Мартирологът на Бжежински
„Особено внимание трябва да се отдели на новото политическо активизиране на масите извън западните държави. Паметта на хората, които дълго време са били подложени на политически гонения, в значителна степен съдейства за рязкото и бурно, подгрявано от ислямистките терористи, пробуждане на Близкия изток. Не е изключено обаче това, което днес се случва в Близкия изток, да бъде само началото на по-голямо явление, което ще възникне в бъдеще в Африка, Азия и дори сред предколониалните народи в Западното полукълбо (Латинска Америка). Резултатът от систематичните убийства на техните не чак толкова далечни прадеди от колонизаторите и свързаните с тях търсачи на богатства, пристигнали предимно от Западна Европа (страните, които днес, във всеки случай, са най-открити за съвместен живот на представителите на различни националности), е унищожението през последните две столетия на колониалните народи. То е съпоставимо по мащаби с престъпленията на нацистите в годините на Втората световна война (1939-1945) – техни жертви са милиони хора.
Политическите убеждения, съчетани със закъснялото негодувание и скръб, са мощна сила, която сега излиза на повърхността и иска мъст – при това не само в мюсюлманския Близък изток, но вероятно и извън неговите предели. За много неща няма точни данни, но като цяло те са шокиращи. Достатъчно е да се приведат само няколко примера. През 16 век – главно от болестите и зверствата на испанските първооткриватели – населението на Империята на ацтеките, които са живеели на територията на съвременно Мексико, е намаляло от 25 милиона до около 1 милион души. По подобен начин и в Северна Америка приблизително 90% от коренното население е загинало през първите пет години от „общуването“ си с европейските заселници – основно от болести. През 19 век в резултат на различните войни и принудителни преселения са загинали още 100 000 души. В Индия, в периода от 1857 до 1867 г., британците са избили около 1 милион мирни жители след Сипайското въстание от 1857 г. Британската Източноиндийска компания отглежда в индийски плантации опиум, който след това продава в Китай. Това само по себе си обрича милиони хора на преждевременна смърт, без да се броят китайците, станали преки жертви на Първата и Втората опиумна война. В Конго – лична собственост на белгийския крал Леополд Втори – от 1890 до 1910 г. са избити между 10 и 15 милиона души. Във Виетнам, в периода от 1955 до 1975 г., по последни изчисления са избити между 1 и 3 милиона мирни жители. Що се отнася до мюсюлманския свят, в руския Кавказ между 1864 и 1867 г. са изселени 90% от местните черкези, а от 300 000 до 1,5 милиона души са починали от глад и са били убити. В периода от 1916 до 1918 г. са избити десетки хиляди мюсюлмани по време на депортирането от руските власти на 300 000 турци мюсюлмани през планините на Средна Азия и Китай. След Първата гражданска война в Алжир, в периода от 1830 до 1845 г., в резултат на френските зверства, глад и болести загиват 1,5 милиона алжирци – почти половината от населението на страната. В съседна Либия италианците изпращат жителите на Киренайка в концентрационни лагери, където в периода от 1927 до 1934 г. загиват от 80 000 до 500 000 души. Неотдавна – от 1979 до 1989 г. – съветските войски в Афганистан избиват около 1 милион мирни жители, а две десетилетия по-късно американските военни в хода на своята 15-годишна война избиват 26 000 мирни жители. За последните 13 години в Ирак САЩ и техните съюзници убиват 165 000 мирни жители (разликата между данните за броя на загиналите в резултат на европейската колонизация и броя на убитите от САЩ и техните съюзници в Афганистан и Ирак отчасти може да се обясни с техническите постижения, позволяващи да се използват военни средства с голяма точност и отчасти с промяната на световния климат). Мащабите на тези кървави престъпления шокират, но не по-малко шокира и това, колко бързо Западът е забравил за тях. В съвременния постколониален свят започва да звучи нова историческа риторика. Мюсюлманите и останалите страни използват чувството на дълбока неприязън към Запада и неприемането на неговото колониално минало, за да оправдаят своите лишения, беди и отсъствие на чувство за собствено достойнство. Фактът, че тези събития все по-отчетливо изплуват в паметта на мюсюлманския свят и все по-често в паметта на останалите страни, говори колко силно е влиянието на миналото върху настоящето…“ •
Политическите убеждения, съчетани със закъснялото негодувание и скръб, са мощна сила, която сега излиза на повърхността и иска мъст – при това не само в мюсюлманския Близък изток, но вероятно и извън неговите предели. За много неща няма точни данни, но като цяло те са шокиращи. Достатъчно е да се приведат само няколко примера. През 16 век – главно от болестите и зверствата на испанските първооткриватели – населението на Империята на ацтеките, които са живеели на територията на съвременно Мексико, е намаляло от 25 милиона до около 1 милион души. По подобен начин и в Северна Америка приблизително 90% от коренното население е загинало през първите пет години от „общуването“ си с европейските заселници – основно от болести. През 19 век в резултат на различните войни и принудителни преселения са загинали още 100 000 души. В Индия, в периода от 1857 до 1867 г., британците са избили около 1 милион мирни жители след Сипайското въстание от 1857 г. Британската Източноиндийска компания отглежда в индийски плантации опиум, който след това продава в Китай. Това само по себе си обрича милиони хора на преждевременна смърт, без да се броят китайците, станали преки жертви на Първата и Втората опиумна война. В Конго – лична собственост на белгийския крал Леополд Втори – от 1890 до 1910 г. са избити между 10 и 15 милиона души. Във Виетнам, в периода от 1955 до 1975 г., по последни изчисления са избити между 1 и 3 милиона мирни жители. Що се отнася до мюсюлманския свят, в руския Кавказ между 1864 и 1867 г. са изселени 90% от местните черкези, а от 300 000 до 1,5 милиона души са починали от глад и са били убити. В периода от 1916 до 1918 г. са избити десетки хиляди мюсюлмани по време на депортирането от руските власти на 300 000 турци мюсюлмани през планините на Средна Азия и Китай. След Първата гражданска война в Алжир, в периода от 1830 до 1845 г., в резултат на френските зверства, глад и болести загиват 1,5 милиона алжирци – почти половината от населението на страната. В съседна Либия италианците изпращат жителите на Киренайка в концентрационни лагери, където в периода от 1927 до 1934 г. загиват от 80 000 до 500 000 души. Неотдавна – от 1979 до 1989 г. – съветските войски в Афганистан избиват около 1 милион мирни жители, а две десетилетия по-късно американските военни в хода на своята 15-годишна война избиват 26 000 мирни жители. За последните 13 години в Ирак САЩ и техните съюзници убиват 165 000 мирни жители (разликата между данните за броя на загиналите в резултат на европейската колонизация и броя на убитите от САЩ и техните съюзници в Афганистан и Ирак отчасти може да се обясни с техническите постижения, позволяващи да се използват военни средства с голяма точност и отчасти с промяната на световния климат). Мащабите на тези кървави престъпления шокират, но не по-малко шокира и това, колко бързо Западът е забравил за тях. В съвременния постколониален свят започва да звучи нова историческа риторика. Мюсюлманите и останалите страни използват чувството на дълбока неприязън към Запада и неприемането на неговото колониално минало, за да оправдаят своите лишения, беди и отсъствие на чувство за собствено достойнство. Фактът, че тези събития все по-отчетливо изплуват в паметта на мюсюлманския свят и все по-често в паметта на останалите страни, говори колко силно е влиянието на миналото върху настоящето…“ •
Збигнев Бжежински
N.B.: „Мартирологът“ на Бжежински изобщо не е пълен и в него той е минимизирал силно броя на избитите „непълноценни туземци“!
