Невидимата ръка на пазара

печат

е стиснала гърлото на българското общество

Безпрецедентни протести тресат българското здравеопазване. Хиляди медицински специалисти се надигнаха срещу развихрилата се търговия с човешкото здраве, при която болниците бяха трансформирани в търговски дружества, а здравето на хората – сведено до стока. В същото време няколко области в страната са поставени под воден режим заради дългогодишно прахосване на водните ресурси в полза на частни компании и интереси. Сред лицата, срещу които прокуратурата повдигна обвинения за водната криза, е и действащият еко-министър на страната – Нено Димов, който, освен че е известен с антиекологичните и антисоциалните си позиции, се самоопределя като „десен либертарианец“, привърженик на пазара и смята всяка намеса в „естествените сили на пазара“ за ерес. Той не е единствен. Всъщност цялата държавна администрация е окупирана от „пазарни фундаменталисти“, чиито политически рецепти за решаване на проблеми от произволно естество се свеждат до светата троица на неолибералния капитализъм – дерегулация, либерализация, приватизация. И в България, и навсякъде по света, където тези политики са прилагани на практика, можем да проследим идентични резултати – срив на обществените услуги, драстично увеличаване на неравенството и тотална доминация на частния интерес на приближени до властта бизнес-кръгове над цялото общество. Виждаме техните последици навсякъде – от безобразното презастрояване на жилищните квартали, природни паркове и плажове от страна на частните строителни предприемачи до занемарената железопътна инфраструктура, рушащите се пътища, забатачените язовири и болниците със срутващи се тавани.
Политиците естествено не са сами в този кръстоносен поход на пазарната доктрина. Те са обградени с цяла мрежа от неолиберални институти, НПО и „мозъчни тръстове“ като Института за пазарна икономика (ИПИ), Центъра за либерални стратегии, „Отворено общество“, „Америка за България“ и десетки други, осигуряващи препитание (а често и апетитна държавна служба) на стотици „анализатори“, „експерти“ и „лидери на мнение“, пропагандиращи пазарен фундаментализъм.
Пропазарните политики водят до драстично разтваряне на ножицата на неравенството. Затова и пазарните политики срещат толкова мощен отпор от работниците из цяла Европа. За разлика от другите страни, в България тези политики бяха наложени безпроблемно над безропотното население, което така и не разбра какво му се случва. В резултат, днес България е страната с най-голямо неравенство на доходите в целия Европейски съюз, като Европейската комисия определи ситуацията с концентрацията на богатство в България в ръцете на все по-малко хора като „критична“.

Как действа Пазарът?

Същността на пазарната доктрина е антисоциална. Тя се гради на няколко аксиоми, които не подлежат на съмнение от последователите ѝ. Основната от тях гласи „пазарът е най-добрият начин за преразпределение на благата в обществото“. Изхождайки от нея, проводниците на пазарните теории настояват, че всички други форми на обществено преразпределение трябва да бъдат отстранени и да не пречат на разпределението, извършвано от пазара. В числото на формите на обществено преразпределение, които, според пазарните доктринери, трябва да бъдат премахнати, попадат всички обществени механизми за преразпределение и защита – минималната работна заплата (МРЗ), пенсиите, обезщетенията за безработица, майчински, социални помощи, болнични и т. н. Не е трудно да проследим тази последователна политика у всички правителства през последните 20-30 години, всяко от които е или повлияно, или напълно обсебено от пазарния фундаментализъм. Това обяснява и факта, че всяко от тях настървено атакува гореизброените социални придобивки – през годините наблюдаваме последователно орязване на социалните помощи, майчинските, болничните и всякакви видове обезщетения, замразяване на МРЗ, която не успява да догони дори инфлацията, стагнация на пенсиите и т. н., като тези последователно провеждани антисоциални, пазарни политики на правителствата ни бетонираха на дъното на Европа по такива показатели като размер на минималната работна заплата, размер на пенсиите и дял от БВП, разпределян за социално подпомагане. Следвайки сляпо пазарната доктрина, България се превърна в най-антисоциалната страна на континента и в най-бързо изчезващата нация в света.
Друго проявление на неолибералния капитализъм и неговата пазарна идеология е превръщането на страната в данъчен рай за богатите. България е единствената страна в ЕС без диференцирана ставка на ДДС, наложила плосък данък над населението, който прехвърля данъчната тежест върху гърба на работниците и бедните, докато бизнесът плаща най-ниските данъци на континента. Резултатът от това е допълнително разтваряне на ножицата на неравенството и все повече икономическа и политическа власт на бизнеса над живота на обикновените хора.
Друго пропагандно клише на пазарната доктрина, приемано като аксиома от политическия елит в България, е преповтаряното до болка „държавата е лош стопанин“. Любопитно е да слушаме тази крилата фраза да излиза от устите на политиците, които именно са „стопаните на държавата“ и които по този начин ни заявяват с поучителен тон, че самите те са… некадърни. Като оставим настрана парадоксалния елемент на това съждение, то се използва умело от политиците за налагане на друг аспект на пазарната доктрина – приватизацията. Под лозунга „държавата е лош стопанин“ беше извършена и масовата приватизация, при която индустрията, мините, телекомуникациите, дори плажовете и водите бяха подарени на олигарсите.
Пазарната идеология на неолиберализма води до разтваряне на ножицата на неравенството, създава бедност и социално опустошение, докато обслужва интересите на един малък бизнес елит, който се радва на увеличаваща се икономическа и политическа власт. Последиците от повсеместното разпространение на пазарните отношения обаче не се изчерпват в чисто икономическата сфера. Пазарът се е просмукал дълбоко в социалната тъкан и заразява всеки аспект на нашия живот. Като свежда всяка човешка дейност до обикновена търговия, пазарната идеология я обезценява и изпразва от всякакво съдържание. Всички виждаме ефекта, който пазарните отношения имат върху политиката, където цялата разноцветна дандания от лозунги, абревиатури и партийни цветове се свежда до обикновена банда лобисти, представляващи бизнес интересите на различните центрове на икономическа власт в страната. Политиката се е превърнала в пазар, на който долнопробни типове търгуват със съвестта си, а изборният процес е сведен до „напазаруване“ на гласовете, предлагани от бизнеса, под формата на контролирания от него корпоративен вот, в замяна на влияние в политическите решения, касаещи неговите печалби.
Политиците и бизнесмените си пазаруват медии и журналисти, създават токсична медийна среда. Олигарсите държат големите медии, като тук не говорим само за общоизвестните Пеевски медии, а и за най-голямата медийна група у нас – НОВА (притежавана от Домусчиев) и Капитал (на Прокопиев). Политическите партии притежават свои медии (като телевизиите Европа на ГЕРБ, Алфа на Атака и т. н.), а закупените журналисти обикалят телевизионните студия, за да всяват паника или търсят консенсус, в зависимост от интересите на собствениците си. Дори треторазрядните бизнесмени са се обградили с обръчи от платени журналисти и дребни частни медийки, използвани като бухалки срещу бизнес конкурентите им или просто като придворни бардове, възпяващи успехите на господарите си. Подчинението на медиите на пазара срина България до дъното на класациите за свобода на медиите в световен мащаб.
За съжаление по подобен начин стоят нещата и в така нареченото „гражданско общество“. Голяма част от „гражданската активност“ в страната е вдъхновена от една организирана и подплатена с грантове мрежа от НПО и фондации, чрез които западните фондации-майки си пазаруват стотици „граждански активисти“ и организират и насочват обществения дебат и общественото недоволство. Територията на колониална България се превръща в арена на сблъсък на американските консервативни и либерални НПО, които чрез своите местни организации въвличат народа в безумните противопоставяния по теми, характерни за САЩ и абсолютно нерелевантни за България, като „за“ или „против“ тоалетните за транс-джендъри, абортите и контрола над оръжията. Досущ като мисионери, изпратени в третия свят, НПО активистите проповядват сред туземното население „възвишените“ си либерални ценности или религиозните си извращения.
По подобен начин беше внесена у нас и пазарната идеология, прокламирана за надпартийна и надидеологическа и съответно неотменима и неуязвима от обикновения политически сблъсък. Тя обаче не се изчерпва с икономиката и политиката. Пазарните отношения са като зараза, която днес прониква във всички аспекти на обществения и дори на личния ни живот. Пазарът руши доверието между хората. Виждаме как отношенията между купувач и продавач се пренасят върху всички човешки отношения. По същия начин, по който не можем да се доверим на служителите на мобилния оператор, обучени от компанията в изкуството да примамват хората в клопката на неизгодни за тях договори, така днес не можем да имаме доверие дори на своя лекар, който, вплетен в пазарните отношения, е сведен до жалък търгаш, опитващ се да припечели като всеки друг участник на Пазара.
Виждаме последиците от пазарните отношения и във всички други сфери. Виждаме ги в науката, където частни корпорации пазаруват учени и плащат милиони за разпространение на псевдонаука, с което разклащат доверието в науката изобщо. Виждаме ги в спорта, който, сведен до търговия, е напълно обезценен и изпразнен от съдържание. Виждаме ги и изобщо в масовата култура, която превърна социалния заряд от края на миналия век в машина за пари, която бизнесът изцежда вече десетилетия, превръща бунтарството в стока, а музикалната индустрия – в конвейер за производство на облещена посредственост, състезаваща се за вниманието на отегчен потребител. Пазарната доктрина е качила на пиедестал качествата, характерни за политическите и бизнес елити – алчността, наглостта и конформизма, – издига ги в обществен идеал. Тя насърчава тези качества у подрастващите, наред с възпитанието в сервилност пред силните на деня.
Виждаме, че Пазарът е рак, който разяжда тъканта на нашето общество. Свеждайки всички човешки отношения до обикновена търговия, той нивелира обществата и обезличава личността. Всяка естествена, народна проява на творчество и предприемчивост моментално бива обхваната от мрежите на пазарната икономика, комерсиализирана и изпразнена от съдържание. В момента, в цял свят работници и обикновени хора се надигат срещу пазарната икономика и неолибералния капитализъм, унищожаващ обществата им. Милиони в момента заливат улиците на градовете по всички ширини – от Франция до Чили, от Колумбия до Ливан – всички обединени в борба срещу неолибералните пазарни реформи, налагани над народите от нечистата симбиоза между бизнеса и държавата. Крайно време е българският народ, който е сред най-пострадалите от неолиберализма, да се надигне и да се включи в световната борба за свобода и достойнство. Изправени сме пред алтернатива – социална революция срещу неолибералния капитализъм или бавна и мъчителна смърт! Засега се придържаме стриктно към втората опция… •

Никола Петканов за Без лого


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *