Не избирай депутат – пусни му кръв!

печат
Тази статия е писана преди изборния ден, но победителите вече са ясни. Традиционно, в нощта след изборите всички партии обявяват, че са спечелили. Спечелили са и техните „инвеститори“ – срещу няколко десетки или стотици милиона лева, похарчени за предизборна кампания ще имат възможността да „усвоят“ десетки милиарди на държавната софра.

По-неудобен е въпросът със загубилите. Някой трябва да приготви софрата. Както добре знаем след четвърт век „демократичен процес“, това ще бъдат гласоподавателите – работещи, безработни, пенсионери. Няма никакво значение дали са участвали в процеса активно – с пускане на бюлетина, или пасивно – с ходене за гъби. И в двата случая те нямат влияние върху решаването на собствените си проблеми.

След 1989 г. се смениха девет парламента и много повече правителства. Посоката на развитие на обществото обаче неминуемо се запазва. „Инвеститорите“ богатеят. Печалбата им от изборите е пропорционална на средствата, вложени за манипулация на електората. Електоратът обеднява и псува. Псува и гласува. И дори да не гласува, пак обеднява.

За всяко ново издание на изборния театър се появява ново превъплъщение на „алтернативата“. Подмяната на диктатурата с пазарна демокрация не беше извършена от автентични опозиционни сили или масови вълнения, а още по-малко поради революционно навдигане на народа. Промяната беше спусната от Москва, организирана и проведена под контрола на експлоататорската класа и според изискванията на Вашингтон. Тази класа претърпя множество мутации, но въпреки това съхрани реалната власт във всички сфери на обществения живот. За успешното протичане на процеса тя се нуждаеше от удобна опозиция, която да канализира недоволството, и създаде СДС. Когато за електората стана ясно, че опозицията няма да промени статуквото, последваха редица „нови лица“ – Царя, Волен, Бойко, Бареков, Марешки…

Съпричастността на въпросните „алтернативи“ към управляващата класа е извън съмнение. За илюстрация ще използваме триглавата ламя, известна под името Обединени (доскоро – оплюващи се взаимно) патриоти.

Валери Симеонов е най-малко известен. Електротехник, който си сглобил кабелна телевизия в началото на 90-те, докато Партията „назначаваше другари за милионери“. Опитите му да контролира чрез финансиране различни патриотични формации завършиха с откритото излизане на избори. Листата му е съставена от кадри на Първо главно управление на ДС.

Втората глава, Волен Сидеров, преди 10.11.1989 е фотограф в МВР Враца. Участва в овладяването от ДС на създаденото от Илия Минев Дружество и с него влиза в новосъздадения СДС, където е „издигнат“ за главен редактор на в. „Демокрация“. Следващата му длъжност е пресаташе в „Мултигруп“. Когато е доведен Царя, Сидеров поиска да влезе в листата на НДСВ, но това му е отказано, за да оглави „Атака“, чиято парламентарна група е съставена предимно от офицери или доносници на ДС. Оттогава неизменно присъства в парламента, където води политика на „подкрепа с отвращение“ на всяко правителство.

Красимир Каракачанов е агент на Шесто главно управление на ДС, внедрен в македонистките среди от май 1989 г. С негова помощ успешно е създадена нова ВМРО, в която има толкова агенти на ДС, че дори секретарят на старата се погнусява да влезе. От нейно име Каракачанов се подвизава в различни „антикомунистически“ коалиции до днес. В опозиция или на власт, той и неговата партия са добре познати актьори в театъра за приспиване на народната воля.

Безпринципното политическо поведение на отделните глави на чудовището, за което доскоро свидетелстваха самите те, изобличавайки се един друг, преди да се „обединят“, разкрива ролята на идеологическата му опаковка. В политиката различните идеологии са само маски, с които интересите на господарите трябва да бъдат направени по-приемливи за различните части на плебса. В случая „фашизоидната“ маска помага на „антифашистите“ да изглеждат като единствена сигурна бариера пред „настъпващия“ фашизъм, антиевропеизъм, антиамериканизъм и т. н. Артистите зад маската се сменят, но играят все така фалшиво, тъй като плащащите музиката и рекламата са все едни и същи. Националсоциализмът е просто жестикулация, от която глобалната империя само печели, защото вместо автентични противници, ще има срещу себе си палячовци. Тоест, предназначението на Обединените патриоти, както и на останалите актьори в пиесата, е да отведе породеното от „Новия ред“ недоволство в руслото на парламентарното словоблудство. Подобна е ролята и на останалите „алтернативи“ и „лица“ в бюлетината.

Простата сметка показва, че ако сменим актьорите с по-почтени и продължим с парламентарния театър, държавата България ще настигне Германия по доходи на глава от населението за 300 години или 250 години след като българският народ е престанал да съществува по друга проста сметка – демографската. Ако искаме да оцелее народът, а не държавата, трябва да разтурим сцената. Власт обаче не се събаря с гласуване, с ходене за гъби или с пърформънси по площадите.

„Тази власт с кръв сме я взели и с кръв ще я дадем!“ казваше Мирчо Спасов, началник на „социалистическите“ концлагери, назначен от НКВД. „Само кръв да няма“ казваха по телевизията, когато не беше ясно дали народът няма да си поиска властта. Оттогава кръвта бавно изтича – в гробовете и през границата. Само тунеядците дебелеят и готвят поредния политически театър, за да забавляват народа, докато пият кръвта му. За да отпуснат леко юздите, трябва да им се пусне малко кръв и на тях – друг начин няма.

Наблюдател


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *