Народна мръдналост

печат
Поговорките – това, което казваме за себе си. Нашите самопожелания, самозаблуди, тук и там проблясъци на умен извод за живота, Вселената и всичко останало. Да видим тогава как е „разкрита темата“ относно българското възприемане на нещото, наречено „ум – разум“.
Най-известното: Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
Може да не е очевидно, но тук съзирам признание, че всички човеци сме равни, а разумът ни е универсален, което значи – способни сме да бъдем изпълнители на всякакви житейски роли.
Следващата е интересна и според мен тъжна, защото пак мерим неизмеримото и то със жалък аршин: Ум с пари не се купува, но пък най-много пари струва.
И преди съм казвал – в бисерите без кавички често се вмъква самодоволството на паралията, важният единак сред тълпата далеч по-скромни в „материално отношение“ люде. По правило такъв персонаж не е най-умен, ала винаги вади от пазвата „убийствения“ си коз: като си умен, къде са ти парите? Нима обаче мотото на един човек, особено когато е дребнаво и вързано към инструменти за причиняване на нещастия и раздори, следва да стане „знаме на мнозина“?
Още по-зле звучи „Умен да те бие, глупав да не те милва“. Сигурно има някакъв смисъл, например че умният ще намери за уместно да те скастри за нещо, за което глупакът ще те хвали и така дърпа в простотията. За съжаление, доколкото съм разпитвал буквално случайно срещани хора, повечето възприемат тази поговорка като синоним на съмнителното изречение „трябва да управляват умните“.
Ха така… Ами, ето – скоро минаха изборите, погледнете спечелилите муцуни от рекламните плакати. Избрания за кмет или съветник признавате ли го за по-умен от себе си? А защо все такива простаци печелят? Ами да се сетим за един иначе умен човек, който се казвал Богдан Филов (често му пишат първо име Професор). Филолог, археолог, историк, изкуствовед. Завършва престижни учебни заведения. Дипломните му работи и дисертации се издават веднага в отделни книжки и ги отнасят към „принос към науката“, още преди да го кръстят Професор. Нататъшната му дейност също е впечатляваща. Откъдето да го погледнеш – абе умник отвсякъде.
А колко злини причини на „своя“ народ? Вкара страната в съюзничество със същински дяволи – много по-дяволи от останалите, изключая болшевишките бесове. Вносител на Закона за защита на нацията, инициатор на депортация на „нечистите“ сънародници към концлагерите на смъртта. Не стига, че връзва България към Третия Райх, ами и обявява „символична война“ на САЩ и Великобритания, – които не чакат по-настоятелна покана и с удоволствие подлагат наши градове и села на бомбени порои, вярно само намек на това, което стоварват върху Германия и Италия. Нали не мислите, че бомбите тогава (както и сега всъщност) са различавали нацисти и фашисти от поробено от нацисти и фашисти население?
Та ето пример за „умен управлява“. Някои дори плачат за екзекуцията на тоз умник. Бил „цвят на нацията“. Цвят, причинил доста страдания не само на чужди, но и на свои. Наченатата от него политика във „възвърнатите български земи“ е причината само след две години посрещалите „освободителната българска армия“ с радост, хляб и сол, да почнат да се изнизват към югославските партизани, защото царската администрация и военни се държат като същински окупатори и мародери – и то към „братята“. Срамни факти, но исторически доказани.
Да продължим нататък с поговорките за ума.
Умна глава – сто ръце.
Забележете – не сто жълтици. Значи поне от време на време в народното съзнание е блещукало разбирането, че парите не са всичко. Ако измерват нещо, то е само алчността, а тя е обратна на онова, което смятаме за „доброта“.
Помислете дали предпочитате умния гадняр пред простоватия добряк. Освен ако не сте решили да чиракувате на гадняра, разбира се. Нещо от сорта: Служи на умния, за да заповядваш на лошия.
Хубаво де, щом заповядваш на лошия, какъв си в крайна сметка? Дваж по-лош – минимум.
Ето така стигаме до прозрението, че Ако няма ум в млада главица, не го търси над бяла брадица.
И още едно вярно нещо: По-добре в ада с умните, отколкото в рая с глупавите. Пасва на спомените на онези другари, които попаднали в затвора на хора – анархисти – и наистина станали човеци, с ясен поглед към света и сила да понасят онова, което са им трупали… не, не точно глупаците. Обикновените изпълнители, умни, глупави, всякакви. Злобари и просто нагаждачи. Кой ще си спомня за тях?
Затова накрая люпилнята на крилати мисли тегли чертата:
Ако не си роден личен и богат, стани умен и честен.
За тази поговорка свалям шапка на народа, колкото и абстрактен да е той – „личен“ и „умен“ се противопоставят, а „богат“ и „честен“ наистина се връзват едно с друго единствено като рядко изключение.
Друго време – друг ум.
Въпросът е да дойде другото време, макар че то самичко не идва, иска покана. •

Шаркан


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *