това трябва да добавим целия държавен бюджет, чрез който властниците извършват преразпределение на награбеното от чакалите на частната инициатива. Без да забравяме армията, полицията и администрацията, към които модерната демокрация прибавя партийната и синдикална бюрокрация. Всички вкупом образуват гръбнака на държавата, който статистиката се опитва да скрие сред така наречения трети сектор или „услугите“.
При държавния капитализъм обществото се оказва окончателно замразено в две класи. Едната господства (има властта и собствеността съобразно йерархията и демократическия централизъм), а другата се подчинява (работи като вол и мълчи като риба).
Наличието на двете форми на собственост по протежение на цялата история, във всички „социалноикономически формации“ само доказва, че одържавяването не изменя същността на цивилизацията.
Това твърдение е вярно не само за българското средновековно общество. През езическия му период борбата между двете тенденции довежда до замяна на боилите собственици от един-единствен господар и заграждащите го чиновници. Новата класа, която се конституира чрез и в апарата на държавата, употребява и злоупотребява колективно „общонародната“ собственост на ханството, спазвайки чинопочитанието.
Ако от социологическа гледна точка двете форми на феодална собственост са неразличими, тогава защо дворцовите сфери са разтърсвани от непрекъснати комплоти, обезглавявания, невидими удушвания, спуквания на черепи и „самоубийства“? Защо са всичките тези персонални пенсионирания в манастирите, ослепявания в тъмниците или „избиране на свободата“ в позлатените кафези на византийския двор? Защото да имаш и да нямаш, да си кесар или просяк, не е едно и също! Стремящите се към властта и богатствата не се интересуват от тънкостите на социологическите анализи, нито от зрителния ъгъл на впрегатното стадо.
Казахме стадо и неизменно пред нас застанаха историческите фигури на народните пастири. В букварите обикновено говорят за скотовъдство, земеделие, занаяти, индустрия и тям подобни, за да ни обяснят как „поминувал“ даден народ в дадена епоха. И отминават с мълчание поминуването на властниците.
Видяхме, че техният основен поминък е грабежът и войната. (В понятието грабеж влизат – освен експроприациите на цели слоеве от населението – всички повинности и данъци, „принадени“ продукти и стойности, платено и безплатно слугуване – от ангарията до бригадите и „ленинските“ съботници). Практикуването на грабежа вътре в господарството предполага един бранш от скотовъдството, за който в учебниците по зоотехника не обелват ни дума – човековъдството. Историята изобилства с примери на екстензивно и интензивно човековъдство.
Освен над размножението на поданиците, властниците бдят за рационалното използване на човешките стада. Така например Елизабет превръща обработваемите английски земи в пасбища, а „народната“ власт обезземлява селяните чрез ТКЗС-тата, за да „освободи“ работните им ръце от земеделието и ги насочи към индустрията, където грабенето се оказва по-доходоносно. Изобщо, властникът постъпва с управляваните така, както едрият скотовъдец – със стадата от овце, говеда или свине: развъжда ги в „обществените“ паши, ливади, прерии, планини или градски боксове, за да ги остриже, издои, впрегне в ралото, ползва за товар и превоз, изпрати на пазара или в кланицата.
Това човековъдство, под скиптъра на държавния задник, се величае от патриотите като родолюбие. На многодетните дават медали и надбавки, а затъпяваната в школото публика още от млекопитаеща възраст изгубва способността да тегли паралели с овцевъдството, говедовъдството или свиневъдството. При добра воля паралелизмът може да бъде удължен: в полицейските школи и казарми се обучават преториански песове за охрана на пастирите от стадата и на стадата от разпръскване.
Така се създава самозадоволяваща се и затворена скотовъдна система, в която човековъдството се оказва стотици пъти по-рентабилно от останалите отрасли на животновъдството.
В живия живот политическата, икономическата и религиозната власт са солидно оплетени една в друга и ликвидирането само на една от тях е абсолютно невъзможно при съхранение на останалите. Подобно на християнски бог властта има три лица. Собствеността е едното от тях! Затова с унищожението на държавната власт ще бъдат ликвидирани както собствеността, така и безпомощността на човешкия дух, която ражда вярата в богове и чудеса! •

Феранте Пала
(със съкращения)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *