Николай II Кървави

печат
В нощта на 16 срещу 17 юли 1918 г. бившият самодържец на Руската империя Николай Романов е разстрелян от болшевиките в мазето на реквизирана богаташка къща в град Екатеринбург. Убити са и съпругата му, петте им деца, личният му лекар, готвач и двама слуги.
Повод за съжаление буди единствено липсата на публичен съд над монарха.
На 1 октомври 2008 г. Върховният съд на Руската федерация реабилитира последния император.
В съвременна Русия има над 20 паметника на царя, поне три такива стърчат в различни градове на съседна Сърбия; повече от сто действащи днес руски църкви са обявили Николай II за свой патрон, Архиерейски събор на РПЦ още през август 2000 г. го канонизира като „мъченик“. Името му носи и един московски университет.
Още с възцаряването си Николай II причинява нещастия – в причинената от раздаване на „дарове“ блъсканица на коронацията загиват почти 1400 души, стотици са трайно осакатени. Прякорът „Кървави“ му се лепва от тогава. На 9 януари 1905 г. той само го затвърждава, когато по негова заповед войска разстрелва работническо шествие, понесло петиция към бащицата за повече милост към тегобите на трудовите хора.
Когато правителството на Великобритания къса отношенията с Османската империя заради първото клане на арменци, руският император се противопоставя на английските санкции срещу султана.
През 1899 г. неговите промени в статуса на Финландия предизвикват вълнения в автономното княжество.
По времето на царя нивото на неграмотност достига своя максимум в сравнение с европейските развити страни – едва 27% способни да четат и малко по-малко и да пишат. Едва след Първата руска революция през 1905 г. самодържецът разрешава развитието на проекта за всеобщо ограмотяване, който, въпреки стабилното финансиране до началото на Първата световна война, върви мудно. Царят, за да мине за прогресивен, нарежда увеличаване на приема във висшите учебни заведения (и за кратко постига повече студенти на 10 хиляди жители, отколкото има по същото време във Франция), което при липса на достатъчен преподавателски състав забавя и висшето, и средното, и началното образование. Желанието му да се изкара либерален води до наредба в гимназиите (разделени на мъжки и девически) да бъдат приемани поравно момчета и момичета, но тъй като детската смъртност при момчетата е по-висока, част от момичетата остават вън от гимназиите – за да има „равен брой“. Кризата на образователната система е предотвратена от самоуки доброволци, значителна част от които са повече или по-малко революционно настроени.

Пак не благодарение на „височайшите грижи“, а въпреки тях, по подготовка на инженерни кадри Руската империя достига нивото на САЩ и задминава Германия непосредствено преди войната. За това допринасят даренията и стипендиите, осигурявани от заинтересовани фабриканти, а недостигът на преподаватели се компенсира с наемане на чуждестранни специалисти, поне малко знаещи руски език. Амбициите на монарха едва не съсипват проекта. За щастие, по това време световната икономика е в период на растеж, а инвестициите от Англия, Франция и Германия поддържат и руското стопанско развитие. При все благоприятната икономическа обстановка, железопътното строителство силно изостава, особено когато царят решава лично да го надзирава през 1912 г. За справяне с трудностите той просто военизира железниците и свързаните с тях дейности, с което отваря врата за корупцията, и без това неизтребима в страната още от бурно разрасналото се чиновничество по почин на Петър I.
Съвременните руски историци оспорват мащабите на корупцията в Руската империя, определят ги като „надути обвинения“ от страна на противници на царския режим и „клевети от чуждестранни завистници“, а също така като следствие от „негативното болшевишко наследство“.
Можем да се съгласим, че болшевишкото наследство е негативно, но относно царизма болшевиките, при все идеологически мотивираните преувеличения, са по-близо до истината от съвременните реабилитатори на самодържавието.
Русия под управлението на Николай II губи една война с японците, но четири години преди това успешно смазва народно въстание в Китай. Заради огромни дългове към Англия и особено Франция, а и за да не плаща на германските кредитори, царят въвлича страната в месомелачката на Първата световна.
За повече приходи (които в периода 1906-1913 достигат 26%) в държавния бюджет, царят усилва клаузите на монопола върху производството и продажбите на водка, въведен още от Петър I. Стига се до наредби населението задължително да пие по празнични дни и то не акцизни вина, а именно твърд алкохол от държавните магазини, с което поощрява алкохолизма. В началото на Първата световна рязко е наложен „сух закон“, който обаче реално не се спазва, а само подхранва корупцията.
Избухналата след разстрела на работниците в Петербург Първа руска революция стряска царя, който през октомври 1905 г. издава Манифест, позволяващ дейността на политическите партии, разхлабва цензурата в пресата и учредява подобие на парламент (Дума), но с изключително съвещателни функции. Въпреки нарочно съставената в полза на реакционните сили избирателна система Думата се пълни с опозиционни депутати, заради което царят три пъти я разпуска и три пъти „реформира“ избирателния закон.
Междувременно военнополеви съдилища издават в периода 1906-1910 близо 6000 смъртни присъди (3800 изпълнени) срещу участници и лидери в революционните събития; 66 хиляди души са пратени на каторга. За сравнение: през предходните 80 години са издадени едва 625 смъртни присъди за политически деяния, 191 изпълнени. Инициатор на репресиите е премие­рът Пьотр Столипин, в онзи момент любимец на Николай II.
През 1910 г. императорът пробва проект за русифициране на Финландия и постепенно заличаване на автономния ѝ статут, с което само подклажда финския национализъм и насажда омраза към руснаците като цяло, а това на свой ред създава пречки на работническото движение. По време на Първата световна война във Финландия се засилват симпатиите към Германия и царят е принуден да държи там големи части от руската армия.
През 1912 г. Монголия, едва получила независимост след Китайската революция от 1911 г., на практика става руски протекторат.
През 1907 г. царското правителство подхваща поземлена реформа, която само изостря противоречията и разрушава солидарните традиции и неформалните институции на руското селячество. С нарочното разоряване на малоимотните пълни работническите казарми, които никнат покрай фабриките и заводите в градските покрайнини. Резултатът е обособяване на агресивно малцинство селски чорбаджии, значителна част „средняци“ (оплетени със задължения по заеми от банки) и голяма маса склонни към радикализиране ратаи. Последното е отчетено като сериозен неуспех, затова царят оставя бившия си фаворит Столипин за изкупителна жертва. Министърът е застрелян пред самия самодържец, в ложата на Киевския градски театър, от Дмитрий Богров – според едни сведения идеен анархист, според други – доброволен полицейски информатор на прилична заплата, „необяснимо“ допуснат от полицейската охрана да достигне жертвата си. Царят си измива ръцете. Богров е осъден набързо и обесен, без изясняване на всички обстоятелства на атентата.
Когато най-сетне Февруарската революция помита монархията, Николай II подвива опашка и се отрича от престола. Търси възможност да избяга под покровителството на британския крал Джордж V, комуто се пада втори братовчед и с когото имат силна външна прилика. Оказва се ненужен обаче и на роднините си.

Нужен е само днес – на руския олигархат, в ролята на парче от скалъпената „народообединяваща държавна идеология“. Разликата е, че Николаева Русия все пак е в списъка „велики сили“, докато Путиновата необратимо изпада от клуба на големите мерзавци. •

Шаркан


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *