Мрежово самоуправление

печат

Вече са създадени технологии, координиращи мисловния процес на групи хора. Например, по време на бързо променящите се условия при военни действия, няколко души трябва да вземат бързо решение, без да разполагат с време за съвещание. За такива задачи вече има специални невроинтерфейси – сложни системи, които позволяват няколко души да се превърнат в колективен разум, вземащ решения в онлайн режим.


Проблемът

В теориите на анархията (пряката демокрация или самоуправлението) често се повдига въпросът за методите на непосредствено самоуправление в големи мащаби. В мащаба на колектива, района, предприятието нещата са ясни. Там пряката демокрация може да се осъществи чрез общи събрания. При увеличаване на броя на участниците и териториалната им отдалеченост общите събрания стават все по-малко ефективни. Тогава се въвежда идеята за системата на съветите, делегиранията и императивните мандати. Тоест, от всеки колектив в съвета се изпраща делегат, чиито пълномощия са формулирани от колектива, волята на последния е изложена в императивния мандат, от който делегатът не може да се отклонява ни на йота. Колективът поддържа редовна връзка с делегата и може да го отзове или замени във всеки момент. Тази форма на организация балансира по острието на бръснача между пряката демокрация и представителната псевдодемокрация. Ако контролът върху делегата отслабне и той бъде оставен да решава сам, получаваме парламента-говорилня с власт, която е отчуждена от народа. В не много големи мащаби прекият контрол на народа върху делегатите може да бъде достатъчно ефикасен. В пределите на завода, на района или областния съвет – делегирането е напълно подходящ механизъм за прякото народовластие. Ако обаче мащабите са регион, отрасъл, страна или целият свят, нещата се усложняват. Ако делегатът е изпратен от няколкостотин хиляди души, физически е нереално да се контролира. Ако регионалните съвети ще се състоят от десетки хиляди делегати, то с техните събрания ще възникнат същите проблеми, с каквито се сблъскваме при много големите общи събрания.
Ако делегатите ще избират делегати от второ ниво помежду си, тук вече ще бъде съвсем трудно да говорим за пряка демокрация и още повече делегатите да контролират делегати, посочени от делегати. Това означава, че гореописаните механизми за пряко народовластие ще засичат. Задачата се заключава в това да се открият такива механизми, които да позволят да се създаде ефективна система на пряко самоуправление в достатъчно големи мащаби. В нашите програмни текстове се говори често за обединения в регионални или световни федерации, но не се уточнява подробно как ще функционират, а това е една от най-важните теоретични задачи – да се опише механизмът на самоорганизация и самоуправление в мащабите на отраслите, региона, страната, планетата, така, че то да бъде достатъчно ефективно при много голям брой участници (милиони и милиарди хора).

За ползата от аналогиите

Известно решение на този проблем може да се открие в изучаването на механизмите на самоорганизация при сложните природни системи в естествени условия. Най-близък пример за това е човешкият мозък. Той се състои от десетки милиарди нервни клетки (неврони), съвкупността от взаимодействията между тях има за резултат нашето съзнание, мисли, чувства и реакции. Всяка отделна клетка е свързана с другите с множество връзки-синапси и от другите неврони към нея също водят множество връзки-синапси. По тях, с помощта на електрохимически реакции се предават сигнали на възбуждане и възпиране. Различните връзки притежават различна интензивност. Клетката сумира входящите сигнали в съответствие с интензивността на връзките и в зависимост от величината на получената сума предава собствен сигнал по изходящите връзки. Създадени са процесори, работещи подобно на невроните. Те получават сигнали от множество входове, умножават сигнала от всеки вход със съответстващ коефициент, след което сумират получените резултати. Когато такива процесори (изкуствени неврони) се обединят в мрежа, тя придобива много интересни свойства и може да извършва съвсем сложни изчисления. Тези мрежи намират широко приложение за решаването на задачи за обобщаване, класифициране, разпознаване на образи и прогнозиране. Такива мрежи са способни да разлагат задачата на съставните ѝ части, да извършват паралелни изчисления, да обобщават и класифицират резултатите, а някои са способни на самообучение и асоциативна памет. През последните няколко десетилетия са разработени множество невронни мрежи. Едни подражават на структурата на мозъка, други нямат аналог в природата – те се проектират в зависимост от конкретно поставената задача. Използвайки само основните принципи на структурата на връзките между невроните, изследователите не са очаквали да открият множество аналогии между работата на мрежите и мисленето.

Социална невронна мрежа

Нека се опитаме да си представим подобен механизъм в общественото самоуправление. Да разгледаме мрежа от множество свързани помежду си колективи. Вътре те могат да се управляват от общите събрания. Нека един от колективите предлага някакъв проект, чиято реализация изисква обединените усилия и много сложната координация на милиони хора. Тази група, обсъдила проекта на общо събрание, го препраща на други. Другите групи могат да се заинтересуват от тази идея или да останат равнодушни, да одобрят проекта или да го бракуват, или да излязат с допълнения и критика. По-нататък те могат да препратят проекта със своите допълнения на тези групи, с които те са вече свързани. Ако проектът не е интересен за обществото, обсъждането ще заглъхне на ранните етапи и ще засегне само няколко колектива. Ако обаче получи подкрепа, той много бързо ще обхване цялата заинтересувана от него аудитория. Това ще бъде лавинообразен процес, който е способен мълниеносно да обхване милиони хора. Всички те имат различен опит, разни навици и умения, специализация в различни области на познанието. Отделните колективи могат да внасят поправки в зависимост от притежаваната от тях информация. По всеки конкретен проект колективът ще получава данни от другите, както невронът получава сигнали от други неврони. Обсъждането на въпроса вътре в колектива в дадения случай е аналогично на сумирането, а приетото решение – подобно на сигнала, изработван от неврона – предадено на другите колективи. В процеса на паралелното обсъждане идеята ще се доработи до нещо добре обмислено и осъществимо или ще бъде отхвърлена от обществото. След разпространението на информацията ще се извърши разпределението на задълженията между хиляди колективи и реализацията на идеята на практика. Така всеки колектив ще се превърне в социален неврон от обществения колективен разум. Цялото общество ще бъде въвлечено в творческия процес на самоконструиране. Този децентрализиран механизъм на вземане на решения от цялото общество ще позволи на пряката демокрация да функционира във всякакви големи мащаби и да се превърне в инструмент, с помощта на който масите ще могат непосредствено, без всякакви правителства и представители, да управляват своя живот. •

Ravashol
Превод: Феранте Пала


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *