Мрежовата организация

печат
ИЛИ ИМА ЛИ ЖИВОТ ОТВЪД/СЛЕД ДЪРЖАВАТА


Съвременното общество е изтъкано от безброй противоречия, които са израз на кризата на държавата, властта и йерархията, предизвикана и тласкана към пароксизъм от разгръщащата се научна и технологична революция. Тази криза се засилва от създадените от Роботронната революция (РР) условия за преминаване от капиталистическото общество, в което проблемите се решават силово, с власт (парите също са власт), към общество, чиито начин на функциониране, вземане на решения и т. н. са революционизирани от нахлуването на компютрите и роботите. Мерило за неговото развитие е количеството на използваната, обработена, умножена и обменена информация и съответстващата ѝ колективна употреба и индивидуална интелигентност.
Известно е, че мярката за свободата и богатството на всеки индивид или колектив днес се определя от неговия капацитет (или невъзможност) да търси, намира, обработва, интегрира или обменя информация. Капацитетът се увеличава с масовото разпространение на компютрите, но властта (във всичките ѝ видове и образи, от всички нива и обхват) възпрепятства всячески достъпа до информацията. Информацията, както знаем, се обогатява, разнообразява и расте толкова по-бързо, колкото по-голям е броят на тези, които я ползват, обработват и обменят. Пораждането на общество, в което тя е основна енергия и „база“ на всичко останало – т. е. на „информационното общество“, – предполага организация, принципи на вземане на решения, функциониране и пр., които са антипод на съществуващите в държавния апарат, властта и йерархията. Организация, която в съвременната литература наричат мрежовидна, за да избегнат страшната дума – анархистическа.
Водоразделът между тези два типа обществена организация – Държавата и Анархията – се определя от отговора на въпроса кой взема решенията: „Органът“ или Общото събрание?
Хората в държавния апарат са отгледани в пирамиди, но пирамидите престават да бъдат сигурно убежище за „фараоните“. Мобилните телефони, интернет, спътниковата телевизия, разпознаването на образи и кодирането на звуци, културата, идеите, интелектуалните схеми, модата, песните, емигрантите, рекламите, стоките – днес всичко е в движение, в потоци във всички посоки. Заедно, то ни води неизбежно от пирамидата към мрежата. Още 20 години и информатиката с компютрите и комуникациите, свързани в мрежа, ще нанесат смъртния удар на йерархията. Ако искат да „оцелеят“, хората трябва да излязат от пирамидите!
В антийерархическата организация, която идва на тяхна смяна, членовете на обществото принадлежат на многобройни, всевъзможни и взаимно свързани компютърни мрежи в различните сфери (производство, снабдяване, разпределение, образование, наука, изследване, творчество и т. н.), а произвежданата информация е предназначена за ползване от всеки и всички.
„Елитите“ с тяхната организация – държавата – насочват усилията си към блокиране, ако не забрана на функционирането на мрежовидната организация, която е носителят на информационната (и интелигентна) енергия. Конфискувайки достъпа до информацията и ползването ѝ, те превръщат РР в свещена крава, чието виме е забранено за гладуващите и жадуващи „низини“ под страх от наказание. Така приближава катастрофата: „горе“ не знаят какво да правят с навдигащия се информационен потоп, а „долу“ не могат да ползват информацията, защото не им е позволено. Тогава кому служи невероятният прогрес през последните 20-25 години, ако организациите в администрацията, учрежденията и предприятията си остават старите, бюрократични, властнически и собственически, в които нямащите власт и собственост получават толкова свобода, колкото им „отпусне“ кукловодът – властник или собственик?
Най-адекватен за обусловеното от РР и информационните потоци общество е споменатият вече мрежовиден модел като антипод на пирамидалния. Този модел се базира върху децентрализирани, взаимосвързани и взаимодействащи си мрежи, които функционират, взаимодействат и си сътрудничат по принципа на анархията – т. е. без началства и подчинени.
С оглед оптималното функциониране, специалистите препоръчват базовите структури (единици), също организирани мрежово, да не надминават 1000 души. Така образуващите ги индивиди ще се познават помежду си – нещо, което градският и индустриален гигантизъм е ликвидирал. Качеството на човешките отношения в подобни организми и особено развитието на доверието, въображението и интелигентността са от ключова важност при общуването, търсенето и обработката на информации, а кислородът за техния живот и обогатяване се нарича Свобода.
Към гражданското съзнание, самоинициатива и активност може да се апелира, само ако всеки е получил необходимите средства, познания и условия, за да си изработи свои съждения, позволяващи му да избягва капаните на манипулаторите, моментните настроения, хрумвания или инстинктивните стремежи и реакции.
Към казаното трябва да напомним и комплицираността на част от обсъжданите проблеми и на вземането на решения, които изискват привличането на всички, превръщането на зрителите в актьори, на покорните в свободни хора, на „електората“ в демос, на треперещия под плясъка на камшика или страха от уволнението в революционер, автор на инициативи, вдъхновител и организатор на радикалните промени, станали необходимост и събрали всички достатъчни, обективни условия за създаване на общество, функциониращо при разпределяне на отговорностите, децентрализация, автономност, сътрудничество, взаимодействие, взаимопомощ и солидарност между индивидите и разкрепостяване на човешката енергия и интелект. •

Георги Константинов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *