Народна мръдналост

печат
В предишния брой разгледах поговорката „Преклонена главица сабя не я сече“ в качеството ѝ на сбито описание на една от особеностите на феномена „народен характер“. Именно поговорките и пословиците илюстрират онзи набор от идеи и ценности, които определят поведението в рамките – по-скоро „зони на здрача“, отколкото подобия на Берлинска стена – на дадена култура. По тях сме повече или по-малко научени да се ориентираме в мислите и постъпките си, да мерим „правилното“ и „погрешното“, да разделяме „доброто“ от „злото“, да хвалим или порицаваме както себе си, така и околните.
На прицела на днешната статия поставям известното изречение, което твърде често сами казваме и чуваме в различни варианти: „Залудо работи, залудо не стой“.
Веднага ни полъхва на дългогодишна, едва ли не много-многовековна „традиция“, отдавна измислена и пусната в обръщение в масовото съзнание, за да го форматира и отравя.
Вярно, съществува опозиция на тази поговорка – не най-точната, има и по-сполучливи: „Седем пъти мери, веднъж режи“. Донякъде компенсира негативния заряд на титуляря, понеже, за да отмериш, тоест да прецениш, да планираш работата, включително и да се замислиш дали тъкмо тази работа е нужна, трябва именно да „постоиш“, да „безделничиш“, вместо тутакси да се „хвърляш на амбразурата“. Работа без цел, посока и разсъждения в повечето, ако не всички случаи не е проява на голям ум.
Поговорката-повеля „работи залудо“ – веднъж ми обясни един самоопределен като голям радетел на традиционното – означава, че българинът смята трудолюбието за върховна добродетел. Българинът ли? – попитах аз. Обобщението на всички българи – и българки също, понеже от дете си спомням, че в селото винаги виждах повече жени на полето, отколкото в кръчмата срещу дъскорезницата – това ли имаш предвид? Да! – бе гордият отговор.
Какво тогава да правим с лафа „учи, за да не работиш“?
Радетелят се смути, но бързо се защити с „всяко стадо има мърша“.
При определен висок процент „мърша“, вече не може да се говори, че „мършата“ е изключение, а пак за правило. Освен ако не ми кажеш, че „учи“ говори за ученолюбието на този твой „обобщен българин“ – приключих с тези думи спора.
Наистина, „учи, за да не работиш“ говори за друго – за подличкото нагаждачество. И показва изкривяване в мисленето. За да върши човек една работа добре и дори да изпитва удоволствие от нея, трябва да се научи как да я върши. Ученето, само по себе си източник на лично удовлетворение, у нас по ужасяващ начин се превърна в средство за едно наистина осъдително безделничене. Лъсването на още една лоша черта на условния обобщен българин безпокои даже зовящите себе си „патриоти“, защото е очевадна. Но „патриотите“ имат дежурно обяснение и оправдание: турците ни научиха. Или гърците.
Няма да се отвличам от темата, само ще подхвърля нещо за размисъл: как се е получило да ни „научат на мързел“ хора, чиито и най-сиромашки къщи изглеждат спретнати? С резбовани дървени черчевета и редовно варосвани стени? Изразът „бяла спретната къщурка“ от много десетилетия е само в стихотворението, огледайте се – повечето ни къщи са сиви или изобщо неизмазани. Шареният кич на новобогаташите, които вече успяха да поостареят, е неуспешно прикритие на все същата сива неизмазаност.
Силно подозирам, чак до твърда убеденост, че призивът „залудо работи“ не се е пръкнал в главата на ратая. Чорбаджията му го е повтарял при всеки повод, че и без повод. Който от читателите е служил войник, той знае, че няма по-инфарктна гледка за един старшина от картината на почиващи хлапаци в униформа. Тутакси ще им намери „работа“ – често буквално ровене на дупки с последващото им запълване. Който пък поради младостта си не е ходил в казарма, нека се сети за порядките в един „Макдоналдс“ например – в някои отношения е по-зле от армейските дивотии.
Ратай би измислил друга поговорка: „Работя, за да не пукна от глад. Работя и без смисъл, защото ако се замисля, ще откача“. Да, имаме „който не работи, той не яде“ – какъв е реалният ѝ допир с действителността? Достатъчно е да сравним степента на охраненост на работника и началството му.
Има и още нещо. Всяка работа има крайна цел. Да построиш, да посадиш, да поправиш. Когато целта липсва, липсва и човешкото в работата.
У нас също така под „работа“ непременно се имат предвид мазоли по ръцете, кал и тор по ботушите, машинно масло по ръкавите и дори по физиономията. Работата на ума се смята едва ли не за глезотия. Впрочем, свиренето на инструмент също води до мазоли – вижте пръстите на някой китарист. И пак – „Музикант къща не храни“ – времената са се сменили, но още се случва да го чувам. Е, да речем, че някога това мнение е имало смисъл. Да допуснем, че и днес още не е разпиляло до капка този си смисъл. Но буквално утре, когато физическа работа не остане? Номерът със спирането на багера, за да се поразвъртят кирките – честа практика в Трудовите войски и в строителните роти и батальони на редовната армия – не може продължи до безкрайност. Тоест „ценностната система“ наистина виси на косъм, ако не се намира в състояние на свободно падане.
С какво ще запълни „народът“ тази „душевна дупка“, тази нова празнина? С мравешко бачкане, за да си създаде илюзия за самочувствие? С упование, че някоя „висша сила“ ще забележи усърдните страдания и ще възнагради клетника?
Впрочем, за мравките. Само повърхностен и интелектуално ленив поглед оприличава мравуняка на човешка монархия. Прилики обаче съществуват – например единствено пчелите и мравките, като хората, умеят да обясняват на другарчетата си къде се намира храната. Пчелите предават информация с танц, мравките – с химически маркери. Даже маймуните, близки до човека, не са способни да обяснят на други маймуни къде има узрели банани, налага се да ги заведат. Хората, мравките и пчелите описват посоката, разстоянието, дори количеството, качеството и естеството на плячката.
Наблюденията на мравките през последните години показаха изненадващ за мнозината, възпитани с клишета от сорта на „Щурец и мравка“, факт: от четвърт до една трета членове на мравуняка не работят. Мотаят се безцелно. Навярно по причина, описана в един виц: бригадир заварва работници на строежа да седят и пушат, нарежда им веднага всички да се хващат да пренесат „ей онази греда“, но никой не помръдва, само му казват – началник, как така всички, не виждаш ли, че гредата е къса?
Та немалка част от мравките в едно мравешко семейство хич не действат според нашата поговорка. При това петнайсетина процента са „хронични лентяи“. И мравунякът не загива, дори не обръща внимание на „мързеливците“. Защо? Защото безделниците не пречат на работохолиците и не им нареждат какво да правят. Нито изяждат по десетки и стотици единични дажби, както е в „разумното и цивилизовано“ човешко общество.
Окончателният извод, надявам се, е ясен за читателя. „Залудо работи“ е лозунг, от който имат полза само едни социални класи, но огромната част от българското, а и световно население не принадлежи към тях. •

Шаркан


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *