КЪМ ВСИЧКИ ИСКРЕНИ ПРИЯТЕЛИ НА НАРОДА

печат

Духът на разрушението е творчески дух.
Бакунин

В общия хор на раздаващи се гласове – “Да живее политическата свобода!“ – ние, анархистите, сме изключение. Ние не крещим: “Да живее политическата свобода!“ – не за нея се борим ние, не за нея проливаме своята кръв в редовете на борещия се пролетариат. Ние разбираме отлично, че каквато и да било свобода е невъзможна при днешния икономически строй; ние виждаме, че стремежът към политическа «свобода» заглушава истинските нужди на народа; ние сме научили добре уроците на западноевропейските революции, които с цялата си очевидност доказаха, че делото на революцията е проиграно, когато попадне в ръцете на едно якобинско правителство. Когато народът пролива своята кръв на барикадите и с цената на хиляди жертви завоюва правото си на живот и щастие – щом се остави в ръцете на якобинското правителство, то, дори да се ръководи от най-добри желания, остава безсилно да съхрани неговите права. Най-многото, което може да стори, е да го задължи с нови закони и конституции, но да нахрани гладните, да организира труда не е в състояние. Народът продължава да гладува, очаквайки подаяния от правителството, докато реакцията расте и революцията бива проиграна. Провъзгласените принципи – “свобода, равенство и братство“ остават неосъществени на дело, а въстаналият народ продължава да живее под същия икономически и политически гнет. Революцията бива проиграна, защото народът е поверил съдбата си в ръцете на тези, които е считал за свои приятели и благодетели, но които, вземайки властта, заедно с нея придобиват всички кръвожадни инстинкти и навици на властниците. Такива са били всички революции от края на 18-ти и целия 19-ти век. Затова, изучавайки историята им, отхвърляме политическите революции, предаващи властта от едни ръце в други, ставайки източник на нова, по-чудовищна експлоатация и гнет; ние отричаме всякаква политическа организация на обществото и стремежите за завладяване на политическата машина за устройство на народния живот като една от най-опасните заблуди на съвременния, така наречен “научен“ социализъм. Ние сме врагове на държавата и, заедно с нея, отхвърляме всякакво предаване на богатствата в нейни ръце, както и организирането на труда от нейните чиновници. Ние отричаме всякакъв подобен “социализъм“ като източник на ново насилие и експлоатация. В историята няма нито един пример, в които правителството изобщо и диктаторското в частност да се е оказало на висотата на своите обещания. И обратно, срещаме най-яркия разцвет на обществените сили, когато народът, макар и временно, е успявал да се измъкне от хомота на властта.

Ние считаме, че единственият начин да осъществим нашия идеал – унищожение на всяка експлоатация и насилие – идеалът на антидържавния комунизъм – е насилствената революция, която ще предаде в ръцете на народа всички богатства и той сам ще се организира в свободни комуни. Средството, приближаващо ни към този идеал, е революционната борба на пролетариата, въстанието и революционната генерална стачка, доказала вече силата си, водеща към победа, когато стане действително всеобща. Тази борба вече е започнала, тя се разраства, водейки от малките въстания към по-големи, за да премине накрая в победоносна революция. Както някога 300-та селски въстания предшестваха Великата френска революция, така и сегашните стачки носят в утробата си кълновете на бъдещата Социална революция.
И ако ние не приветстваме сегашната борба на пролетариата, неговата стачка, поразяваща със своята грандиозност и упорство, с крясъци “Да живее политическата свобода!“ – то е защото сме истински защитници на неговите интереси и нужди. Ние го предпазваме от увлеченията в политическите борби, от тези последици, които биха предали интересите му и защитата им в ръцете на якобинското правителство и на Учредителното събрание. Дори ако на Русия не се размине конституционният режим, ние ще останем в редиците на пролетариата – не за да го призоваваме да помага в установяване на нови режими, а за да се борим заедно с него за правото му на живот. Колкото по-голяма е революционната енергия, вдъхновяваща въстанието, толкова по-близък е часът на крайната победа, толкова по-близка е социалната революция. Ние не възлагаме надежди на никой от политическите режими – от деспотичното самодържавие до най-демократичната република – защото всички те еднакво се стремят да потушат народните въстания, да превържат народните рани с изгнилите парцали на всевъзможни закони, прокарани чрез кабинетите на бюрократите или буржоазните парламенти – защото нито един режим не ще постави предел на народните страдания. Затова, викайки с другите: “Долу тиранина, чиито ръце са обагрени с кръвта на народа, долу деспота Николай II!“, ние винаги ще наричаме врагове на народа и деспоти всички, които искат да го яхнат отново, и ще продължим да го зовем на борба с насилниците, с експлоататорите и с предателите на народната свобода и на народните интереси – ще го зовем в името на победата на социалната революция.

Да живее Социалната революция!
Да живее АНТИДЪРЖАВНИЯТ КОМУНИЗЪМ!

АНАРХОКОМУНИСТИЧЕСКА ГРУПА “ИНТЕРНАЦИОНАЛ“ (РИГА). 1905. № 1. Април


 

1 коментар

  • Анастас Контев

    Тези мисли са отпреди повече пот век но са абсолютно верни сега и тук!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *