МРЕЖИ

печат

Народите нямат своя история,
освен когато тя е история на техните борби срещу държавата.

Старите организационни форми, стратегии и тактики на съпротива и революция са станали негодни. Затова е крайно време да ги ревизираме и актуализираме. Започвам с един юношески спомен. В 1953 година, без теоретизиране, ние, момчета около двадесетте, бяхме стигнали на практика до идеята, чието име научихме десетилетия по-късно: градска гериля. В нея, вместо джунгли и планини, ние използвахме градовете. Бяхме създали мрежова организация от многоъгълници (малки групи или отделни единаци от трудещи се и безработни), разпръснати в много населени пунктове на страната. Всеки неин ъгъл беше един от 600-те действащи или „спящи“ бойци в градовете и селата. Организацията нямаше ръководен център, а връзките между бойците се поддържаха хоризонтално, по начина, по който са свързани съседните многоъгълници в една телена мрежа. Решенията се вземаха автономно от групата. Събирахме се в своя „многоъгълник“ за определена акция и веднага след провеждането ѝ ставахме „мирни граждани“ – всеки в своето училище, месторабота или убежище. Действията ни срещу властта бяха резултат от свободните инициативи, продиктувани от обща цел – въоръжената борба срещу диктатурата на държавния капитал в „мирно време“. При един военен конфликт между блоковете трябваше да се премине в нелегалност – евентуално в планините, където мрежовите връзки щяха да се „развържат“, за да се образуват по-големи бойни единици.
При следствието Държавна сигурност не можа да разкрие мрежовите принципи, което личеше от нейната графична схема на организацията, приложена към съдебното дело и дадена тук като илюстрация. Благодарение на това, вследствие предателство, пред съда бяхме изправени само 9 души. Останалите другари не бяха разкрити. Частичният провал се дължеше на неспазване на строгите конспиративни принципи от някои от нас, на момчешката ни самонадеяност и неопитност.
Отхвърляйки централизираната йерархия, лидерството и „представителството“, ние съхранявахме автономията си, считайки централизираните партии, армии и партизански движения за лесно разкриваеми от полицията или подчиняеми на бъдещи кандидат-властници, поради което противопоказни на целта на анархизма – ликвидиране на властта и замяната ѝ със самоуправление.
Нещо новаторско е било съзряно от професорското тяло в полицейската школа на ДС в Симеоново в материалите за нашия съдебен процес. Бидейки адепти на „демократическия централизъм“, те както следователите не са могли да разберат необичайната организационна идея. Въпреки това или точно поради това нейният ректор ген. Капитанов е поискал от „органите“ НОХ Дело № 117/1953, за да го използва като учебен материал при обучението на питомците на школата. В този ранен период на модерното организационно строителство идеята за създаване на мрежова градска гериля е останала неразбираема за бъдещите инквизитори и екзекутори.
Разбира се, аз съм далече от мисълта, че нашият опит може да бъде последната дума на формите на съпротива и гражданска война. Организацията, която ни е нужна за борба и функциониране на бъдещето общество се развива и обновява в зависимост от състоянието на политическата и социалноикономическа система, която искаме да унищожим, от новите оръжия, от стратегията и тактиката на врага, от средствата и методите на война.
Гореописаното беше детството на Мрежовата организация. Днес по тази тема има огромна теоретическа и практическа литература, която заслужава най-изостреното ни внимание, защото мрежата импулсира към самоорганизация, изобретателност в създаването на връзки, сътрудничество и индивидуално и групово творчество. Такава организация ликвидира йерархията, вертикалността, централизацията и казармената дисциплина, не се стреми към завземане на властта над населението и по „анатомията и физиологията“ си е по-близка до неговата постреволюционна, анархистическа организация.
Примерни критерии или принципи, от които следва да се ръководим при организирането на съпротивата и атаките срещу държавата и капитала, са:
1) Способност на организацията да се самовъзпроизвежда въпреки ударите и пораженията, нанасяни ѝ от властта.
2) Ефикасност на организацията в борбата ѝ срещу властта при конкретните условия и способност да я надделее и преодолее.
3) Действията и акциите на революционната организация в нейната съпротива и атаки срещу властта трябва да се ръководят от реализацията на анархията, комунизма и интернационализма.
В условията на „демокрация“ се ползват конституционно гарантираните права и свободи, като:
4) При легалност се използват законните форми на съпротива: стачки, актове на гражданско неподчинение, демонстрации и други действия, с които се оспорват прерогативите на икономическата и политическа власт;
5) Със синдикатите и други движения се действа едновременно в рамките на закона и вън от него, като се създават постоянни предизвикателства и бази в противовес спрямо властта;
6) Мрежовата организация е най-ефикасна, когато е нелегална, вън от закона с нея се създават бойни групи, които са се опълчили срещу системата и се стремят да създадат предмостия на новото общество…

При Бакунин има 3 (три) нива на организираност, методи и средства на революционна борба – легални, полулегални и нелегални. В неговата идея и практика те са централизирани и подчинени на най-стриктна конспирация. При мрежовата организация могат да се използват едновременно и трите нива на съпротива и акции, като се спазват гореизброените принципи.
Едни от основните задачи пред мрежата могат да се формулират така: как да се трансформира класовата борба в социална война и империалистическата война – в Социална революция? Мрежовата организация притежава характеристики като мобилност, гъвкавост, способност да се адаптира и отправи революционно предизвикателство към променящите се инструменти на потисничество. •

Георги Константинов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *