Кухите проблеми на Роботронната революция

печат
В медиите често срещаме коментари защо аджеба технологиите не навлизат в живота ни с пълния си размах на възможности. Например автопилотните превозни средства или роботите хирурзи.
Познавам багерист, пострадал на работа – теренът под машината поддава, багерът се обръща, ръката на човека се оказва заклещена, раздробени кости и скъсани сухожилия. Следват няколко операции, но всяка от тях с кусури: веднъж докторът недогледал рентгеновите снимки, втори път мръднал с няколко милиметра временния имплант, при последната свързал сухожилията така, че три от петте пръста не мърдат самостоятелно, а само заедно. А багеристът търпи, какво да прави, поне е успял да накара работодателите да се изръсят за медицинската застраховка. Сега се надява на някакво ортопедично светило, успешно “ремонтирало“ не един пациент. Белята е, че светилото е на бая години, при все солидния си практически опит, неговата собствена биология сдава багажа.
Заварих багериста в кафенето, където често се отбивам. Четеше вестник и като ме видя, бутна да погледна статията – беше за робот-хирург, който се обучава чрез анализиране на видеозаписи от операции, извършвани от виртуози на занаята. Скалпелите на киберхирурга винаги се движат прецизно, с точност до хилядни от милиметъра, непостижимо и за най-тренираната човешка ръка. Ето такова нещо ми трябва – каза багеристът.

Лошата новина се крие в това, че ОТ ЮРИДИЧЕСКА гледна точка, ако настъпи гаф при роботизирана операция, НЕ Е ЯСНО кой ще поеме отговорността, т .е. КОЙ ЩЕ ПЛАТИ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ. Всичко се свежда до пари, не до краен резултат “оздравяване“. Затова производителите и ползвателите на подобна техника се втренчват да си “вържат гащите“, вместо да употребят възможностите на апаратурата докрай за благото на пациента. Затова тази техника е скъпа, затова се боят да я прилагат рутинно.
Но пък, според откъслечни сведения в печата, израелската армия вече имала роботизирани полеви хирурзи, освободени от ограничения – ако помогне на ранения, хубаво, ако не успее – отговорността негласно се прехвърля върху противника, няма претенции към армията и към производителите на машината.
Почти същото е с автономните автомобили. Кой ще плаща щетите, ако се случи катастрофа? Това било главният въпрос! Нежеланието да се плаща измества фактите, че автопилотите в пъти по-рядко допускат ПТП. Но пък при инцидент с участие на робот исковете са значително по-тлъсти, което не се нрави на застрахователите.
Ала и тук нещата се “решават“ под натиска на “военни“ обстоятелства. Последните акции на привърженици на ИДИЛ, използвали автомобили като оръжие, ще пометат “съображенията“ за измъкване от финансова отговорност. Не защото на властите им пука за убиваните при атентати хора, а защото роботизираният транспорт дава и повече контрол, освен това ще печели и гласове на избори. Терористичните атаки с камиони и микробуси ще ускорят масовото въвеждане на автопилотен транспорт, а ръчното управление на МПС да бъде ограничено.
От една страна – добре, убитите по пътищата ще намалеят драстично. От друга – правителствата ще получат допълнителна тояга и конци за дърпане на марионетките, нас.
Остава въпросът какво ще правят стотиците хиляди професионални шофьори и накъде води обезлюдяването на производството и услугите. За анархистите отговорът е ясен – води към свят, в който властта става абсолютно излишна, но също така е ясно, че властта ще измисли такива правила, според които да направи гражданите максимално (и буквално наркотично) зависими от нея, колкото и нелепа да е тази зависимост – нещо като шапката в комина, поставена от башмайстора.
И властта ще го стори – ако ѝ позволим да съществува и в утрешния ден.

Николай Теллалов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *