Мирогледът на Бакунин

печат
Бакунин обявява социологията за връх в йерархията на рационалните науки, за „последна стъпка и венец на позитивната философия“. Той я определя като наука, която изучава цялата история на човечеството, развитието на колективното и индивидуално човешко същество, в условията на несъзрял политически, икономически, социален, религиозен, художествен и научен живот. В неговото разбиране социологията е наука за общите закони, управляващи цялостното развитие на човешкото общество. Тя извлича законите си от фактите и събитията в миналото и настоящето. В същото време, като синтезираща наука, социологията трябва да отчита най-отдалечените причини, включително движението на планетите и звездите във Вселената, когато анализира социалните явления и процеси. Обръщайки се към миналото и настоящето, социологията, според него, все още не е в състояние да предвиди формите на бъдещия социален живот. Той вижда задачите на социологията по следния начин:
– да осветява пътя на развитието на обществото;
– да определя общите закони, присъщи на развитието на явленията в човешкия свят;
– да постави жалоните за прогресивното развитие на човечеството;
– да посочи общите условия, стриктното спазване на които е необходимо, а незнанието или забравата им винаги водят до фатални последици.
Той отнася социологията към младите науки и предполага, че ще минат векове, преди тя да може да се превърне в сериозна наука и окончателно да се утвърди. Само тогава социологията ще може да разработи научни инструкции за човечеството. Подчертавайки младата ѝ възраст и нейния елитарен характер, М. Бакунин я противопоставя на традиционната наука, под която разбира изстрадания многовековен опит на хората. Именно практическият опит от живота на всеки народ ще подскаже на хората бъдещите социални форми, а не ръководствата, разработени от теоретиците или изобретени в навечерието на революцията. Нещо повече, той иронично изтъква, че селянинът няма време да изучава социология в катедрите, дори ако те бъдат създадени във всяко село. Народът в своите действия винаги е разчитал на опита и мислите, предавани от поколение на поколение. Следователно, докато социологията все още не е развита, е необходимо да се търсят модели на бъдещата социална структура не в науката, а в опита на народния живот, в народния идеал.
Според Бакунин естественият и социалният свят съставляват фактически един неразделен свят на природата. Той обаче съсредоточава вниманието си върху разглеждането на особеностите в развитието на социалния свят, като разграничава в него законите на индивидуалния и социалния живот. Развитието на социалния свят е представено като еволюционен процес на шествието на човечеството от царството на животинското до царството на свободата. M. A. Бакунин определя обществото като естествен начин на съществуване на съвкупност от хора, управлявана от правила и обичаи. Смисълът на човешката история той вижда в прогресивното отрицание на примитивното животинско у човека и развитието на неговата човечност.
Според М. А. Бакунин личността има две специфични свойства: способността да мисли и необходимостта от бунт. Тези свойства го отличават от животното, те се зараждат и формират в процеса на обществения живот на хората. Към основните фактори, които определят еволюцията на индивида в социалния свят, той отнася:
– животинското у човека, което се проявява чрез държавната и частната икономика;
– мисълта, която се реализира чрез научното и духовното творчество;
– бунтът, реализиран по пътя на достигане до свободата.
A. Бакунин отбеляза също, че върху развитието на личността в обществото въздействие оказват два вида социални закони: естествените и авторитарните. Към последните той причислява политическите, религиозните, гражданските и наказателните закони. Те са създадени от привилегированите класи в интерес на експлоатацията на труда на работните маси с единствена цел да се потисне свободата им. Според него природните закони могат да бъдат благоприятни и неблагоприятни за индивида. Неблагоприятните природни закони се отстраняват чрез доброволното преобразяване на околната среда. Авторитарните закони винаги са неблагоприятни за развитието на личността и могат да бъдат премахнати само чрез ликвидацията на държавата и църквата, които установяват тези закони.
Като основни закони в социалния свят Бакунин счита социалната солидарност и свободата. Социалната солидарност – аргументира се той – е първият човешки закон, свободата е вторият закон на обществото. И двата закона се допълват взаимно, тъй като свободата на всеки е резултат от общата солидарност и тя е задължителното условие за всяка лична свобода. Солидарността и свободата са породени от социалния живот на хората. Те не могат да се развият в човека по друг начин, освен чрез рационалното възпитание.
Като теоретик на анархизма М. А. Бакунин отделя специално внимание на представянето на своето разбиране за свободата. Човешката свобода – твърди той – се състои единствено в спазване на естествените природни закони, които са признати от самия индивид. В този случай човек може да се чувства и да осъзнава себе си като свободен само в присъствието на също такива свободни като него хора. Според Бакунин колективната свобода се проявява като сума от индивидуални свободи.
Съгласно анархистическата концепция свободата и властта са антагонисти, тъй като всяка власт над човека е отрицание на неговата свобода. Бунтарската природа на човека, подчертава М. А. Бакунин, се противопоставя на властта във всичките ѝ форми. Той вижда особеностите на руския селянин в това, че е анархист по инстинкт и бунтар по природа. Идеал на руския човек винаги е бил защитникът, отмъстителят на народа, непримиримият враг на държавата, борецът на живот и смърт срещу цялата чиновническо-аристократическа и държавническо-попска цивилизация.
Буржоазната свобода в действителност представлява само привилегия за избраните. Ограничена, формална и регламентирана от държавата, тя е вечната, нагла лъжа, основана върху робството на всички останали. За разлика от буржоазната свобода, от негова гледна точка, анархистическата свобода е правото на човек да действа в съответствие със своите възгледи, правото да се противопоставя на властническите претенции на друг човек, социална група или социална институция. Основна цел на социалния прогрес Бакунин вижда в постигането на пълна индивидуална свобода, в установяването на равенство и солидарност между хората като естествени условия за тяхното съществуване. Според него основните пречки за прогресивното развитие на човечеството са експлоатацията, политиката и религията. Възникнали още в етапа на животинската природа, тези препятствия са исторически обусловени и преходни. За да се премахнат експлоатацията, политиката и религията, трябва да бъдат елиминирани техните носители – капиталът, държавата и църквата.
Отношението на М. А. Бакунин към църквата съвпада с критичната гледна точка за нея на мислителите от епохата на Просвещението и представителите на немския и руския материализъм. Според него църквата, като религиозна институция, е възникнала по три причини:
1) страхът на първобитния човек пред могъществото на природата;
2) способността на човека да мисли абстрактно и ограничените му познавателни способности, в резултат на което всичко неизвестно и загадъчно се обявява за Божие творение;
3) използването на религиозните вярвания с цел властване над хората и тяхното поробване. M. A. Бакунин сравнява църквата с кръчма. В църквата – отбеляза той, – както и в кръчмата, народът забравя глада, потисничеството и унижението. Застъпвайки се за освобождението му от разрушителното влияние на църквата, той посочва следните пътища:
– осъзнаване на религиозната измама с помощта на рационалната наука;
– създаване на условия за справедлива организация на обществото, при която религиозният наркотик няма да бъде необходим;
– унищожаване на държавата като земен наместник на небесната власт.
Според представата на М. А. Бакунин държавата е по-малкият брат на църквата. Държавната власт идва директно от божествената власт и е божествената санкция на силата и побеждаващата несправедливост. Теоретикът на анархизма характеризира държавата като абсолютно ограничение и отрицание на свободата за всички в името на общото благо; като наглост на властта и основен източник на всички социални злини; като изкуствено, исторически обусловено образувание, което покровителства икономически привилегированите слоеве на обществото при експлоатацията на народа. За хората – подчертава той – държавата винаги ще бъде затвор, дори десетократно да се нарече народна и да се нагизди с най-демократични форми. Там, където започва държавата, приключва индивидуалната и колективната свобода. Държавата носи на хората най-възмутителното, най-циничното и най-пълното отрицание на човечността.
Бакунин не отъждествява обществото с държавата. Според него държавата е възникнала в резултат на насилието и войните, обусловена от властническия инстинкт на икономически привилегированите слоеве на обществото, докато последното е начин за създаване на население от хора, естествен и независещ от никакви договори. Движеща сила за развитието на обществото е инстинктът на солидарност. Той действа въз основа на природните закони, а държавата – на изкуствените. Държавата – с помощта на своите закони и чрез създаването на централизация, бюрокрация и репресивни органи – постоянно се стреми да бъде над обществото.
Бакунин доказва провала на теологичната концепция за произхода на държавата и възразява срещу теорията за обществения договор. Според него държавата разделя хората на управляващи и управлявани и се поддържа с помощта на насилие, заповеди и престъпления. Историята на държавата е поредица от скандални престъпления, тъй като никоя държава не може да съществува без извършване на престъпления. Силна държава е онази, която има военна и бюрократична централизация като своя солидна основа.
Противопоставяйки се на теоретиците на етатизма, които виждат в държавата най-висш резултат и цел на социалното развитие, М. А. Бакунин се изказва отрицателно за ролята на държавата в централизираното управление на обществото. Той е убеден, че самите славяни никога не са създавали държава. Руската държава, според него, възниква в резултат на германското, византийското влияние и татарско-монголското иго. Всяко правителство, аргументира се той, има две цели. Едната – основна и открито обявена цел – е запазването и укрепването на властта, цивилизацията, гражданския ред. Другата цел – важна, но не винаги публично признавана – е запазването на облагите и привилегиите на властниците и обслужващия ги персонал. Първата цел може да бъде отнесена към общественото благо, а втората – към честолюбието и изключителните ползи за държавните служители. И двете цели обаче, в крайна сметка са свързани с потискането на индивидуалната свобода и експлоатацията на масите. Без да прави разлика между функционирането на управлението и експлоатацията, той заявява, че те са две неразделни страни на това, което се нарича политика.
Бакунин не вярва във възможността за постигане на индивидуална свобода, дори в условията на народната държава. Тя, предупреждава той, ще бъде едно много тиранично управление на масите от нова и малочислена аристокрация от реални или въображаеми учени. Той се опасява, че представителите на народа, получили държавната власт, ще гледат на черноработническия свят от висотата на държавността и ще представляват не народа, а себе си, своите интереси и претенции за управление на народа.
Изказвайки се критично за Марксовата доктрина за диктатура на пролетариата, Бакунин заявява, че между нея и буржоазната държавност няма фундаментални разлики. Държавната власт корумпира всички, независимо от тяхната класова принадлежност и произход. Нещо повече, новата революционна власт може да бъде по-потисническа от предишната. Диктатурата на пролетариата ще се превърне в червена бюрокрация и в диктатура на пролетарските чиновници или на пролетарската партия, а пролетарският вожд може да се превърне в диктатор-император. Идеал на теоретика на анархизма е липсата на всякакви авторитети и федерална, бездържавна структура на обществото, за чието постигане е необходимо да се ликвидира държавата.
За разлика от идеолога на анархизма П. Прудон, М. А. Бакунин настоява за безусловната необходимост от унищожаване на държавата не с мирни, а с революционни, насилствени средства. Първоначално той разглежда социалната революция като радикален процес на социално-икономическа и духовна трансформация на живота и установяването на равенство и справедливост за всички хора. По-късно противопоставя политическата и социалната революция. Под политическата революция той разбира процеса на замяна на една форма на власт с друга. В този смисъл за него всички буржоазни революции са политически. Анархистическата социална революция, по негово убеждение, е разрушаване на всичко, което се нарича държава. При това, държавата трябва да бъде унищожена още в началото на социалната революция – в противен случай тя самата ще загине.
За М. А. Бакунин социалните революции имат обективен характер, т. е. не се извършват според волята на хората, дори на най-мощните сдружения и винаги се появяват в хода на самата история. Социалните революции могат да бъдат предвидени, понякога предчувствани, но никога не може да се ускори експлозията им. Теоретикът на анархизма вижда основната движеща сила на социалната революция в масите, той мисли, че инициативата за осъществяването ѝ ще принадлежи на фабричните и градските работници на Запад; а у нас, в Русия, Полша и повечето славянски земи – на селяните. Освен работници и селяни, по негово мнение в революционните акции могат да участват казаци, скитници, лумпенпролетарии, разбойници и други декласирани слоеве на обществото – всички, които са недоволни от съществуващия държавен строй. От негова гледна точка основна форма на анархистическата социална революция би трябвало да бъде всенародният бунт като универсална сила на човешката еманципация по пътя на развитието от животинското към човешкото. Без да отрича методите на конспирация и терор, той вижда истинския смисъл на социалната революция в проявата на бунтарския инстинкт на хората, във волята на народа, която помита държавата – основното препятствие по пътя на човека към свободата и справедливостта.
Бакунин е убеден, че народът в Русия вече е готов за извършването на една победоносна революция. Той декларира: народът не трябва да се учи, а да се бунтува, необходимо е изведнъж да се надигнат всички села и да се съединят в един бунт. Напредничавата интелигенция и революционната младеж трябва да разбунтуват народа и да подчинят бунта на единен план. В същото време M. A. Бакунин признава целесъобразността на една обособена нелегална конспиративна организация от революционери, която да свърже села, градове, региони според един общ план и там, където е възможно, да осъществи същата връзка между фабричните работници и селяните.
На анархистическата социална революция M. A. Бакунин приписва планетарен, интернационален характер. Той счита, че никоя национална революция не може да успее, ако не се разпространи веднага в другите страни. Според него обаче социалните революции ще започнат по-рано в страните с преобладаващо селско население, характерно за славянските и латиноамериканските народи. В тази връзка той вярва, че руската революция ще стане пътеводна звезда за благото на цялото освободено човечество. За да започне социалната революция в Русия, теоретикът на анархизма счита, че са необходими два елемента: бедност на по-голямата част от народа и народен идеал. Констатирайки наличието на тези елементи, той обръща особено внимание на руския народен идеал. Бакунин отбелязва, че руският народен идеал изниква от дълбините на народния живот и включва както положителни, така и отрицателни черти в своето съдържание. Положителните черти на руския народен идеал са:
– общоприетото убеждение, че цялата земя принадлежи на народа, който я напоява с потта и оплодотворява с труда си;
– правото да я използва не принадлежи на личността, а на цялата общност, на света, който я разделя временно между сдруженията на хората;
– квази-абсолютната автономия, общинското самоуправление – и в резултат – решително враждебното отношение на общината към държавата.
Патриархалността, поглъщането на индивида от света, вярата в царя и Бога той смята за отрицателни черти, които помрачават руския народен идеал. Бакунин настоява, че идеалът, преобладаващ сред хората, може само да бъде насочен в нужната посока, но не може да се налага на народа какъвто и да е идеал, изваден от книгите или измислен от нас самите. В народния идеал той вижда ориентир, по който социалната революция ще извърши преобразуванията за установяването на анархистическия социализъм, което ще изисква един, повече или по-малко дълъг, преходен период. Теоретикът на анархизма разбира социалната революция не толкова като разрушаване, колкото като творческа страст за създаване на свободна организация на трудещите се маси отдолу нагоре, в която ще се реализират положителните черти на народния идеал, ще бъдат осигурени най-пълна свобода и равенство за всички хора. Новата организация на обществото, предлагана в проектите на европейските социалисти, M. A. Бакунин нарича държавен социализъм и го отхвърля. Той полага в основата на своя проект за изграждане на общество на анархистическия социализъм идеите за обществена собственост и общ труд, еднакво задължителен за всички при липса на държавност и при пълна свобода на личността.
От гледна точка на М. А. Бакунин изграждането на новото общество трябва да започне с ликвидацията на държавата и премахването на частната собственост и наследственото право. Той предлага да се прехвърли цялата земя в собственост на селскостопанските общини, а всички инструменти и капитали – в собственост на работническите асоциации. Така земеделските общини и сдруженията на работниците ще станат колективни собственици. Според него установяването на социалното равенство трябва да се извършва, без да се изтребват собствениците, а чрез въвеждане на задължителен труд за всички, разпределение на обществените блага според производителния труд на всеки и изравняване на правата между мъжете и жените. Новата организация на обществото не трябва да има никаква друга база освен интересите, нуждите и естествените влечения на населението.
В противоположност на държавата, основана на принципа на централизма, Бакунин предлага новото общество да се изгради върху принципите на федерализма. Трябва – продължава той – да противопоставим на тази чудовищна централизация на военните, бюрократичните, деспотичните, конституционно-монархическите или дори републиканските държави великия спасителен принцип на Федерацията. Източник на федеративното устройство от негова гледна точка е инстинктът за солидарност, който в бъдещото общество ще доведе до укрепване на социалните връзки посредством съзнателна самодисциплина. Смисълът на принципа на федерализма M. A. Бакунин вижда в доброволното обединение на общини, сдружения, области, провинции, страни. Властта в тях ще се разтвори в колектива и ще се препокрие като универсална воля с волята на всеки. Човекът ще се подчинява, единствено защото от него ще се изисква да прави това, което сам той желае. Всяка от земеделските и фабричните комуни ще избере свой изпълнителен комитет, а федерациите, формирани от тях, ще имат свой орган на самоуправление.
Принципът на федерализма M. A. Бакунин разширява и върху международните отношения. Проектът за изграждане на анархистически социализъм предвижда следните форми на интернационални федерации: Федерация на славянските народи; Съединени щати на Европа; Съединени щати на света.
Вътре в тези федерални образувания се допуска автономията на техните субекти, но само при условие че не застрашава свободата на другите субекти от тази федерация. Субектите на федерацията запазват правото си на доброволно присъединяване и свободата на отделяне. Федерализмът като единство на народи и страни е пропит от великия принцип на свободата, без който няма нито просвещение, нито справедливост, нито просперитет, няма човечност.
Обществено-политическите възгледи и анархистичните идеи на Бакунин стават популярни не само в Русия, но и в Европа. Много от принципите на неговото учение за анархистическия социализъм са наследени от привържениците на анархизма и критикувани от марксизма. В средата на 20-ти век сред европейските бунтовни студенти се наблюдава значителен интерес към личността и възгледите на М. А. Бакунин. •

Превод от руски университетски учебник по социология


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *