Между стихийния анархизъм и болшевишката контрареволюция

печат
(тема с продължение)

На 4 юли в Петроград Ленин призовава към “търпение и бдителност“ стотиците хиляди протестиращи. Случаите на стрелба зачестяват. До 5 юли има няколкостотин убити и ранени демонстранти.
600-хилядно множество обсажда Таврическия дворец през целия ден и продължава да настоява за отхвърляне на съглашателството с буржоазията, контрол над производството, решаване на въпросите с войната и земята.
Есеро-меншевишкият ВЦИК отхвърля исканията под претекст, че “правителството и без това се съобразява с постановленията на Конгреса на Съветите“, от Северния фронт спешно са повикани “лоялни“ войски. Правосъдният министър пуска в печата новината, че Ленин е германски агент и цялата му партия действа според указанията от германския генерален щаб.
Компроматът обаче е твърде недодялан. Изпробват го първо върху запасния гвардейски полк – “разкритията“ предизвикват търсената емоционална реакция, незабавно следват същите “разяснителни мероприятия“ и в други военни части. Още същата вечер правителството формира специални отряди за “възстановяване на реда“ от състава на колебаещите се и неутралните подразделения.
Вестта за “германския заговор“ достига и до ВЦИК. Първата реакция е радост – политическите опоненти са дискредитирани. Същата нощ болшевишкият ЦК излиза с решение за прекратяване на демонстрациите.

От сутринта на 5 юли правителствените сили започват “прочистване на града от предателите“. Разгромена е щаб-квартирата на партията, редакцията и печатницата на вестник “Правда“.
ВЦИК признава “извънредни пълномощия“ на Временното правителство и създава собствена комисия за разследване на “бунта“ и обвинението против болшевиките. Ленин и Зиновиев бягат във Финландия, ЦК отказва партийният вожд да се яви пред съда, защото липсват гаранции за честен процес. Троцки и още неколцина лидери се оставят да бъдат арестувани, разчитайки да върнат компроматната бомба обратно в ръцете на нейните създатели.
И днес няма категорични доказателства, че болшевиките са били германски агенти, но това не е най-важното. Те не крият, че желаят военно поражение на Русия, което да предизвика революция. Германското се възползва, без да се замисли, че революционен пожар у противника може да подпали и тяхната черга.

Не е луд онзи, който яде баницата.

Нищо не успява да докаже и правителствената Следствена комисия, въпреки амбициозните прокурорски изявления в пресата. Делото се разпада още през август. Въздействието му върху масите се изпарява предвид продължаващото влошаване на икономиката.
Следва поврат, който оправдава и засилва позициите на болшевиките.
Главнокомандващият генерал Корнилов има проста програма: сурова дисциплина, разтуряне на войнишките комитети, възстановяване на смъртното наказание, концентрационни лагери с особено строг режим при половин хранителна дажба за непокорните запасняци, национализиране и военизиране на железници, мини и заводи, забрана на работническите комитети – стачки и протести водят право в окопите, на предната линия. Корнилов не понася и комисарите.
Комисарите, подчинени на правителството, надзирават както офицерите, обичайно заподозрени в реакционни нагласи, така и войнишките комитети, които са пък прекалено революционни.
Борис Савинков, терорист от Бойната организация на есерите, към пролетта на 1917 г. е убеден привърженик на “война до победа“ и на “силната власт“, от юни е главен комисар на Югозападния фронт. Той оценява влиянието на комисарите и го използва в проекта “спасение на Русия под червеното знаме на Керенски със силната ръка на генерал Корнилов“. Савинков тласка генерала и премиера към сътрудничество, убеден в способността си да ги манипулира.
Керенски обаче е непредсказуем, макар все още твърде популярен, за да бъде отстранен. Линията му е “балансиране“ между реакционерите и революционерите, линия на лично оцеляване. Затова, когато на 25 август Корнилов започва придвижване на войски към Петроград според сговора с правителството за “възстановяване на реда в страната“, Керенски проумява, че в този ред не му отреждат място. Веднага подписва заповед за “измяната на генерала“ и си присвоява пълномощия на едноличен “спасител на отечеството“.
Метежът, с кавички или без, трае една седмица.
Заради саботажа на железничарите, корниловските ешелони пъплят. Временното правителство е принудено да въоръжи работническите доброволни отряди, свикани от Петроградския съвет. Не пушките обаче, а агитаторите решават нещата. Предимно болшевишки активисти влизат в преговори с войнишките комитети и убеждават корниловските части сами да спрат.
Тези събития отново обръщат настроението на масите. Десните партии напускат правителството, несъгласни с диктаторските мераци на Керенски. От затвора излиза Троцки, задочно приет обратно в партията.
Болшевиките незабавно използват ситуацията. Идването им на власт е вече само въпрос на време.

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *