Лозунги на бъдещата революция

печат
Революция, велика и разтърсваща целия свят, ще има без всякакво съмнение. Трупащото се по много линии на социалното ни битие напрежение рано или късно предизвиква трус. Въпреки че от векове властовите институции са изобретили внушителен арсенал, особено обогатен през последното столетие, прецизиран през последните десетилетия и с изгледи в краткосрочен план за още повече средства за забавяне, отлагане, пренасочване на социалната енергия, така че революция да не се случва, а случи ли се, бързо да се изроди, при все това управниците-потисници на човечеството не са всесилни. Не са богове, колкото и да смятат себе си за такива. Световни светила на идеологемните инженерии като „икономически школи“, „политологии“ и други виждат фактите след като професията им е била да ги потулват и изопачават. Инстинктът им за самосъхранение се обажда. Те посочват ключовите несправедливости, които съскат подобно на фитил към пресовка динамит. Правят го обаче в интерес на оцеляването на „елитите“ – другото, политкоректно название на групите бандити, подчинили на волята и капризите си огромни човешки маси. „Светилата“ призовават елитите към умереност и малко повече разум, така че да не провокират революция, да я избегнат чрез „реформи“.

Становището на анархизма тук е категорично днес, каквото е било и преди: колкото и „дълбоки“ и дори „радикални“ да бъдат реформите, а трябва и да са успешни, което е под въпрос, те опират до естествения предел, който е запазването на принципа на неравенството – социално, политическо, идеологическо, всякакво друго. Съхранението дори на късче несвобода има въздействието на лъжицата катран в кацата с мед. Каквито и „права и свободи“ да осигурят и даже „гарантират“ на простолюдието „поумнелите“ елити, то ще е илюзия на реална човешка свобода и постоянно ще дебне ситуация, в която благоденствието, здравето, та чак и животът на отделния „гражданин“, на семейството му и потенциално социалната му група ще бъдат с лекота пожертвани в името на удобството на елитите.
Накратко, революцията не може се сдържи до безкрай, освен ако не се прибегне до превантивен геноцид, така че да няма кой да въстане. За съжаление, роботизацията позволява подобно „окончателно решение“ – излишното за системата население ще бъде тихичко тровено с евтини храни, насъсквано да се самоизбива в състава на враждуващи улични банди и фен клубове, в междунационални и междуверски конфликти, докато „висшата класа“ остава вън от различните видове месомелачки.
Революцията е вече акт на оцеляване, не само порив за по-добър живот, а избор между живота и смъртта. Не е нужно, направо вредно е човечеството да последва стъпките на Варшавското гето, решило се на въстание твърде късно.
Революцията помита напластената и вкоравена помия, остъргва общественото битие до чиста основа. Неуспешните в крайна сметка резултати от досегашните революции показват една важна историческа поука: разрушавайки гнилото, революционните сили често не са необходимо твърди и осъзнати какво представлява здравото. В тази празнина се вмъкват причинителите на последващото загниване. Тоест, Революцията се нуждае от позитивна програма, от добре начертана цел. Разрушаването трябва да служи на тази цел.
Лаконичната, мобилизираща хората Програма се изразява с лозунги, компресирана в малко на брой думи представа за света такъв, какъвто го искат революционерите, за какъвто не се колебаят да загинат, но най-вече в какъвто биха имали куража и неистовото желание да живеят те и техните потомци. Представа за света, пред която отстъпва постоянният ужас на разума от смъртта.

Болшевиките през Великата руска революция 1917-1921 печелят борбата, експлоатирайки три прости лозунга – Власт на Съветите, Земя на селяните, Фабрики на работниците. Откраднати от други социалистически идеолози лозунги, не изобретени от болшевишката партия – нейният неафиширан лозунг поначало е и остава до края „Власт, цялата власт, нищо извън властта“. Печелят, като в делата си постъпват точно обратно на съдържанието на тези лозунги: властта отива в ЦК, фабриките, земята, както и самите селяни и работници – в държавна собственост. Неслучайно народните въстания чак до началото на 1930-те използват същите лозунги, но „аматьорството“ на въстаниците на попрището на демагогията, както и липсата на ресурси за съпротива, ги обричат на поражение.
Без задълбочаване, единствено като информация за нататъшен размисъл, е нужно преосмисляне на лозунгите от 1917 г., защото остават актуални – но кои и доколко?
Стана дума, фактор в днешния вече, а особено в утрешния свят, е роботизацията. Тя обезсмисля лозунгите – на дело концентрирани програмни тезиси – относно земята и фабриките. Земята продължава да губи значението си на производствен ресурс, ценността ѝ се измества от площ за отглеждане на храна към „инвестиционен обект“. В не чак толкова далечното минали надали някой би влагал луди пари за придобиване на планински чукари или крайморски камънаци, търсена е била естествено плодородна площ. Днес обаче терените за ски писта, плажен комплекс или площадки за бизнес сгради например са друго нещо, многократно по-скъпи от декар, ако ще толкова плодороден, че суха пръчка да забодеш, напролет ще е цъфнала.
Предприятията, които вече обезлюдяват, увеличават производствените си мощности, намаляват аварийността, стига собственикът да не пести от мерки и съоръжения за спиране на вредни емисии, стойността на продукцията им обективно пада, въпреки че „марката“ е фактор, който надува цените на дребно на изделия, струващи като материал и труд стотинки.
И със земята, и с предприятията, на преден план твърдо е застанала технологията на превръщане на суровината в потребителски продукт, наричан на пазара „стока“. Пазарното търсене, но предимно маркетинговото налагане, определя цените и стоките, в производството на които си струва инвестиране. Което води до „парадокси“ като недостиг на нужни неща, до изхвърляне на огромни количества продукция, за която има потребители, но не и платежоспособни купувачи.
Лозунгите за даване на земя на земеделците и фабрики на работниците е безсмислен – при запазен капиталистически начин на производство и разпределение предимство ще има онзи, който разполага с повече роботи, който се оправя по-умело в конкурентния змиярник, който разполага с връзки с бюрократичните ведомства, тоест бързо ще настъпи концентрация на земя и фабрики у малцинство, а „некадърните“ отново стават наемни работници,… от които обаче няма нужда заради наличието на роботизирани системи.
Така че уместен е лозунг, който да призовава към социализиране на собствеността върху средствата за производство, природните ресурси, както и върху нужните площи. Сполучливата, запалваща симпатии форма на такъв лозунг още се търси.

Тезисът „Власт на Съветите“ не е изгубил нищо за изминалите 100 години. Това е лозунг за пряка демокрация, единствената истинска демокрация. Тезис за самоуправление, което включва и стопанисване на социализираната (обратно както на национализацията, така и на приватизацията) „собственост“ – именно в кавички, защото самото понятие за собственичество следва да изчезне като ненужно.
Съветите под формата на избрани и натоварени да администрират практически решенията на общите събрания на жителите на малко населено място или квартал от по-голям град, когато са били използвани по предназначение и в недеформиран вид, винаги са давали добри резултати. Без „вишестоящо ръководство“, подчинени пряко на населението, Съветите не могат да работят другояче, освен за всеобщото благо.
Върху този лозунг би било добре да се концентрират движещите сили – хората! – на бъдещата революция. Да го имат като цел, но всъщност средство за постигане и съхранение на свободата на личността и усилването ѝ със свободата на общността и цялото общество. Да следят дали развитието на революционните процеси не се отклонява от този прякодемократичен механизъм – отклонението е сигурен признак, че под облика на революция се надига контрареволюцията, чиито мерзости насетне ще бъдат приписани на революцията, за да внушат отвращение към нея у следващите поколения. Отстраняването на всякакви симптоми в този смисъл ще е важно условие революцията да не гангреняса и да постигне онова, заради което е избухнала.
Това, против което е пламнала, е очевидно. Но остане ли само като „против“, ще похаби почистващото си усилие, ще допусне на чистия терен не строителите на новото, а реставраторите на старото, а те бързо ще покрият чистото с гнусната си мръсотия, напразно отмивана с кръвта на достойните хора. •

Шаркан


 

3 коментара

  • Анастас Контев

    За съветите в малките населени места и кварталите на големите градове е ясно, но как стои въпросът с решенията, които касаят големи градове, области и държави?

    • Логически се извежда, но се намират и обяснения, например в тази книга: http://www.anarchy.bg/books/georgi-hadjiev-osnovi-na-bezvlastieto/
      Колкото до размера и технологиите, ето едно научнопопулярно видео 🙂 https://www.youtube.com/watch?v=aH4_fQQuvhE

    • Теллалов

      Дългият отговор е тук: http://www.savanne.ch/svoboda/anarchy/theory/federalism.html

      Краткият: понеже структурата на анархообществото е федеративна (система, обратна на централизма), тогава използваме математическия модел на фракталите – съвет на съветите на отделните квартали на града, съвет на съветите на градовете и т.н. Само че споменаването на „държави“ във въпроса е гаф – НЯМАМЕ държави просто, анархизмът е идея за бездържавност.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *