Малатеста: Анархия и насилие

печат
Анархия означава отсъствие на насилие, отсъствие на господство на човек над човека, отсъствие на налагане силата на волята на едни над волята на други. „Анархия“, тоест общност от свободни солидарни братя, гарантираща максимум свобода за развитие и възможност за щастие, може и е длъжна да възтържествува само при съгласуването на интересите, при доброволната взаимопомощ, при любовта и уважението, взаимната търпимост и добронамереност.
Несъмнено съществуват и други хора, и други учения, които като нас са искрено предани на общото благо. Ала това, което различава анархистите от всички останали, е отвращението към насилието, желанието да се унищожи насилието, тоест грубата сила, съперничеството между хората.
Бихме могли дори да кажем, че това, което най-силно отличава анархистите, е идеята да бъде унищожен жандармът, идеята да се премахне използването на груба сила, законна или не, като мярка за поддържане на обществения ред. Тогава, може да се попита, защо в борбата срещу политико-социалните учреждения, признати от анархистите за потиснически, анархистите са превъзнасяли и прилагали, превъзнасят и прилагат, когато могат, насилнически средства – не противоречи ли това на техните крайни идеали дотолкова, че честните противници са мислели, а всички нечестни са се престрували, че мислят, че именно насилието е отличителната черта на анархизма? Въпросът само изглежда труден, но на него може да се отговори с малко думи: за да може двама души да живеят в мир, трябва и двамата да го искат, но ако единият от тях упорства и заставя със сила другия да му работи и да му служи, то заставеният, ако иска да запази човешкото си достойнство и да не бъде поробен, ще бъде принуден да се противопостави със сила на насилието, независимо от любовта си към мира и разбирателството.
Да предположим, че имате сблъсък с някакъв си Думини (убиецът на депутата-социалист Матеоти). Той е въоръжен, вие сте без оръжие; зад него има многочислена банда, вие сте сам или с малцина; той е уверен в своята безнаказаност, вие се тревожите от възможността да дойдат жандармите, които ще ви арестуват, изтезават, ще ви тикнат в затвор за кой знае колко време. Кажете ми тогава – може ли от това трудно положение да се излезе като изтъквате на Думини разумни доводи за справедливост, доброта, отстъпчивост?
Първопричината на всички злини, които са мъчили и продължават да мъчат човечеството, с изключение, разбира се, на зависещите от природните сили, е фактът, че хората още не са разбрали, че сговорът и братската взаимопомощ са най-доброто средство за осигуряване на максимум блага за всички. По-силните и по-хитрите искат да подчинят и експлоатират останалите – подсигурили си преимущество, те желаят да го запазят навеки и създават всевъзможни репресивни органи, за да защитят превъзходството си. Оттук и всички жестоки борби, несправедливи злоупотреби и зверско потисничество, с които е пълна историята – от една страна, а от друга – съпротивата. Който е искал да се освободи, е трябвало със сила да се противопостави на силата и с оръжие – на оръжието. Впрочем всеки, който е намирал употребата на насилие като напълно необходимо и справедливо средство за защита интересите на класата или страната си, в същото време го е осъждал, чрез някакви отвлечени морални норми, когато то е било в услуга на интересите на друга класа или страна, но в ущърб на неговите собствени.
Например в Италия, онези, които проповядват справедливостта на войната за независимост и издигат мраморни и бронзови паметници в чест на Феличе Орсини (италиански националист, опитал се да убие френския император Наполеон III), Обердан (мъченик на италианското обединение, организирал неуспешен атентат срещу австрийския император Франц Йосиф), които посвещават пламенни химни на София Перовская (една от ръководителките на „Народна воля“, непосредствена организаторка на убийството на Александър II) или на други чуждоземни мъченици, са същите, които нарекоха анархистите престъпници, когато анархистите издигнаха искания за свобода и справедливост за всички хора и открито заявиха, че народното въстание и бунтът на масите ще бъдат необходими, докато съществуват потисничество и привилегии.
Спомням си как по повод на едно от нашумелите анархистки покушения, някои от видните лица на социалистическата партия, които току що се бяха върнали от гръцко-турската война, гръмко заявяваха, подкрепяни от „своите“, че човешкият живот е свещен и неприкосновен, дори в името на борбата за свобода. Явно животът на турците, ако целта е да се освободят гърците, беше изключение.
Нелогичност ли е това, или лицемерие?
Анархическото насилие е единственото, което има своето основание, единственото, което не е престъпно. И тук, разбира се, говоря за насилие с действително анархистки характер, а не за този или онзи случай на сляпо и неразумно посегателство, приписвано на анархисти или извършено от преследвани и доведени до крайно отчаяние анархисти, заслепени от обществената несправедливост, от своята мъка и мъката на другите.
Истинно анархическото насилие е това насилие, което спира там, където свършва необходимостта от защита и освобождение. То е смекчено от съзнанието, че отделно взетата личност малко или никак не е отговорна за наследственото си положение или това, създадено от средата; анархическото насилие е вдъхновено не от ненавист, а от любов; то е свещено, защото е устремено към освобождението на всички, а не от това да замени властта на другите със своята собствена власт.
Анархистите не са лицемери. На силата трябва да се отговори със сила: в сегашното трябва да се борим срещу потисниците на днешния ден, утре – срещу потисничеството, което ще се опита да замени днешното. Ние искаме свобода за всички, за нас и нашите другари, а по същия начин и за нашите противници и врагове. Свободна мисъл, свободна пропаганда, свобода да работиш и живееш по своему, ала не свободата да унищожаваш чуждата свобода и да присвояваш труда на другите. •

превод от руски


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *