Куцащият ни „фактор разбиране“

печат
В заключението на своята последна, предсмъртна книга “Факторът разбиране“ (става дума за разбирането на процесите, тенденциите в развитието на човешкото общество, на ставащите в него събития и причините за всичко това) големият руски писател Александър Зиновиев пише през март 2006 г.:
В епохата на Ренесанса се разпространява убеждението, че прогресът на познанието е неотменимо качество на социалната еволюция на човечеството, че независимо от всички перипетии в човешката история, в нея така или иначе си пробива път тенденцията към поумняване на човечеството. С тази илюзия обаче очевидно ще ни се наложи да се простим.
Ако трябва с две думи да обобщя извода от цялата досегашна човешка история, той ще се изрази в една-единствена фраза: като цяло човечеството е изгубило смисъла на собственото си социално битие. То е убило самия фактор на своето разбиране. Що се отнася до изобретяването на интелект, сравним с човешкия и дори превъзхождащ го – в света постоянно се раждат милиарди интелектуално примитивни същества. Въображаемите супергении, отглеждани в лабораторни условия, са продукт на стопроцентова неграмотност и шарлатанство, на съвременното тотално оглупяване на човечеството. Неговият най-вероятен край ще бъде войнстващата глупост. Човечеството ще загине от собствената си глупост.
Дали това заключение на сатирика, социолога и логика Зиновиев е валидно за цялото човечество, е трудно да се каже. Ако съдим обаче по 28-годишните напразни напъни на гласуващите български електорални единици, надяващи се да бъдат “оправени“ от своите избраници, то писаното от Зиновиев като че ли придобива силата на математическо доказателство.

Една и съща, повтаряща се до втръсване, бездарна, тривиална и банална игра – от изборите за “Велико народно събрание“ през 1990 г. до миналогодишните президентски, заедно с референдума и евентуалната полит-кандидатура на палячото Трифонов… Ако съдим по повтарящите се резултати от тях и по неспособността на вечно разочарованото разноцветно мнозинство на гласуващите с надежда, че при всяко поредно гласоподаване ще им се падне “шестицата от ТОТОТО“, то заключението ни не може да бъде по-ободряващо от Дантевия надпис върху вратите на “АД“-а.
Къде ли не залагаха и кои ли номера на избраниците си не пуснаха в урните гласоподавателите, отказвайки да разберат елементарната истина, че тяхната бюлетина има за промяната на мизерното им и робско състояние същото значение като тоалетната хартия, която пускат ежедневно в клозетната чиния. Кого ли не акламираха: от “юнаците“ на СДС, през Жорж Ганчев и “почтения от където и да го погледнеш Кобурготов“, до Бойко Борисов и Цецка Цачева, чието отъркване о властта регулярно беше прекъсвано от вечно завръщащата се столетница “лява България“ на 600-те най-богати семейства, притежаващи 90% от “националното“ богатство, и от постоянното присъствие на агентурата на “бившата ДС“, представлявано от компанията на агент “Сава“. От всичко случило се в българския политически цирк с почти 100% вероятност можем да заключим, че “героичният, трудолюбив и храбър български народ“ ще загине заслужено от собствената си глупост.
В демографията обаче, както и в химията, нищо не се създава, нито губи – само се трансформира. Това е валидно и за етническия състав на народите. На нашия, изоставен от два и половина милиона от децата си, станали гастарбайтери и гурбетчии, ревящ срещу няколко хиляди нещастници, поискали убежище в република БГ, поради ниската си раждаемост, високата смъртност и относителната жизненост на своите “малцинства“, неизбежно му предстои смяна на процентната подредба на етносите му до 2080 година. Демографските предвиждания са за обръщане на сегашната наредба наопаки.
Остава ни един лъч на надежда: може би, след близо 14-вековна история, новата етническа смес най-после ще успее да реши собствените си проблеми – нещо, което за времето от хан Аспарух до генерал Радев не можахме да сторим?

Феранте Пала


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *