Моралът в свободното общество

печат
Илия Троянов: Нужен ли е някакъв морал за организирането на едно свободно и справедливо общество?

Георги Константинов: Сред анархистите този, който най-сериозно и продължително се е занимавал с проблемите на морала (морал и нравственост са синоними) е Пьотър Кропоткин. През 1888 година той изнася беседа пред работници и синдикални активисти в Англия, озаглавена СПРАВЕДЛИВОСТ И НРАВСТВЕНОСТ. Тя е ембрион на по-сетнешните му книги, ВЗАИМОПОМОЩТА КАТО ФАКТОР НА ЕВОЛЮЦИЯТА и ЕТИКАТА. В беседата си, в спор с ученика на Дарвин – Хъксли, той пише, че нравствеността има естествен произход, наченки от която се изработват още във всяка животинска общност (група или стадо) и че без нея никой вид не може да оцелее дълго.
В действителност – казва Кропоткин – нравствеността е сложна система от чувства и понятия, бавно развиващи се и еволюиращи по-нататък всред човечеството. В нея трябва да се различават поне три съставни части: 1) инстинкт, т.е. наследен навик за общуване; 2) понятие за справедливост, изработено от нашия разум, и накрая, 3) чувство, обогатено от разума, което бихме могли да наречем самоотверженост или самопожертвователност, ако то не достигаше своя най-висш израз тогава, когато в него няма нито самоотверженост, нито самопожертвователност, а се проявява като най-силно удовлетворение от премислените и мощни изисквания на своята природа. Даже думата „великодушие“ изразява не съвсем вярно това чувство, тъй като то предполага в човека висока самооценка на неговите постъпки, докато нравственият човек отхвърля именно подобна оценка за себе си. И в това е истинската сила на нравствения индивид.
Трансформацията на морала в аморалност настъпва, според Кропоткин, когато човечеството попада под тежката желязна пета на властта и под влиянието на държавата и на собствеността се разделя на класи. Заключението му е, че човешкият род ще се върне към естественото си нравствено състояние, когато в резултат на Социалната революция (СР) исторически създалите се класи, държави и експлоатация бъдат премахнати. В името на това нашият анархист, който е и бележит учен, призовава колегите си да напуснат фаустовските си кабинети, където светлината на живата природа прониква само през матовите цветни стъкла…
Тогава вие ще видите, че нравствеността никак не е чужда на природата. Виждайки как в целия животински свят майката рискува живота си, за да защити децата си, как стадните животни дружно отблъскват хищниците, как се събират в огромни стада, за да мигрират и как първобитните диваци възприемат от тях уроци по нравственост, нашите учени биха разбрали откъде произхожда това, с което се кичат поповете, считащи се за наместници на бога. И вместо да повтарят, че „природата е безнравствена“, биха разбрали, че каквито и да са техните схващания за добро и зло, тези понятия са израз на това, което най-напред им е дала природата, а след това и бавният процес на човешкото развитие.
Най-висшият идеал, до който се издигат най-добрите представители на човешкия род, не е нищо друго, освен това, което наблюдаваме в животинския свят, в първобитния дивак или понякога в нашето цивилизовано общество, когато те дават своя живот в защита на своето и за щастието на бъдещите поколения. По-високо от това никой не се е издигал и не може да се издигне.
В случая нас ни интересуват нравствените проблеми в класовите обществени формации. Всяка от тях си има свой морал (и то не само един). Казват, че доминиращият в тях морал е този на господстващата класа. Неговият критерий е класовият интерес. При частния капитализъм това са печалбата и трупането на богатства, а при държавния – физическото или нравствено унищожение на врага – Няма човек, няма проблем (Сталин).
Наред с тях съществува и моралът на враговете на капиталистическата система. Моралният императив за революционерите е формулиран най-ясно от Нечаев: За революционера е морално това, което съдейства за тържеството на СР, и безнравствено всичко, което му пречи.
Този морал се приближава до формулирания от Кропоткин естествен морал, само когато СР цели и постига равноправие на цялото човечество, тоест премахва разделението му на социални разряди и го освобождава от гнета на държавата и експлоатацията на капитала.
В днешно време, както и в епохи на стагнация на еволюционния процес, на реакция или контрареволюция, това е морал на малцинството. В революционна ситуация, по време на самата революция или в следреволюционния период, този морал разширява обхвата си, става доминиращ и в последна сметка, ако СР е успешна, трябва да стане всеобщ.
С него ние анархистите сме въставали неколкократно в историята срещу съществуващата система и сме били смазвани военно-полицейски от тиеровци, от лениновци или от франкистите, но ако сме като Мъжа от поемата на Ръдиард Киплинг, това не е безнадеждно: 100 пъти да ни смажат, на сто и първия път ще победим, защото човечеството няма друг спасителен път, освен пътя на перманентната световна Анархокомунистическата революция. Страшно би било, ако поради остатъците на господарския манталитет и морал у нас, нашата революция дегенерира и се превърне в инволюция към общество на властолюбци и господари – бивши анархисти. Но и тогава ще намерим брод към бъдещето, защото, ако – както твърдеше един нашенски набеден теоретик – властолюбието е резултат от половата потентност, ще го лекуваме със… скопяване.
Настрана от черния хумор, ако нечаевската формулировка се превърне в максимата на Смердяков от „Братя Карамазови“ Всичко е позволено или в йезуитската Целта оправдава средствата, тогава едно аморално движение на осъзнати или стихийно въвлечени в СР маси никога не ще може да реализира свободното и справедливо общество. За да се избегне подобно развитие Бакунин, който казва, че „революциите не могат да се извършват с чисти ръце“ (най-малко защото гражданската война ще ги окървави), добавя, че Нечаевият морал не трябва да се прилага срещу въставащите маси и революционерите, които се жертват за свободата, равенството и братството на всички. Ще отида по-далече: и след победата трябва да съхраним революционната организация, за да предизвикаме народната разправа със свръхчовеци ала Нечаев, всеки път, когато понечат да установят своя „временна“ диктатура в името на съхраняването на „завоеванията на Социалната революция“.
Повече от ясно е, че подобна линия на поведение на революционерите в гражданската война и след първите години, докато победилата революция се развива в дълбочина (до унищожението на държавата, капитала и класите) и в ширина (до обхващане на цялата планета), ще изисква най-високи морални качества от строителите на новото общество.
През това време нормите на поведение, които Кропоткин е изразил „библейски“ – Прави на другите и за другите това, което искаш те да правят на тебе и за тебе!, – би трябвало да са станали всеобщи, ако е вярно, че животът и обществото определят мисленето и морала.
Разбира се, както казва Норбърт Винер, развитието (техническо и в най-широкия смисъл) води неизбежно към общество, в което няма да има място за капитала, пазара, властта и класите. Ние считаме, че най-добре е това да се извърши с идейна борба, вместо с въоръжена. Тогава естественият морал ще измести стария еволюционно, безкръвно и няма да ни постави в стълкновение с „божиите заповеди“, което би било неизбежно в условията на гражданска война.

Всичко остава в ръцете на господстващите класи: ако те се откажат доброволно от своите привилегии и от станалите безсмислени концентрация и централизация на власт и трупане на капитали и техните членове проявят разум и готовност да живеят както всички останали – в едно общество на свобода, равенство и братство или, което е същото – на анархия, комунизъм и интернационализъм, тогава човешкият род за пръв път в своята политическа история ще преживее една безкръвна еволюция към своето цялостно освобождение и към един морал без санкции. В противен случай – à la guerre comme à la guerre. •


 

4 коментара

  • Nihilsmo o muerte

    Интересна статия.А при положение че например един лекар в безвластническо общество причини смъртта на пациент по невнимание , липса на опит или някаква негова лична причина(умишлено).Как ще се процедира тъй че да е най-морално ? Само ще бъдат снети правата за практикуване на професията от обществото ?Или ще бъде наказан съобразно преценката на обществото спрямо случая ?
    Иван Карамазов дава доста примери за „естествено зло“ в хората :
    „Да, наскоро един българин в Москва ми разправяше — продължи Иван Фьодорович, сякаш не чуваше брат си — как турците и черкезите там при тях, в България, повсеместно злодействували[14], опасявайки се от поголовно въстание на славяните — тоест палят, колят, изнасилват жени и деца, заковават с гвоздеи арестантите за ушите на стоборите и ги оставят така до сутринта, а на сутринта ги обесват — и прочие, невъзможно е да си представиш всичко. Наистина понякога се говори за „зверската“ жестокост на човека, но това е страшно несправедливо и обидно за зверовете: звярът никога не може да бъде така жесток като човека, така артистично, така художествено жесток. “

    „Тези турци между другото сладострастно са мъчили и децата, като се почне от изваждането им с кинжал от утробата на майката и се стигне дотам, че хвърлят нагоре кърмачетата и ги намушкват на щиковете пред очите на майките. Пред очите на майките — в това именно била най-голямата сладост за тях. Но ето впрочем една картина, която много ме заинтересува. Представи си: кърмаче в ръцете на разтрепераната майка, наоколо й нахълталите турци. Хрумнала им е една весела дивотия: галят кърмачето, смеят се, за да го развеселят, и сполучват, кърмачето се смее. В този момент турчинът насочва към него пистолета на няколко сантиметра от лицето му. Момченцето се смее радостно, протяга ръчички, за да хване пистолета, и изведнъж артистът дръпва спусъка право в лицето му и му раздробява главичката… Художествено, нали? Между другото, турците много обичали сладките работи. „

    • Разбира се, че „ще бъде наказан съобразно преценката на обществото спрямо случая ?“
      Примерът ми се вижда ирелевантен в контекста на въпроса.

  • Nihilsmo o muerte

    Искам да изтъкна възможността на някои общества да прибегнат до безскрупулната варварщина на властта – доживотната присъда в затвор при строг режим и лишаването на осъдения от възможност дори за доброволно напускане на живота, мъчения и т.н.Ако няма власт хората не биха били инфантилизирани до такава степен че да да отстъпват от решения засягащи общественото добруване и ще са по-отговорни, защото сами ще трябва да взимат решенията, вместо сегашното , някой друг ще се погрижи(има си институции и т.н).Но при случай на „нечовешка жестокост“ , малтретиране на дете от педофил да речем, неспособността на обикновените хора да се идентифицират с насилника може да ги накара да му отвърнат с „нечовешка жестокост“ и да го измъчват , което несъмнено ще бъде морална грешка и ще подейства подронващо на обществения морал.
    От друга страна сме живели толкова дълго под тирания и насилие че вече не можем да си представим(или поне е трудно за много хора) как точно ще функционира едно общество ако да се ръководи стриктно от разума и благоразумието.

    • Разбира се, че са възможни извращения (в смисъл отклонения от „нормалното“)… но те са не по-малко възможни в настоящето общество, което, между другото, също претендира да е демократично. Всъщност Вие сам сте си отговорил, че би трябвало в по-свободно общество хората да са далеч „по-нормални“. Алтернативата – да дадем на малцина привилегировани правото да решават заради другите, защото няма по-привилегировани от тях, които да ги потискат, исторически се е доказала като неработеща, да не говорим, че напомня за логически парадокс.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *