Между стихийния анархизъм и болшевишката контрареволюция

печат
(тема с продължение)

През март 1917 г. в цяла Русия спонтанно възникват над 600 различни съвета (органи на пряка демокрация). За свикналите да третират „руските мужици“ като дълбоко заспала робска маса, способна най-много на изблици на „безсмислен и безпощаден бунт“, който бързо угасва, случващото се е шокиращо – народът демонстрира неочаквана зрялост и желание да живее другояче. Към октомври съветите са близо 1500, все по-осъзнати като опозиция на Временното правителство. В тях отначало преобладават меншевики и есери (социалисти-революционери), не след дълго се включват и анархисти, тоест все подчертани привърженици на социалистическите идеи. Настъпва т. нар. „двувластие“, борба между централизма и анархическото по дух народно самоуправление. Институции и комисари на двете власти се дублират и сблъскват за надмощие. Радикалните сили (анархисти, леви есери, по-късно и болшевики) издигат лозунги за премахване на това двусмислие чрез разпускане на правителството и предаване на цялата власт на Съветите. С това не са съгласни „умерените социалисти“ (десни есери и меншевики), те остро възразяват и предлагат друго – повече социалисти на министерски постове.

На 1 март Петроградският съвет издава Заповед №1, която обявява демократизация на армията. Предназначена само за Петроградския гарнизон, тя обаче стихийно е възприета от цялата войска. Основното в заповедта е отмяна на единоначалието, като в качеството на единствена легитимна военна власт са утвърдени войнишките комитети; до началото на месец май войнишките и моряшките комитети наброяват около 50 000, в които членуват близо 300 000 души делегати от взводове, роти, батальони, полкове. Значителна революционна сила става Централният комитет на Балтийския флот. Съвсем разбираемо, комитетите спират настъпателните операции, преминават към „отбрана без провокации“, към германските и австро-унгарските позиции вместо снаряди и куршуми летят позиви с покана и „противниковите“ войници да сторят същото, да не мрат за интересите на „кръвопийците със златни пагони“. Временното правителство се опитва да противодейства на „разложението на фронта“, като формира доброволчески „ударни части“ („революционни“) и офицерски организации.

Още преди това, на 19 март, Временното правителство вече се е „простреляло в крака“ с програмата си за продължение на войната „до победа“. Последното очевидно не среща въодушевление, нито на фронта, нито в тила.

В тила тече стихийно образуване на фабрично-заводски комитети за работнически контрол над производството. Към октомври 1917 г. те контролират 50-те основни промишлени центъра на страната. Рязко расте броят на профсъюзите. Появяват се и селски съвети, но заради съсловни предубеждения до 1918 г. те провеждат конгресите си отделно и имат собствена структура.

През цялата 1917 г. системата на Съветите е доста хаотична – освен Съвети на работническите и войнишки депутати и Съвети на селските депутати, по места съществуват Съвети на военните депутати, Съвети на моряшки и офицерски депутати, Съвети на безимотните селяни, Съвети на казашки депутати, Съвети на селските кметове, Съвети на трудовата интелигенция, дори екзотики от рода на „Съвет на революционното дворянство“, обявил като примери за подражание на руската аристокрация фигури като декабристите, Лев Толстой, Бакунин и Кропоткин. Този Съвет обаче бързо се разпада, от една страна неразбран от народа, а от друга – не събира достатъчно участници. Общата черта на иначе разнородните Съвети е, че в тях не са представени имотните класи, които дотогава са абсолютно мнозинство във всяка Дума. Съветите са подчертано социалистически, със силно присъствие на анархисти.

На 23 март фабричните комитети налагат на собствениците на предприятията въвеждането на 8-часов работен ден.
На 27 март Съветът отправя призив към народите по света да сключат мир без анексии, който отеква сред войниците – през април се стига до войнишки бунтове във Франция.
През март Временното правителство признава правото на поляците и финландците на независимост. Демонстрации за независимост на Украйна разтърсват Киев. Арестуван е бившият цар и семейството му.
Императрицата Александра Фьодоровна в писмо до мъжа си от 2 март изразява надежда, че „двете змии – Думата и революционерите – ще си изядат една на друга главите“.
Съветите усещат своята сила и най-вече, несъвместимост с правителството – член на Изпълкома на Петроградския съвет направо заявява, че Съветът може да разпусне Временното правителство за 15 минути с един телефон.
Изпълкомът „общува с“ (на практика – контролира) Временното правителство чрез създадената през март Контактна комисия, но паралелно образува редица комисии, дублиращи министерствата – комисии по железниците, пощата и телеграфа, продоволствието, финансите; назначени са комисари в щаба на Главното командване и във фронтовите командни щабове.

Целият този „хаотичен“ процес на съветизация притежава потенциал за установяване на радикална пряка демокрация в страната, но е прекъснат от преврата на болшевиките през октомври 1917 г. – началото на контрареволюцията в Русия, която побеждава през март 1921 г. със смазването на Кронщадската република.

Николай Теллалов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *