Нищетата на българското образование

печат
Скоро отмина „първият учебен ден“ и няколко дни се говори за проблемите в образованието. За да надвикаме тълпата, ще кажем кратко и ясно: системата на образованието не може да бъде подобрена, тя може само да бъде унищожена.

Учениците

Повечето ученици не искат да ходят на училище. „Защото ни дават домашни, има голямо напрежение покрай изпити, тестове“. „Защото когато си на училище трябва да учиш – по-рядко започваш да намираш време за когото и да е“. „Заради някои хора. Също така някои от нещата, които ни учат, не мисля, че ще ни потрябват в живота“. „Не успяха по никакъв начин да ме заинтригуват“. „Защото се налага да изкарвам хубави оценки. Стресиране, контролни, изпити и домашни“. „От една страна, ученето е зубрене без резултат. От друга страна – всички сме поставени под общ знаменател“.
Има и такива, които нямат търпение да се върнат в клас…. „Омръзна ми да стоя по цял ден вкъщи.“ „Искам да се видя с останалите“. „Все си представям как нещата ще бъдат по-забавни и приятни. А учим и яки неща“.
В едно елитно училище, сред най-добрите ученици в града, почти никой не отива на училище, за да научи нещата, които му преподават.

Учителите

Учителите също не хранят илюзии за ролята си. „Какво друго да работя?“ „И на малко да ги науча, пак е по-добре от нищо“. „Обичам сценичните изкуства и хората, затова съм учител“. „Не им преподавам, за да идват при мен на частни уроци“. „Мисля, че истинските учители помагат на децата да пораснат, не само да учат, но и ги оформят като личности“. „Мисля, че е лесно и ако работиш долу-горе, ще имаш осигурена добра заплата без много труд, а с нагаждане и подмазване на директора“.
За разлика от децата, които не познават други отношения в училище, те често са ужасени от учебния процес. „Веднъж да се пенсионирам, да се махна от тези диваци!“ „Страх ме е да се върна в училище, аз с малките не мога да се справя, а тези ще ме изядат!“ „Повече никъде не отивам с тях!“ „Поне не съм при циганите“.
Според тях хората в министерството „затрупват децата с материал“, „събират всичко в една година“, „вдигат непрекъснато изискванията“, но в същото време „подготвяме децата само за матурата, за да си вземат изпита, останалото не го научават“, „оценките определят бъдещето им, как да ги изпитваме истински“.
„Държавната образователна система е смазваща в личностен и професионален план. Не смятам че, бидейки емоционално интелектуално и всячески осакатявана всеки ден, мога да съм полезна и пълноценна като педагог“. По-добре в частното училище. „В ролята на амбулантен търговец… но пък откакто „парите следват детето“ и в държавното образование е така“.

Министерството

Тази година стартира един от най-малобройните випуски в историята на българското образование. Според министъра обаче проблемът не е в бройката. „През следващите години миграцията ще е културна, не икономическа, образованите ще искат да избягат от необразованите“. Сякаш според него в предишните години необразованите са бягали от образованите… „Образованието е най-важната инвестиция за развитието на обществото ни, то ни обединява. Именно затова разговорът за образованието е разговор за бъдещето“.
Министърът изглежда говори за нашето бъдеще, а не за своето. Защото и в тазгодишния бюджет, „най-важната инвестиция“ е по-ниска от разходите за „отбрана и сигурност“ на управниците и далеч по-ниска от даренията за олигарси и бюрократи, описани като „икономически дейности и услуги“. Видно е, че министрите се грижат не за нашето бъдеще, а за своето настояще. За бъдещето им се грижат в скъпите колежи на Запад, където пращат децата си с ограбените пари.

Резултатът

Тенденцията сред учениците е на 100 деца може би 3-4 да се принасят в жертва на образователната система, да посещават младостта си на подготовка за бъдеще, в което да се превърнат във високоплатени специалисти. Останалите се надяват да се оправят между другото, с връзки, далавери и много труд. Никой от тях обаче не планира да живее в България, въпреки че 85%, в края на краищата, остават тук.

Няма конспирация, има интереси

„Не харесвам теории за конспирации, но наистина нямам друго обяснение за случващото се“, заяви дългогодишна учителка, влюбена в професията си. Сякаш наистина има таен заговор – уж всички имат добри намерения, а заедно с невежеството расте и мъката в образователната система. При това не само в тази система и не само в нашата страна.
Можем да обвиним илюминатите, рептилите, евреите, шейтана или подредбата на планетите. Пък после, като истински патриоти, да легнем и сънуваме, че сме предводители на гъските, царе на кокошките и защитници на българския народ. А можем да подходим научно и да потърсим причините във фактите.

По света

Още Платон е бил убеден, че образованието и възпитанието в правилните закони са „единственото важно“ за утвърждаването на една държава. Според него, щом веднъж хората бъдат възпитани по подходящ начин, това ще гарантира стабилността на статуквото и възпитанието на новите поколения. Затова държавата трябва да обучава всички граждани. Този подход в различна степен е прилаган в Римската империя и други антични държави.
По време на Средновековието отговорността за възпитанието на поданиците минава в ръцете на Църквата, която успешно монополизира достъпа до информация и го използва да поддържа съществуващия ред. С Ренесанса обаче нещата се променят – знанието става масово достъпно, а авторитетът на Църквата рязко спада. Появява се нужда от нова организация за възпитаване на поданиците. Наполеон Бонапарт е първият, който прави образованието задължително и държавно. Следващата е победената от него Прусия. До края на 19-ти век този модел е наложен в почти всички Западни страни.

И у нас

По време на българското Възраждане всяка община образова децата си, както намери за добре – образованието е максимално децентрализирано и демократично. Веднага след Освобождението обаче е одържавено. Както и другаде, това изглежда тясно свързано с налагането на национална държава. Всъщност първият опит за одържавяване е още на османския държавник Мидхат Паша като част от проекта му за създаване на „единна османска нация“.
Младата българска държава надгражда руския образователен модел. Чл. 78 на Търновската конституция прави образованието не просто безплатно, а „задължително за всите поданици“. Финансирането става със специален данък, въведен малко по-късно. Новата държава има нужда от специалисти за все по-механизиращото се стопанство, от чиновници за все по-растящата администрация, от поданици, възпитани в послушание и патриотизъм.
Повече от столетие тези нужди се запазват. Предмети като „Вероучение“ биват заменени от „Научен комунизъм“, „даскалите“ стават „учители“. Държавата обаче се грижи образователната система да функционира, да моделира поданиците по най-подходящия начин. Приучава на послушание към всякакви видове власт и на поносимост към неравенството. Подготвя учениците за разделение на труда чрез оценките на способностите им. Социализира ги в едно общество, в което повечето от тях ще бъдат тор за избрания елит. „Народната“ власт след 1945 г. е брутално откровена за ролята на образованието: „оръжие, ефектът от което зависи от това кой го държи и кого иска да удари“.
Днес българската държава е регионално управление на една от най-западналите провинции в ЕС. Управниците ѝ могат да бъдат сменени всеки момент. Нямат причина да инвестират в образование, което ще даде плодове след десетки години. Българската образователна система се развива според нарежданията на Европейската комисия, а тя реализира стратегията на европейския елит. За истинските нужди на елита можем да съдим по делата на чиновниците. Те постигат две цели. Поддържане на високотехнологичен сектор, който да се конкурира с китайския и американския, и развиване на армия бюрократи, която да контролира подопечното население.
Първата цел се реализира в метрополиите – нашата страна е само периферен донор на подходящ генетичен материал. От ЕС няма натиск за развитие дори на информационните технологии, които уж носели сериозни инвестиции в България. За сметка на това продължава „образоването“ на хора в различни бюрократични дисциплини. Политиката на ЕС е хората, населяващи периферията, да бъдат превърнати биологичен интерфейс към модерните машини и управлявани максимално ефективно, т. е. евтино. Няма нужда да бъдат образовани, още по-малко пък – възпитавани да бъдат свободни.

Новото образование

Не е задължително децата да се образоват в училища. По-полезни знания се придобиват в общуване с приятели, връстници, по-опитни и – понякога – дори по-неопитни хора. Още по-полезни са придобитите от личен опит. Много хора около нас организират домашно самообразование, групи за самообучение, дискусионни форуми и други начинания за развиване и споделяне на знания.
Вероятно винаги ще има нужда от специализирани заведения и преподаватели, но не като днешните.

Какво не работи

Вредно е принуждаването на децата да учат неща, които не ги вълнуват. Ученето без желание води до зазубряне, а зазубрянето – до затъпяване. Властта обаче учи всички на едно и също. По-удобни са хората, направени по калъп. Непредвидимостта на поданиците пречи на властта повече от затъпяването им.
Вредно е централизирането на образователната система, спускането на обща програма за всички ученици във всички училища по цялата страна. Министерството не може без училищата, но училищата са съществували преди министерството и ще съществуват дълго след като министерствата изчезнат. Няма нужда някой в столицата да определя какво да се случва с децата в провинцията.
Вредно е, че участниците в образователния процес нямат никакъв контрол върху него. Родителите предоставят децата си на учителите, които посвещават живота си „да ги направят хора“. Как да стане това обаче решава министърът на образованието – родителите, учителите и децата са просто изпълнители на държавната образователна програма. Учудващо е, че у тях все още се намира някакво желание да я изпълняват.
Вредно е финансирането да става централизирано. Щом учениците няма да бъдат обучавани еднакво, няма нужда необходимите ресурси да бъдат събирани, разпределяни (и крадени) в столицата – може отделните региони или образователни общности да заделят необходимия според самите тях ресурс за образование, според нуждите и възможностите си.

Какво вече работи

През 1901 г. в Барселона анархистът Франсиско Ферер открива „Модерно училище“, което се отличава за времето си със смесените класове от момчета и момичета, смесения социален произход на децата и личната хигиена на учениците. Обучението е строго рационално, преподават се само научни теории и никаква форма на религия. Учителите са поощрявани да демонстрират всичко, което преподават – чрез природата, учебни пособия и др. Поне формално тези неща днес са възприети в повечето държавни училища.
Не е възприета липсата на поощрения и наказания. Липсата на оценки и изпити, награди, дипломи, грамоти и т. н.; липсата на наказания. Без наказания учителите нямат власт над учениците и трябва да преподават чрез убеждаване и авторитет – за това не е достатъчно да си назначен с министерска заповед.
Ферер е разстрелян през 1909 г., но анархистите не престават да създават свободни училища. Заслужава да споменем „Кошерът“ на Себастиан Фор и училището в Ясна Поляна на Лев Толстой. Опитите за освобождаване на образованието от контрола на държавата продължават и до днес, повечето организатори дори не ги свързват с анархизма. За съжаление в България те са достъпни само за малцината заможни хора.
Популярен метод е валдорфската педагогика, наследник на „духовната наука“ от „новата епоха“ на Рудолф Щайнер. Поради ориентацията си към развитието на личността на детето, а не към създаването на универсални поданици, тя стига до същите методи, които предлагат анархистите – не се пишат оценки, преподаването се основава на примери и др. Годишното обучение в Частно средно училище „Николай Райнов“ обаче струва почти 7000 лева. За сравнение държавата отделя за едно дете в своите училища около 1000 лв.
„Научната педагогика“ на Мария Монтесори също се продава добре в България. За разлика от Щайнер, Монтесори успява във флирта с различни правителства. Методът ѝ е разработен за прилагане в държавните училища. Нейната работа обаче също е ориентирана към индивидуалността на детето и е отхвърлена от властта, защото води до неконтролируеми резултати и самостоятелни ученици. Годишната такса в „Монтесори“ училищата в България започва от 4400 евро.
В България има „Общност за демократично образование“, според която в демократичните училища завършват „щастливи и познаващи себе си и света хора, които не са престанали да обичат да учат и продължават да го правят през целия си живот“. Едно училище е „демократично“, ако учениците избират какво да учат и процесът се управлява от общи събрания на цялата общност – родители, учители и ученици. Според Общността подобни училища има в цяла Европа. Въпреки че темата е много популярна сред българските родители, търсещи по-добро образование за детето си, не успяхме да открием нито едно наистина демократично училище в България. Може би поради очевидните трудности пред всичко демократично в общество с високо неравенство.
Изглежда все повече родители осъзнават нуждата от ново обучение – рационално образование и свободно възпитание на децата. Опитите да го реализират обаче не намират подкрепа от властта. Напротив – тя им поставя всякакви пречки от бюрократичен и финансов характер. Причината е, че свободното обучение не оставя място за контрол върху хората – тази причина няма да изчезне, докато не изчезне самата власт. Въпросът не е дали да направим държавното образование свободно, въпросът е дали да освободим образованието от държавата. •

Златко


 

1 коментар

  • Тъжно е, че и в 2018 качественото образование до голяма степен е привилегия на богатите. Задължителното държавно “образование“ е приучаване към подчинението, мълчанието, сляпото вярване в авторитети, зубренето и комформизмът. Тъпа и уплашена нация по-лесно се експлоатира.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *