Новите Римски клубни хитове

печат
(продължава от миналия брой)

Нататък авторите изобличават материализма и редукционисткия подход (разделяне на едно явление на съставни части за по-лесното му изучаване). Според тях те били „патология на съвременния мироглед“. „Наивният реализъм и материализъм са философски несъстоятелни и неверни научно“, пише в доклада. За доказване на тази измамна теза авторите се позовават на Принципа на Хайзенберг, без да се притесняват, че той се отнася до квантови явления и практически не присъства в макросвета, който обитаваме, поне не по квантов начин. Оттук и модерната от последните десетилетия спекулация, че „обектът на наблюдението се променя при наблюдение от изследователя“, което е вярно пак за света на елементарните частици, но не всякога е вярно за нашето битие. Например в едно риалити-шоу „обектите“ наистина се влияят от видеокамерите, но то е защото знаят за тях; обратно – поведението на едно ченге, което кара съмнителен според него гражданин да легне на земята и после го застрелва, дали от расистки подбуди, дали просто от шубе, не се влияе от това, че някой скришом заснема убийството.
Да, този момент търпи и даже изисква спорове, но в случая е интересно предложението на Римския клуб как да „преодолеем патологиите в мирогледа“. И то е, ни повече, ни по-малко – „постигане на съгласие между религия и наука“.
Истината лъсва като въшка на чело. Това било – да приемем, че науката, която уважава фактите и цени познанието, е равностойна на религията, която стои върху непозволени за редактиране догми и мрази съмненията, която означава отказ от знание.
Това е рецептата на Клуба – да не се съмняваме в авторитета на специалисти и на онези традиционни заблуди, които управляващите ще посочват като приемливи. Наричат това „Нова Просвета“.
Чиста демагогия.
Докладът настоява, че трябва да почнем да мислим различно – „цялостно“, хуманистично, но без антропоцентризъм, отворени към развитието, но да държим на устойчивото. Да примирим противоположностите, да намерим „баланс“.
Напомняме, че балансът между кофа мед и дори лъжица изпражнения дава за резултат негоден за консумация продукт, а примирението на противоположностите „огън и дърва“ води до пепел.
Докладът уточнява, че е много важно да постигнем баланс в следните области:

  • човек и природа – устойчиво развитие и екологично съзнание;
  • краткосрочното и дългосрочното;
  • скорост и стабилност;
  • индивидуално и колективно – с пряко пояснение, че държавата от името на обществото следва да определя правилата на пазара, а не обратно; анархистите нямаме проблем с тази дилема – нейното решение е посочено още от Михаил Бакунин: свободата на индивида се умножава от свободата на околните и поражда свободно общество. Естествено, при определени отношения между личностите – тъкмо такива отношения, които за Клуба и господарите му са неприемливи.
  • мъже и жени – при което анархистите питаме: какво е туй противоречие извън йерархичните догми относно социалните роли на мъжете и жените?
  • равенството и справедливото възнаграждение – от държавата се искало да осигури механизми за гаранция на социалната справедливост. Който „баланс“ ние припознаваме в „Доктрината на фашизма“ от Мусолини.
  • държава и религия; Клубът уж е хем за разделянето им, хем подчертава „позитивното значение“ на религията. Нетолерантна към религията държава била се изправяла пред „етичен провал“.

Изобщо, докладът обръща много внимание на религията. Има си хас, тя е хилядолетно проверена технология за удържане в покорство на големи маси хора без свръхразходи за репресивен апарат и опасността този репресивен апарат да се заеме със спортуване в дисциплината „държавни преврати“, при което хвърчат глави не само в социалните низини, но и в средите на олигархията, чиито представители са членовете на Римския клуб.
Затова Клубът се дистанцира от фундаментализма и фанатизма, но практически отхвърля атеизма, понеже безбожието отричало „позитивния принос на религията“ за цивилизацията.
И вълците сити, и овцете щастливи – издоени, остригани и преминали липосукция плюс ампутация на малко мускулна тъкан.
Докладът не спира дотук, прокламира приумицата на доскорошен високопоставен чиновник за включване на базовите верски принципи (точната дума е „догми“) в международното право! Другояче казано, Римският клуб ни пробутва омекотен, красиво нагизден екуменичен шериат. Обосновката е, че „днешното поколение, отхвърляйки религията, е скъсало връзката си с мъдростта на човечеството, натрупана през последните 150 хиляди години“.
Тук се натъкваме на откровена антинаучна лъжа. Както като посочен срок, така и като твърдение за благо от религиозното властничество. Според нас, ако въпросната „мъдрост“ я нямаше, страданията на човечеството през вековете биха били поне с 80% по-малко – и това лесно се доказва с отваряне на учебник по история.
Последната част на доклада рисува във възторжено розови краски „Новия свят“.
Устойчиво селско стопанство, децентрализирана енергетика, регенеративна урбанизация, „кръгова икономика“, реформирани финанси, етично инвестиране и други противоречиви, а значи и мошенически неща.
Авторите смятат за неизбежно поява на глобални правила, задължителни за всички страни по света. Никакви непозволени от световния управляващ център самоволия. За целта докладът предлага нови подходи в международното сътрудничество – „Световен съвет на бъдещето“ (World Future Council), проект на Джейкъб фон Икскъл, и „Велик преход“ (Great Transition) – умотворение на Пол Ръскин.
Вторият е амбициозен колкото фантазиите на Лев Троцки за „единно човечество“. Лицемерно се одобряват инициативи за пряка демокрация (тоест „правото“ да искаме от правителствата си да благоволят да ни разрешат някой нищо не значещ референдум, резултатите от който ще бъдат „взети под внимание“ – евентуално), но при запазен и даже засилен централизъм, а още Рудолф Рокер е доказал в труда „Федерализъм и централизъм“, че пряката демокрация не работи в централистична среда.
Доста „скромно“ Римският клуб определя в този раздел себе си като „защитник на демокрацията, на дългосрочното мислене, на природата, на младото и още неродените поколения, тоест на всички, които са лишени от глас в капитализма и в текущите политически дебати“. Клубът призовава правителствата да забравят границите и да обединят усилия за общо процъфтяване.
Подозрението, че авторите са черпели от трудовете на Мусолини и най-великия демагог Ленин, се засилва и дори може да се смята за доказано.
Наближава краят на петрола и изкопаемите горива, пише в доклада, може би дори по-скоро от предвижданията. Ръстът на търсенето на петрол ще спре около 2020 г., а пълният преход към възобновяеми източници, предсказва Клубът, ще се случи до 2030 г., понеже цените на слънчевата и вятърната енергия намаляват, а производството ѝ расте в пъти през последните години.
Огромни запаси нефт и газ така и ще останат неразработени, нереализираната печалба се оценява на между 6 и 20 трилиона долара.
Зле прикрито докладът се възхищава на енергийните успехи на Китай, чиято компартия е взела курс на „екоцивилизация“, което е записано в плановете на 13-тата петилетка (2016-2020). За изминалите 4 години слънчевата енергия в КНР е нараснала 20 пъти, до средата на века Китай обещава 80% от енергетиката му да е „зелена“.
След като дават за позитивен пример модела на държавен капитализъм с либерално изглеждащ частен сектор, Клубът се позовава на свой член, оксфордски икономист, че днешните студенти, които ще „правят политиката през 2050 г.“, учат идеи от книги, издадени през 1950-те, които на свой ред са основани върху теории от 1850-е. Това било неправилно – (как да не се съгласим!) – бъдещата икономика трябвало да функционира другояче.
Същото анархистите твърдим от поне век и половина.
Конкретиката на „другата икономика“ у Клуба обаче е далеч както от нашите представи, така и от заявеното „отричане на неефективното минало“. Тази „друга икономика“ просто е претоплена стара манджа с малко модни подправки – и сервирана в чиния с модерен дизайн.
Същината, след преглед на няколко „алтернативи“, е в следното: устойчивост вместо ръст, максимално увеличаване на „общото благо“, а не на частната изгода. Общото благо обаче не ще се формира пряко от хората, а отново от шепата „мъдри специалисти“, чиято частна изгода остава срамежливо зад кулисите, където ще бъде задоволена, без да я гледаме как мляска.
Докладът дава определение на „кръговата икономика“ – производство на изделия, подлежащи на дългосрочна употреба и ремонт, вместо изхвърляне и замяна с новопроизведени. Този момент е правилен, пилеенето на ресурси за „нов модел“, различен от предишния по цвят и форма, е причината за опоскването на лесните за добив ресурси.
Проблем обаче виждаме в плановете на Доклада да остане разделението на управленци и изпълнители, привилегировани и обвързани със задължения без реално защитими права.
Акцент в третата част на доклада е поставен върху образованието – „грамотност за бъдещето“ (futures literacy). Включва „дигитална свързаност“, опора в доказаната ценностна система, уважение към културните разлики (въпросната „толерантност“, с която елитите заместват нормалната човешка солидарност); силен екологичен дух във всички области на теорията и практическите умения; култивиране на интегрален подход вместо аналитичния (макар те да не си противоречат, но за Клуба е важно да натикат в умовете на младите нови клишета). И – плурализъм, т. е. хитринката „истината е въпрос на гледна точка“, предимство на тълкуванията над фактите.
Резултатът от това „ново образование“, предвиждаме пък ние, ще е поколение, още по-самоуверено и безкритично към собственото си (получено наготово) мнение, по-лесно за баламосване от „световни съвети“ и проповедници на „екологизма“.
Докладът приключва с оптимистични фрази, които ще спестим.
И така, какви са изводите? През януари 2018 г. се състоя поредната среща на най-едрите капиталистически акули в Давос, където – в унисон с Доклада – поставиха под съмнение показателя БВП.
Току преди срещата в Давос организацията Oxfam излезе със своя редовен отчет. Явно изнесените данни подразниха давоските икономически божества, та видяхме секс-скандали с функционери на тази организация. Кои точно данни струваха кариерата на похотливците, изберете си:

  • богатството на милиардерите от 2010 г. насам расте със скорост 13% годишно, което е 6 пъти по-бързо от доходите на обикновените работници и служители по целия свят;
  • глобалното имане е достигнало главозамайващите 255 трилиона долара – от 2015 г. насам повече от половината от тях принадлежат на богатия 1% от населението на Земята;
  • „богатството“ на най-бедните жители на планетата, които наброяват 3,6 милиарда души, е 426 милиарда долара – и то не е мръднало ни нагоре, ни надолу спрямо предходната година; на човек се падат по 118 долара „богатство“ – пей сърце и шапка на тояга;
  • по съвпадение, пак 426 милиарда долара „тежат“ общо осмината най-едри богаташи, които са известни: Бил Гейтс, Амансио Ортега, Уорън Бъфет, Карлос Слим, Джеф Безос, Марк Цукърбърг, Лари Елисън и Майкъл Блумбърг.

Взирането в текстовете на доклада е като поглед в очите на чудовището – да прозрем намеренията му. Намерението е ясно – глобалните елити се готвят за „последен и решителен бой“ във вечната класова борба. Преди боя, разбира се, нахъсват себе си, но не сипят обиди към противника – така може да го ядосат. Не, те омайват жертвата си, демотивират я да се съпротивлява. Тоест, даже не предвиждат сражение, а обилна трапеза, в която ястията не ритат, а дори сами се сервират.
Приказките за „защита на културното разнообразие“, преведени на нормален човешки означават, че по света има тук-таме някои територии, които не са особено интересни на глобалния бизнес. Несъгласните с поредния нов „нов ред“ да заповядат там, за да се насладят на живота за последно, преди да бъдат излапани – в името на опазването на околната среда.
Главното в доклада е, че илюзиите са мъртви. Лашкането от частен към държавен и обратно капитализъм трябва да спрат в полза на наддържавния, глобален, чиновнически, чиито клиенти ще бъдат малък брой избрани корпорации. Останалите са коледното прасенце, което не вярва в конспирациите за Коледа.
Недоволството на „десните“ от доклада иде от самозаблудата им, че държавният капитализъм е „социализъм“. Затова клеймят Римския клуб като „сбирщина левичари“, обвиняват го в реанимация на идеята за „конвергенция“, родена през 1960-те и 1970-те, за да оправдае сговора на партокрацията на СССР с по-далновидните социопати от елита на Запада.
Ако се съмнявате в причините и изобщо в наличието на глобално затопляне, попадате в черните списъци на Римския клуб. Врътката тук е, че хем признаваме затоплянето, хем ограничаваме мерките срещу него с налагане на обикновените хора да се самоограничават, да се примиряват с „необходими жертви и лишения“, защото е важно да съхраним новото божество Майка Природа – религия, откраднала научния език, този път не във вида на провалилия се поради прекаляване с наукообразен подход креационизъм, само части от него са взети на въоръжение срещу здравия разум.
Струват ви се изкуствени раздуваните дърления по въпросите на джендъра и други подобни теми – вие сте враг на Клуба.
Не се молите пред иконата на възобновяемата енергетика, не плюете образа на дявола – атомните централи, значи сте еретици в очите на господата, които използват Клуба като свой глашатай и масов измамник.
И, разбира се, не смейте да се подигравате на религиозните заблуди на ближните – тези невротични състояния представляват „мъдростта на човечеството“.
Другото, което не бива да отхвърляте, е идеята за всемогъщо Световно правителство – което няма да избирате дори формално, защото сте необразовани според стандартите на „новото Просвещение“.
Точно заради последното творци като Ботев („всяко правителство е заговор срещу свободата на човечеството“) постепенно ще изчезнат от учебници и енциклопедии, ще оставят само портретите за фетиш, а тях самите ще провъзгласят за предтечи на екофашизма и глобализма. •

Васил Арапов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *