На нож с всичко съществуващо

печат
За анархистите е съвършено недостатъчно да създадат свои собствени структури като скуотъри (незаконно самонастанили се в изоставени сгради), анархистически училища, алтернативни банки или кооперативни ресторанти, за да ги считаме за самоорганизирали се и самоуправляващи се.
Необходимо е тези структури да имат истинска анархистическа основа и този съществен елемент не може да бъде само една гола декларация на принципите. С други думи, ако някой назове един социален център анархистически, това още не значи, че той е такъв. Необходимо е нещо повече.

Първо, за да бъде анархистическа, дейността на структурата трябва постоянно да атакува властта във всичките ѝ форми.

Второ, самата структура трябва да бъде напълно отделена от властта. Другояче казано, структурата при никакви обстоятелства не може да влиза в съглашения със съществуващите институции (например, да се финансира от тях, да получава помещения, оборудване или каквото и да е друго).
Всичко това не са празни въпроси. Тук не обсъждаме пола на ангелите, а най-основополагащи неща. Ако структурата действително е против всички институции (тоест е действително анархистическа), тя не може да влиза в преговори с нито една от тях. Ако това се случи, тя престава да бъде “против“, тоест повече не е революционна и анархистическа. Това се отнася за всяко движение на “самоорганизация“.

Длъжни сме да се запитаме: върху какво се основава такова движение?

Отговорът ще бъде следният: то се основава върху едно политическо явление, което става все по-очевидно с всеки изминал ден. Властта се нуждае не само от унижавани и потискани слуги. На нея са ѝ нужни също хора, считащи себе си за свободни, които в действителност несъзнателно (или осъзнато) са приели правилата, диктувани от господарската “игра“.
Помислете си за ролята, която играят днес доброволните организации. Те претендират, че критикуват обществото, но в действителност са в съгласие с институциите, в състояние на мирно съседство и в постоянно “примирие“ с тях. В резултат на властта се удава да фалшифицира и да обсеби идеята за самоорганизация и самоуправление, да натрапи съвършено лъжлив образ на една самоуправляваща се структура. Ясно е, че господарите и занапред ще приветстват подобна “самоорганизация“. Проблемът е в това, че интересите, целите и дейността на съществуващите самоорганизирали се структури са несъстоятелни и фалшиви.
Ако обаче техните интереси и цели се променят, тоест ако действията на самоорганизираните структури станат заплаха за властта, то съглашението и мирното съседство с институциите веднага ще се изпарят. Властта моментално ще се върне към своя последен коз: откритото насилие.
Какво ще стане тогава с другарите, разоръжили се през годините на брътвежи, съглашателства и глупави фантазии за независим живот в днешното общество? Как ще реагират те срещу насилието на властта?
От друга страна, “самоорганизираните“ проекти на различните марксистки и немарксистки групи, обявили се за “автономни зони“, имат други задачи. Тук признанието на институциите и откритият, програмиран диалог с тях е дългосрочна политическа стратегия, изпробвана от много десетилетия. Освен това, тук действията (независимо от цялата им теоретична глупост) поне съответстват на целта (впрочем, най-често недостъпна), а именно завземане на политическата власт. Какво общо обаче имат анархистите с всичко това?

Алфредо Бонано


Алфредо Мария Бонано е роден през 1937 г. в Италия.
Един от изтъкнатите теоретици на въстаническия анархизъм, автор на редица студии, между които есето „Въоръжено щастие“.
Участва в анархистките борби повече от 30 години.
Бонано е представител на италианските анархистките групи от 60-те години на 20 век, които придават основно значение на прякото действие, на експроприациите за финансиране на анархистката дейност и обединение на групи по идейно-практическо сходство.
През 2003 г. е осъден на шест години като идеологически лидер на въоръжени акции.
През 2009 г. Бонано е арестуван в централна Гърция заедно с гръцкия анархист Христос Стратигополус по обвинение „въоръжен грабеж“ на банка. В автомобила са открити около 50 хил. евро.

Бонанно, Альфредо Мария
Alfredo M. Bonanno

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *