Между стихийния анархизъм и болшевишката контрареволюция

печат
(тема с продължение)

Със създаването на Военно-революционния комитет към Петросъвета болшевиките получават инструмент за завземане на властта. ВРК е практически под пряк контрол на ЦК на партията, която на 10 октомври приема резолюция за подготовка на въоръжено въстание. На провежданите под председателството на Петросъвета събрания на представители на полковите комитети – т. нар. Гарнизонни съвещания – болшевиките имат абсолютно надмощие, те подбират комисарите за идеологическа обработка на фронтовите части и войските от Петроградския военен окръг. Окръгът е оглавяван от реакционни офицери, участвали в заговора на Корнилов и Керенски, но “минали между капките“ след провала на метежа. Именно те отказват да приемат пратените от ВРК комисари, основателно подозирайки, че по този начин щабът на военния окръг ще бъде подчинен на Петросъвета. Подхванати са преговори, в които ВРК и “щабистите“ ту си разменят заплахи, ту успяват да водят почти дипломатични разговори.

В разгара на напрегнатите пазарлъци доколко щабът ще запази поне някакви пълномощия да командва столичния военен окръг, Керенски излиза от вцепенението си – на 23 октомври той поставя на заседание на Временното правителство въпроса за обявяване на ВРК за “незаконна организация“, която подлежи на разследване и съд. Заседанието се проточва до малките часове на 24 октомври. Решено е затваряне на всички болшевишки вестници, извикване на верни части от фронта и арест на ВРК. Закъсняло и много грешно решение – Комитетът трудно минава за “незаконен“, след като действа под шапката на признатия за легитимен Петросъвет. Всякакви репресии срещу него биха дали повод за обвинения в контрареволюционност срещу Временното правителство. В същото време, официалната власт все още разполага с известни сили за нападение срещу печатниците и членовете на ВРК, което поставя болшевиките пред избора дали да проточват още “подготовката за въоръжено въстание“, или наистина да въстават.
Към онзи момент в ЦК продължават колебания и единствено Троцки не се колебае: от няколко дни групи въоръжени войници, моряци и работници партийци са разпратени по ключови места на столицата – електроцентрали, телеграфно-телефонни възли, пощенски клонове, мостове, гари, важни предприятия и портали на казарми. Представяйки се като “охрана“, тези групи буквално се сприятеляват със съответните служители и пазачи.

По пладне на 23 октомври Керенски прави изявление в Мариинския дворец, където заседава т. нар. Предпарламент – институция за имитиране на “демокрация“, която уж подготвя Учредителното събрание, отлагано вече доста време. Керенски не знае, че юнкерите от военните училища не са успели да затворят нито един болшевишки вестник, нито да блокират ВРК заради оказаната им съпротива. Той смело заявява, че пресата на болшевиките призовава към сваляне на Временното правителство и че има доказателства, че се подготвя ново издание на юлските събития. Керенски иска от Предпарламента да узакони действията на правителството. Без да дочака гласуването, заминава в Зимния дворец, седалището на Временното правителство. Едва там научава, че не контролира положението – вестниците излизат, мостовете са в ръцете на ВРК, “верните“ части не са напуснали казармите, а онези, които се придвижват, се командват от болшевиките. В очите на обществеността Временното правителство отново заиграва с контрареволюционни елементи, докато ВРК получава ореола на “пазител на революцията“.
Въпреки че всички козове се намират в ръцете на болшевиките, до края на следващия ден, 24 октомври, в ЦК още преобладава нерешителността, партийните лидери искат да свикат Втори всеруски конгрес на Съветите, за да действат от негово име.
Троцки и Ленин настояват, че не бива да се изпуска моментът, като през същия 24 октомври само Ленин е този, който продължава да смята, че трябва да се действа “сега или никога“. Аргументът му е, че на Конгреса болшевиките ще разполагат с малко повече от половината гласове, но и сред тях има немалко противници на незабавното въстание.
Вечерта на 24-ти е критична. Предпарламентът обсъжда искането на Керенски да получи пълномощия за предотвратяване на болшевишки метеж. Десните партии са сигурни, но за Керенски е важно да убеди десните есери и меншевиките, без одобрението на които не ще може да получи военни части. “Левите“ в Предпарламента заемат парадоксалната позиция, че ще подкрепят правителството срещу болшевиките само при положение, че правителството започне да изпълнява… болшевишката програма: сключване на мир, предаване на земята на селяните, работнически контрол в заводите, политическа система на управление на страната на базата на Съветите. Гласуването одобрява тъкмо тази резолюция със 123 гласа “за“, 102 “против“ при 26 “въздържали се“. Керенски е лишен от извънредни пълномощия, макар че е съмнително дали, дори да ги е получил, е щял да успее да се възползва от тях. Крайно недоволен, рано сутринта на следващия ден (25 октомври) Керенски заминава на фронта, за да поведе избрани части към размирната столица.

Преди обед на 25-ти Ленин пуска възвание от името на Петроградския ВРК “Към гражданите на Русия“, в което обявява, че Временното правителство е свалено (всъщност то още си заседава в Зимния дворец). По обед в Предпарламента пристига отряд на ВРК, който учтиво приканва депутатите да напуснат сградата. Предпарламентаристите се подчиняват, никой не само не е задържан, но дори не е обиждан с думи или действия.
Малко преди полунощ е открит Конгресът на Съветите. На предишния, от 800-те делегати 600 са меншевики и есери. На Втория конгрес, четири месеца по късно, от 650-те делегати 390 са болшевики. Записки на участници свидетелстват: “на този конгрес преобладава сивият цвят на износените дрехи и уморените от войната лица… плебеите са на върха… те имат малък, едва 8-месечен политически опит, но малкото, което знаят, го знаят твърдо… революцията за тях е всичко“.
Конгресът започва с реч на представител на меншевиките, който протестира срещу обстрелването на Зимния дворец, но дебатите бързо се връщат към по-принципни въпроси: войната, хляба, свободата. Болшевишкото мнозинство е разделено на две крила, но радикалното успява да изнерви меншевиките дотолкова, че те напускат залата и така умереното крило престава да се чувства сигурно да отстоява позицията си. В два часа през нощта е обявена почивка, датата вече е 26 октомври 1917 г.
Когато работата е подновена, пристига съобщение за превземането на Зимния дворец.
Прокламираният от по-късната пропаганда щурм е измислен. Юнкерите и женският батальон в двореца още от следобед се опитват да преговарят да се предадат. Страх ги е както от отрядите на ВРК, така и от собствените им офицери. Преговорите вървят хаотично, разпокъсано. Когато накрая болшевишките сили влизат, възникналите престрелки се дължат на недоразумения. Арестът на министрите (мнозина от които отсъстват, пленени са техните заместници) става почти случайно, болшевиките щурмуват предимно вещите из дворцовите зали и най-вече избите с алкохол. Петроград осъмва в пиянски стрелба и погроми. В шест часа сутринта Конгресът приключва първото заседание.
Второто е открито в девет вечерта. Присъства Ленин, който обявява “Декрета за мира“ – с това новата власт се обезопасява от фронтоваците, които отдавна желаят войната да свърши. Веднага след първия декрет е огласен вторият – за даване на земята на селяните, които я обработват, с което веднага е спечелена симпатията на огромната селска маса. В речта на Ленин се мяркат и следните думи: “…длъжни сме да предоставим пълна свобода за творчество на народните маси…“
С тях болшевиките успяват да заблудят левите есери и анархистите, че са революционери.
Следващите няколко месеца ще убедят и най-наивните, че Октомврийският преврат е началото на Руската контрареволюция, която успява не само да погуби Руската революция, но и да върне най-лошото от царския режим в концентриран вид.

Сутринта на 27 октомври вестник “Правда“ пише: “…вземаме властта, за да се справим със страшните затруднения, пред които е изправена страната… и ще приложим спрямо враговете на революцията, към саботьорите и предателите, желязна ръкавица. Те (буржоазията) бленуваха за диктатура на Корнилов? Ще получат диктатура – тази на пролетариата!“
През следващите няколко дни на подстъпите на Петроград избухват сражения между отрядите на ВРК и останалите верни на Керенски части – предимно юнкери и доброволци. Тежки боеве се водят и в Москва. Този път, за разлика от “щурма на Зимния дворец“, жертвите са многобройни, а пленниците са разстрелвани от двете страни.
Половин месец по-късно затворените корниловски генерали, лидерите на Бялото движение, почти безпрепятствено напускат “затвора“ си в градчето Бъйхов и тръгват към Украйна, където разчитат на подкрепа в казашките райони.
Болшевиките ги изпускат, защото са заети да укрепват властта си, да баламосват “съюзниците вляво от партията“ и да подготвят разправата с тях. Белогвардейците не са на дневен ред, докато не бъдат смазани онези сили, които настояват революцията да не спира, докато не постигне свободно общество на свободни хора, без “междинни спирки“ по този път. За партията на Ленин и Троцки обаче именно “междинната“ спирка, “диктатура на пролетариата“ (всъщност НАД пролетариата), е реалната им цел.

(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *