Мъск – от провала до държавните субсидии

печат
(тема с продължение)

Компаниите. Провал. Държавни субсидии.

С продажбата на втората компания (няма да ги наричам собственост на Илон, защото не са) талантливият инвеститор отваря нова страница в своята епопея на „визионер“ и технически гений.
Следващата инвестиция е в компания, планираща да произвежда електромобили, наречена „Тесла Мотърс“, създадена от Мартин Еберхард и Марк Тарпънинг през 2003 г. Според думите на създателите целта на компанията е да разработи и произвежда електромобили от най-високия ценови клас (над 100 000 долара). Те смятат да продават тези автомобили на богаташи, които искат да демонстрират загриженост за околната среда, като запазват нивото на комфорта и социалния си статус. Създаването на такъв автомобил става възможно благодарение на разработването на литиево-йонната акумулаторна батерия, която съхранява достатъчно енергия в достатъчно малка маса и обем, за да позволи да се задвижи автомобил. Изследванията върху тези батерии се водят от 70-те години насам предимно от държавно финансирани университети, а технологията става годна за масово производство около 2010 година. Нито Мъск, нито създателите на Тесла имат нещо общо с тези разработки, те само смятат да се възползват от тях, за да припечелят колкото могат.
Бърз исторически преглед показва, че първата карета, задвижвана чрез електрически двигател и батерии, е създадена през далечната 1837 г. от шотландеца Робърт Дейвидсън, а първият серийно произвеждан електромобил (само в няколко броя) се появява през 1884 г., благодарение на англичанина Томас Паркър. След тази кратка историческа справка читателят може сам да реши колко революционна е идеята за електрически автомобил през 2004 година.
Двамата основатели на компанията също не се отличават с оригинални идеи. Автомобилът, който планират да произвеждат, се състои от електромотор, разработен от фирмата Ей Си Пропулшън, и купе, окачване и шаси, произведени от английската компания Лотус. Не става ясно каква точно част от колата е проектирана в компанията. Първият работещ прототип е създаден през 2004 година. По това време компанията изчерпва наличните средства и е принудена да търси външно финансиране за производството на първите прототипи, както и последващото производство на автомобили (става дума предимно за сглобяване на готови модули, създадени от други производители). По време на това набиране на средства се появява и господин Мъск. Въпреки че инвестира в компанията, Илон все още не заема най-високите постове. Изглежда ролята му отново не е зад чертожната дъска, а по-скоро в представленията за набиране на инвестиции. Това положение продължава до август 2007 г., когато той успява да убеди борда на директорите да снемат Мартин Еберхард от поста генерален директор, без последният да присъства. За малко повече от година на мястото му се сменят двама души, чиито основни действия се изчерпват със съкращаването на около 10% от служителите на компанията, много от които са с нея от самото начало. След тази кратка чистка на поста идва Илон Мъск, който веднага се заема да подобри нещата, като уволнява още 25% от служителите.
Въпреки всички тези ходове, нямащи нищо общо с технически или административни иновации и открития, компанията продължава да губи пари с огромна скорост. Отново се налага привличането на външни инвеститори, което отново е водено от главния герой на разказа. Към януари 2009 г. компанията е получила 187 милиона долара инвестиции и е успяла да „произведе“ и достави 147 автомобила. На любителите на математиката оставяме да пресметнат колко струва една от тези коли. Компанията продължава да набира средства и губи пари до ден днешен. Проследяването на сумите, потънали в производството на електромобили, е почти невъзможно поради търговската тайна и допълнителните сделки, които компанията сключва – например закупуването на компанията Солар Сити, специализираща в монтажа и лизинга на фотоволтаични системи. Наличните данни показват че Тесла не е реализирала печалба през нито една година от съществуването си. Към края на 2018 г. е успяла да натрупа около 24,7 милиарда долара дългове (основно към банки). Ако към тази сума добавим 3,5 милиарда държавни субсидии и 14,5 милиарда от продажба на акции и облигации, получаваме приблизителната сума 42,7 милиарда долара, с която обществото е спонсорирало начинанието на Мъск. За да осъзнаем мащаба на това число, ще го сравним с външният дълг на България към август 2018 г., който възлиза на 38.8 милиарда долара или бюджета на здравната каса за същата година – 2,24 млрд. Тъй като Тесла се представя за компания, развиваща технологиите и хоризонтите на човешкото познание като цяло, вероятно е добре да видим и бюджета на БАН, който възлиза на 0.084 млрд. лв. за 2018 г. Тоест, само парите, взети назаем от Тесла, са достатъчни да финансират цялата академия на науките за период от около 500 години. Колкото и нискоефективна да е академията, подозирам, че за пет века ще допринесе поне с едно-две открития, полезни за обществото.
Все пак, дали Тесла наистина не е направила огромно количество научни и технически открития, разполагайки с такова фантастично финансиране? Можем да разберем, като посетим страницата на патентното ведомство на САЩ, където да разгледаме всички патенти на компанията. На името на Тесла се водят 281 патента, което изглежда наистина плодотворно, докато не се зачетем в самите патенти. След като разгадаем объркания правен език, на който са описани, виждаме революционните открития, за които хипотетично са похарчени споменатите вече суми:
Патент номер 10019066: Метод за стартиране на приложение в графичен потребителски интерфейс. Методът предлага да има лента с приложения от която потребителят може да избере икона, която да изтегли до празни полета в останалата част на екрана. Приложението се стартира и работи в избрания прозорец. Тази технология със сигурност има потенциал да промени живота на планетата.
Патент номер 10020550: Пакет батерии с вход и изход за охладителна течност, както и известен брой топлообменници. На човешки език батерия с радиатор – как никой не се е сетил досега за такова нещо!
Патент номер 9692025: Капак за пакет от батерии с вграден вентил, предотвратяващ пробива на пакета в случай на повишаване на налягането. Реално погледнато капакът на всяка тенджера под налягане представлява точно това.
Патент номер 9688164: Подвижна седалка за кола, монтирана върху единична подпора. Офис стол в кола, един от любимите ми.
По-нататък можем да намерим редица други озадачаващи открития, явно смятани за достатъчно ценни, за да бъдат защитени с патент. Оказва се, че подчинените на Мъск са открили автомобилното купе, страничното огледало, сенниците, както и волана. Името на самия визионер не присъства в нито един от патентите, които прочетох, което поставя под въпрос личния му принос в тези иновации.
Изглежда чувството на дежа вю ще бъде наш постоянен спътник из историята на господин Мъск. Сценарият от първите начинания на „визионера“ се повтаря почти дословно, разликата е основно в мащаба и източниците на парите. Отново няма никакви данни за принос от самия Мъск към техническата част на продукта, който той рекламира. Отново не можем да намерим никакви данни за техническите чудеса, способни да променят света. В светлината на тази информация човек неизбежно си задава въпроса защо всички хора с влияние и богатство, инвестирали огромни суми в компания, която се крепи само на чара и обаянието на един човек, все още не са повдигнали обвинения в измама срещу Мъск?
Както вече писахме, изборът на главният герой е продиктуван основно от известността на името му, а не от уникалността на неговия случай. При целенасочено търсене можем да попаднем на много сходни истории, например тази на компанията Теранос, ръководена от Елизабет Хоумс и Рамеш (Съни) Балуани. Тези двама предприемчиви иноватори успяват да измъкнат от инвеститорите почти 10 млрд. долара, преди да бъдат обвинени във финансова измама в особено големи размери. Интересен е въпросът защо господин Мъск, който е успял да отмъкне значително повече към момента, все още не е даден под съд от инвеститорите. Може би причината е, че много пари идват от държавата под формата на данъчни отстъпки и директни субсидии за продуктите, предлагани от компанията му – тоест, от данъкоплатците. Едва ли можем да кажем точно какъв е случаят, защото са известни само 49.48% от собствениците на Тесла, въпреки че компанията е публична и получава пари от данъкоплатците. Самият Мъск притежава едва 21.9% от компанията, така че вероятно няма контрол над решенията. Можем обаче да бъдем сигурни, че докато служи добре за ограбване на пари под формата на „инвестиции“ и „сделки“, ще продължат да ни го представят като визионер, водещ човечеството към светлото бъдеще. •

Федерико де Соя


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *