Народна мръдналост

печат
Поговорките са огледало на мирогледните начини всред един народ. Много от тях се научава – както за повдигане на оптимизма, така и като повод за истинско отчаяние от здраво вкоренената глупост, приемана за „благоразумие“.
Днешната порция е от „поговорките за ума“, някои от тях звучат иронично.
Ако няма акъл в младица, не го търси в бяла брадица.
Човек се учи от що му се случи (или: … докато е жив – и пак като глупак умира, както съм чувал понякога да допълват от себе си).
Бъди хитър да купиш, не да продадеш.
Че глупакът с възрастта рядко поумнява, е забелязано от прастари времена. Въпреки това, спрямо „белите брадици“ традицията изисква уважение. Странно, нали? Уважение към одъртялото недоумие не е ли неуважение към ума изобщо? Противоречията, които не намират решение, остават – например в обема на една и съща глава – по неволя примирени, но пък позволяват на носителя си „гъвкавост“, обикновено наричана „двоен стандарт“. Образец за което са „светите писания“ – и те един вид разширени поговорки. Представляват криволиците и драмите на историята, трагедията на хората, които и да измислят нещо ново и светло, не успяват да се отърват от мухлясалото, спъващото – и така го влачим през живота си.
Откъдето идва на ум, че явно уроците на „що се случило“ имат общото свойство почти никого да не научават – особено когато случилото се е паднало връз чужд гръб, не ни е сполетяло лично. Едно е да прочетеш за нечий гаф, оказва се трудно да разпознаеш гафа пред себе си. Тук навярно е редно да се сетим за заръката „учи, за да не работиш“. И понеже ученето си е най-тежката работа, ако не е станало навик, ако не е просто колекциониране на факти, с които да блеснеш в обществото, а именно учене (с постоянния риск наученото да се окаже невярно), то стремежът „да не работиш“ го убива, превръща в усилие докато не вземеш „тапия“ – и насетне вече не учиш. Любознателността като ценност сама по себе си май в нито една поговорка не е възпята – все са такива като „умният и като спи, пари изкарва“, тоест ако си постигнал някакво задоволително ниво, може и да не си вече толкова умен, не ти трябва развитие.
Тъкмо това внушение – непременно да „осребриш“ ума си, не да ти е начин за по-пълноценен живот и възприятие на света – в крайна сметка води до тържеството на глупостта. И то самодоволната глупост, уверена в умността си.
На всичко отгоре у българите е прието да смятаме ума и хитростта за едно и също. Умен е нагаждачът. Умен е доносникът. Умен е предателят. Защото е успял да „купи“ каквото му е нужно навреме и евтино, без да го плати с нещо, което смята за важно за себе си. Макар че само така му се струва, трябва да е бая нависоко по стълбата, за да не го накарат да „доплаща“.
И не е „умен“ бунтовникът. Онзи който не се огъва пред несправедливостите на света, а се мъчи тях да ги изправи според каквото му казва сърцето. Не е умен който не вади изгода от правотата си – ето заради това почитат един Стамболов, а че е свършил зле – е, нямал късмет, велик е, щом са го убили „враговете“.
Тъжна гледка е този начин на мислене. Той е позволил на грозни неща да се случат, да се вкоренят и продължава да позволява да се случват. Има си и оправдание – например „служи на умния, за да заповядваш на лошия“. Покъртително. Служи и заповядвай. Просто прелест!
„За един умен двама глупци дават, ама кой ли ги иска“ – де да беше вярно. Изразът „полезен идиот“ не е измислен за първи път от Ленин. С такива е тъпкан парламентът, чиновничеството, фирмените офиси, армията, полицията, съдилищата… и даже така наречените „опозиционни“ движения. Глупците вървят като ценна стока. Умният само създава проблеми.
Това, което ме тормози, е, че не намерих поговорки, които да свързват ума и свободата. За царуване, робуване и пасене на патки – колкото щеш. И само „лудите нямат чорбаджия“.
Такива ми ти работи. Дон Кихот не е роден по нашите земи, при все че български автор му вложи в устата думите „свободата е на върха на копието“. Санчо Панса обаче със сигурност е нашенец, уви. •

Шаркан


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *