Нуждата от теория за разрушаването на диктатурата

печат
(продължава от миналия брой)

Всяко войсково или полицейско поделение, всяка бюрократична единица или партийна ядка, всяко предприятие и учреждение си имат своите „секрети“ и ахилесови пети, своите „тесни места“. И всеки, който си постави за цел, научава или може да научи къде са тези „най-слаби звена“. Въпреки предпазните мерки и законите за „държавната тайна“, всевъзможните безобразия на властниците от всички нива, конфликтите и съперничествата, които раздират техните мафии, не могат да останат скрити. Най-после, всеки на своята работа знае или може да узнае къде и по какъв начин, в един миг или в по-дълъг срок, механизмът, който го е превърнал в болт, бурма или шайба, може да бъде спрян или окончателно изваден от строя. Това са огромни количества от информация, които могат да се превърнат в енергия на разрушението и да бъдат използвани за една нелегална пропаганда или преки акции.
Неизмеримо е полето, което се разкрива пред преките акции, формите, които те могат да приемат, обектите, срещу които могат да бъдат насочени, и средствата с които да се реализират: от бензина със сярната киселина, през саботажа до интервенцията в една програма за обработка на данни или в програмата на масмедиите…
При това, на днешния етап трябва да се мисли за една нова стратегия, която бихме могли да наречем АНТИ-Клаузевиц. Не съсредоточаване на силите срещу обектите, в които е концентрирана мощта на диктатурата, за нанасяне на решителния удар в решителния момент, а точно обратното: разсейване на ударите по цялата територия, непрекъснато във всеки момент, като се помни, че всеки удар — и малкият, и големият – е важен в безцеремонната борба с диктатурата. Трябва да се удря едновременно и в столицата, и в провинцията, в градовете и селата, във всяко учреждение и фабрика, на всяка улица и дом на господарите – малки и големи. Върху слабото място, с всички средства; без дребнобуржоазни сантименталности и угризения на съвестта, помнейки, че властниците не са хора, а студени животни, сред които невинни няма!

Добре премерени, точно изпълнени и неоставящи улики, тези безпощадни удари и прицелвания трябва да вселят паника, ужас, деморализация и шизофрения в душите на властниците. При това, обектите за дискредитиране, компрометиране, разложение, разрушение и унищожение, както и силите, които ще се ангажират и организират по най-адекватния начин, трябва да се категоризират в една теория, за да се улесни изборът на задачи и изпълнители. Избор, който всеки трябва да направи свободно и съобразно своите склонности, способности, подготовка и възможности. Само така в борбата срещу диктатурата ще могат да се включват все повече и повече бойци. Пропагандирането и ползването на чуждия опит не изключва, даже предполага самостоятелното творчество. Последното изисква непрекъснато търсене, обмисляне и откривателски дух. Изобретателността на тези, които се борят, ни дава всеки ден нови идеи. Те трябва да се събират и популяризират, за да се пробуди народната инициатива и творчество в тази посока, като се предизвика ПРЯКА „верижна реакция“.
Много още други проблеми има, върху които следва да се насочи революционната теоретическа мисъл и практика, за да се създаде надеждна теория на разрушението на държавата при днешното международно и вътрешно положение на България.
Трябва добре да се разработи ескалацията на борбата – от единичните акции през груповите към масовите и обратните преходи – в зависимост от степента на съзряване на класовите конфликти и противоречията вътре в държавната и партийна машина, причинени от различни динамично променящи се фактори във всички нейни нива, За всеки етап и форма на борбата ще трябва да се разработят методите на нелегалност и конспиративност с оглед минималната уязвимост на тези, които желаят да влезнат в акция срещу властта. Особено внимание трябва да се отдели на акциите и провеждането им срещу мрежата от платени и доброволни или принудени доносници на палачите от ДС, милицията и партията. Трябва да се помни, че тяхното парализиране е равносилно на отсичане на пипалата на октопода. И в това отношение, световният опит на борбата с властта генерира непрекъснато нови идеи. В Южна Африка например, на предателите надяват автомобилни гуми, пълни с бензин и ги запалват, след което… те не могат повече да предателстват. Същевременно се констатира рязко намаление на броя на кандидатите за такива „огърлици“, както ги наричат негрите.

III.

Срещу предателството и предателите, наред със средствата и мерките за ликвидирането им или ограничението на пораженията (средства и мерки, които са известни или могат да бъдат открити), при днешното състояние на нещата, може би, най-ефикасният и най-оптимален метод си остава индивидуалната нелегална акция. Ако се мълчи, обмисля и действа изолирано и самостоятелно, там където акцията не изисква посвещението и участието на други, тогава само твоята, само моята собствена глупост или тщеславие могат да ни предадат в ръцете на палача. При това, борбата срещу държавата, срещу нейния политически и бюрократичен апарат, срещу полицията и офицерския корпус, съдът или хорът на възторгващите се срещу заплащане поети, писатели, журналисти, агитпропи и прочее „духовни“ паразити трябва да бъде офанзивна! Трябва да се бие непрекъснато, интелигентно и решително! Трябва да се удря отвън, но същевременно дезорганизиращите властта удари трябва да се пренесат и вътре в държавната машина!
Може и трябва да се влиза навсякъде, дори в „светая светих“ на диктатурата – в партията и институциите на насилието, които искаме да унищожим, и там да се бие, удря и сее ужас сред властниците, които са толкова безпомощни срещу „нерицарските“ удари в гърба, колкото и страдащите от кокоша слепота вечер в кур­ника.

Някои ще кажат, че това е неморално, други – че е невъзможно.

За революционера няма абстрактен морал и задръжки! Както казваше Сергей Генадиевич НЕЧАЕВ: За нас е морално това, което съдейства за тържеството на социалната революция, и аморално и престъпно всичко, което пречи на нейната победа, и което трябва да унищожим със собствените си ръце!

Властта разруши всички елементарни норми на човешкото общежитие и солидарност. Сега остава това оръжие да бъде използвано срещу нея. На нейната подлост и жестокост трябва да се отговори с дързост и безпощадност!
Тези, които имат идеал и кураж, могат да направят чудеса. Достатъчно е да си спомним за Нечаев, който можа да накара собствените му тъмничари и гарнизона на страшната Петропавловска крепост да служат на революционното дело, или за нашия Икономов, който с неколцина другари нанесе повече удари на властта, отколкото цялата партизанска „освободителна въстаническа армия“ с нейния „народен генерал Терпешев“ всичките ѝ измислени 12 зони през част от времетраенето на Втората световна война.
Деморализирането, дестабилизирането и парализирането на властта в България може да се постигне чрез комбинираните удари отвън и отвътре на няколкостотин, най-много няколко хиляди бойци, които се целят в началото поотделно в общия нишан – диктатурата. След един такъв „индивидуалистически“ етап (или паралелно с него) ще се създадат условия за действията на малки революционни групи, специализирани съобразно многобройните и многостранни нужди на революционната пропаганда и акции, а те ще подготвят почвата за последната фаза, в която спонтанността на масовите действия, подпомогнати от революционните организации, ще предизвикат срутването на диктатурата, като взривяваните небостъргачи.
Ние не си правим илюзии, че борбата с нея ще бъде лека и не мислим да крием това от народа. На младежта, на работниците, на преследваните малцинства, на всички унизени и грабени, на всички с които властта се гаври и мачка, трябва да се казва истината: борбата няма да бъде лесна, нито безкръвна!
Борбата за свободата на един народ винаги взема жертви – от няколко хиляди до 10% от населението. Тежко е, че пътят към свободата, прогреса и един достоен човешки живот за всички, минава през трупове, но досега историята не е открила други пътища. Единственото, което може да се направи, е да се съкрати броят на жертвите. Те ще бъдат толкова по-малобройни, колкото по-добре е организирано разрушението на диктатурата, колкото по-ефикасни и модерни са стратегията, тактиката, организацията, методите и средствата на тази борба.

Няколко думи за революционната пропаганда и програма.

За да стигне до народа това, което искаме да му кажем, то трябва да бъде изразено в кратки, ярки като светкавици, запомнящи се и удрящи право в целта лозунги, а не да размазваме неясната си мисъл на езоповски език върху страниците на енорийски списанийца. Това важи както за идеите за организиране на борбата, така и за позитивната програмна част на нашата пропаганда.
Програмите са само едно приближение на това, което ще бъде. Те ще бъдат далече надхвърлени и обогатени, когато за осъществяването им се мобилизира волята, инициативата и творчеството на милиони. Дотогава са ни необходими само няколко ориентиращи жалони и мобилизиращи, принципни, практични и разбираеми от всички лозунги, а не убоги, скучни локуми, схеми и детайли за „околийски мащаби“, вертикални и хоризонтални организации на производства, размяна и консумация, които са вече мъртви, не говорят никому нищо, които нямат много общо дори с вчерашната действителност, без да говорим за днешната и камо ли за онази, която идва с утрешния ден.
Ето едно поле за работа, на което има място за всички и ето една от плоскостите, върху която може да стане реално, а не формално обединение на тия, които не са забравили какво значи да бъдеш анархокомунист без прилагателни и синоними.
Когато разработим такава пропаганда и такава теория на разрушението на държавата, ще можем да считаме, че сме изпълнили част от революционния си дълг и заедно с това ще можем да предложим на младежта, на „антисоциалните елементи“, на „хулиганите“ и на всички, на които властта е отредила попрището на безглаголен впрегатен добитък, необходимите им познания за опорната точка и за лоста, с които ще бъде преобърнат в историческата гробница светът на диктатурата и грабежа.

септември 1987 г.
брой 3 на бюлетина АКР
Георги Константинов


БЕЛЕЖКИ
Р.S. 1999 г.: Това, както се казва, е ария от друга опера. В нея теоретическият оптимизъм е отстъпил място на революционния волунтаризъм. Всъщност, двата не се изключват взаимно. Не е изключено, въпреки невероятните условия и възможности, които РР открива пред човечеството, то да бъде тласнато към варварството, независимо от всички бръщолевения за европейски ценности, християнски добродетели, цивилизованост и правов ред. Тогава, неизбежно разрушителната част на социалната революция ще се превърне в това, което Нечаев наричаше „НАРОДНА РАЗПРАВА“…
Р.Р.S. 2017 г.: Тази статия и други подобни ней бяха внасяни в страната от Антон НИКОЛОВ нелегално преди подмяната от 10.11.1989 г. С приятелите в емиграция искахме да провокираме разисквания по теоретическите и практически въпроси на борбата срещу диктатурата, чиято агония бе започнала. Вместо това, постигнахме само… уплахата на тези, които я бяха прочели. Един от тези „герои“ – Иван Г. П., дори побързал да я скъса пред слисания Антон, който беше един от поелите риска за пренасянето през границата на нашата „забранена литература“. Две години и половина по-късно, на свикания в гр. Казанлък възстановителен конгрес на федерацията на анархистите в България (ФАБ) през 1990 г., същият Иван Г. П. „се разграничил от терористическите възгледи на Константинов“… Детайли по случая могат да бъдат намерени в архива на ДС, чиито управления след „закриването“ им през март 1990 г. се преименуваха в НСЗК – Национална служба за защита на конституцията, след което и тя се превърна в днешната НСС – Национална служба за сигурност = на VI + ВГУ у-ния), НРС – Национална разузнавателна служба = на бившето Първо главно управление на ДС), НСБОП – Национална служба за борба с организираната престъпност = бившето V у-ние на ДС – УБО и т. н., и т. н.)

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *