Между стихийния анархизъм и болшевишката контрареволюция

печат
(тема с продължение)

На 1 юли, по инициатива на военния министър Керенски кабинетът признава автономията на Украйна, което дава повод на кадетите да напуснат правителството – уж в знак на протест срещу решението на украинския въпрос. Кадетите се измъкват, оставяйки министрите социалисти и техните партии да понесат негативите от юнската фронтова катастрофа – германците и австрийците заплашват да превземат Рига, което им отваря пряк път към Петроград.
Популярността на болшевишката партия продължава да расте. Този ръст тревожи Временното правителство и Изпълнителния комитет още от април, когато „априлската линия“, наложена от Ленин в партията, стъпва именно върху лозунгите за народовластие чрез съвети, край на войната, радикално решение на аграрния въпрос и установяване на пълен работнически контрол в предприятията. Керенски събира компромат срещу болшевиките. Линията му е да „балансира“, но все повече скланя да се съюзи с военните „за въвеждане на здрав ред“.
За оставката на министрите кадети отзвукът сред петроградските работници и войници е гневен: отидоха си петима министри-капиталисти, да се махат и останалите! Цялата власт на Съветите!

Първи картечен полк (с численост на цяла дивизия) след агитация на анархисти решава да излезе на улиците – с оръжие „за всеки случай“. Представителите на полка пристигат в двореца Кшесински, където е разположена щаб-квартирата на болшевиките и заседава II петроградска конференция на партията. Картечарите очакват подкрепа на намеренията си да свалят правителството, но са попарени от заявлението на партийните лидери, че такъв акт е „прибързан“. В същото време Военната организация на партията още от юни разработва планове за въстание и мнозина нейни членове са изкушени да използват ситуацията. Единни за въстание са само анархистите. Моряците от Кронщат са готови веднага да отплават към града, болшевиките в Съвета на крепостта едва успяват ги да придумат да отложат десанта от съображения за „повече подготовка и предпазливост“.
Колебанията са отхвърлени, колона от 5000 войника с пушки и 20 картечници напуска казармите, увлича по пътя още работници от други заводи и войници от други подразделения. Болшевишките лидери (Ленин отсъства, той е във Финландия) отново се опитват да откажат демонстрантите, предлагат им да изберат делегати за преговори с ВЦИК, а самите те да се разотидат. Демонстрантите не приемат „препоръката“ и дори вземат на прицел ораторите, без да зареждат оръжията си. Пред двореца вече стоят 50 бронирани коли с 200 картечници.
Решимостта на демонстрантите принуждава ЦК да свика спешно съвещание, което решава да оглави въоръжените маси с цел „създаване на правителство на Съветите“.
Но още през деня е ясно, че нито болшевиките, нито даже анархистите контролират положението. Автомобилна колона блокира Варшавската железопътна гара, за да залови Керенски, но той е заминал на фронта предишната вечер. В този ден всяка въоръжена група е била в състояние да арестува министрите, но никой не го е сторил.
Демонстрантите, въпреки заявленията си, не показват с поведението си, че наистина ще свалят правителството, те по-скоро очакват то да се уплаши и саморазпусне. Въпреки провокациите, включително стрелба по колоните от горните етажи на околните сгради на Невския булевард, демонстрантите проявяват необичайна сдържаност, която навярно се дължи на това, че от 200-хилядния Петроградски гарнизон на улицата са излезли не повече от 20 хиляди войници.

Късно вечерта на 3 юли колоните демонстранти обкръжават Таврическия дворец. Настояват за арест на министрите капиталисти, поемане на властта от Съветите, спиране на бойните фронтови действия и отпращане на части от Петроград, конфискация на земите от помешчиците, пълен работнически контрол в заводите. В отговор ВЦИК заедно с Изпълкома на Съветите на селските депутати призовават демонстрантите „към спокойствие“, обещавайки, че „въпросът за властта ще бъде разгледан в близките дни и решен в полза на революционната демокрация“.
Болшевишкото ръководство все повече се изкушава на крайни действия. В нощта срещу 4 юли заседание на ЦК, Петроградския комитет на партията, Военната организация и групата „междурайонци“ (с лидер Троцки, още само съюзник на болшевиките) приема резолюция за продължаване на „мирните, но въоръжени демонстрации за власт на Съветите“. Спешно повикват Ленин. В печатницата на вестник „Правда“ снемат от набора дневния призив за прекратяване на уличните изяви, но нямат време да наберат новото решение. Вестникът излиза с празна страница. Новото възвание в подкрепа на демонстрациите е пуснато като отделна листовка сутринта на 4 юли, в която обаче не се говори за въстание, а за мирен натиск. Военната организация на партията създава Оперативен щаб за ръководство на радикализираните военни части.
Временното правителство, наистина уплашено, не се саморазпуска, а прави опит да представи стихийната вълна срещу себе си като „болшевишки заговор“. В ход са пуснати събраните компромати.

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *