Овцете под ножа!

печат
– Датийбай държавата, бастиса ми овцете! – прогърмя гласът на смел селянин.
Веднага наострих уши и завъртях очи да видя кой е този неочакван съмишленик. На масата пред кръчмата седяха няколко селски труженици, в дочени дрехи и гумени ботуши. Най-охраненият и най-чистият сред тях огласяваше площадчето така, че и хората вътре слушахме оплакванията му.
– 700 овце ми изклаха, още толкова ще изколят в Голямо Омайно. К‘во като ми ги платят? По 150 лева на глава. Че аз имам по 300 лева разходи бе, ей! Ама те ще дойдат пак изборите, ще търсят гласове от тука, ама ха да видим!
Вече трети ден по телевизията излъчваха репортажи за принудителното убиване по хуманен начин на овце и кози в селата около Кривдино. Намерила се чума ли, що ли, та избиваха животните, за да не се пренася заразата. Това беше основната тема за разговори в селото.
Гневният животновъд изпсува още веднъж, удари с бирата по масата и около него се разнесе одобрително мърморене. После се качи в джипа и отпраши нанякъде. Хората от неговата маса един след друг се разотидоха.
Аз похванах чашата с мастика и се обърнах към моя събеседник, чичо Стоян, в пореден опит да направя малко пропаганда:
– Виждаш ли, недоволства човекът и с право. Защо държавата да решава кои овце да избие и по колко да ги плати? Не бива ли хората сами да ги решават тези работи? Дори е разбрал, че от гласуването полза няма…
Чичо Стоян вдигна уморен поглед и ме погледна тъжно.
– Абе не го слушай Канапа какви ги говори, не е баш тъй работата.
– Кого, кого да не слушам?
– Канапа бе, тъй му е фамилията.
На езика на нашето село „фамилията“ ще рече, че така казват на хората от този род. А когато някой не иска да работи, казва, че „го е хванал канапа“.
– Що да не е тъй работата? – казвам аз. – Виж хората край него и те се съгласиха.
– Ще се съгласят ами, нали той им дава хляба! Няма да му трошат хатъра я! А работата не е баш тъй. Миналата година Канапа докара едни нови овце – мироносни, не знам к‘во, кой го знае за колко пари ги беше купил. Въди ги, гледа ги, но нещо линеят, не виреят, работата отиваше на измиране. А сега ще му ги платят по 250 лв. парчето – може и на печалба да излезе.
– Чакай сега, той каза 150…
– 150 за обикновените овце, ама тези са специални, за тях дават повече. Пък и знаеш ли го още откъде взема пари – той все е с онзи, който е на власт. Сигурно всичките му овце ще ги платят като специални. Затова и за изборите приказва. Половината село работи в стопанството му – за когото им нареди, за него гласуват.
Замлъкнах, не знаех какво повече да кажа. Неудобно стана някак си – аз съм против държавата, защото държи хората бедни, а богаташите също са против нея, защото ги ограбвала. Излиза обаче, че най-големите богаташи най-добре я използват.
– Значи тази болест му е дошла дюшеш, а?
– Абе дюшеш… Кой го знае как я е завъдил! Нищо, че ще изгорят на другите хора овцете. И по-лоши неща е правил, няма да му е за пръв път.
– Значи, който е най-голям, той най-много печели от държавата. А по-бедните остават да се оправят за своя сметка. На теб изклаха ли ти вече овцете?
– Колко овце имам аз, 10 овце по 150 лева, 1500. Ще взема на внуците нещо, и без това съм стар вече да въдя животни.
– Ами тия, които са по-млади? Които на овцете чакат, за да се прехранват? Те какво ще правят?
– Е какво да правят? Който няма къде да ходи, ще ги завъди пак. А някои може и да измислят нещо друго. Ей го, Наско от Горната махала може и да се махне, майка му почина тази година. Той е млад, като ги няма овцете, какво да прави тука?
– Значи един алчен властник, за да оправи себе си, може да обърка живота на цяло село? Така ли трябва да бъде?
– Ама то винаги така е било. Едно време имаше един партиен секретар…
Това обаче е вече друга история. Думата ми беше за овцете в село Кривдино. Избиха ги до една. На хората им беше криво, но пък взеха „суха пара“.
Наско се хвана да работи нещо на морето. Канапът уж вече няма овце, но прегради с електропастир пътя за минералния извор, защото се падал в неговите пасища. Чичо Стоян купи на внучката Опел, произведен малко преди тя да се роди. Всички работят по своему, плащат си данъците и гледат да вземат от държавата каквото могат. А тя ги пасе и стриже според нуждите си.
За пореден път избиват добитъка на кривдинци, но те са свикнали властта определя живота им. Дедите ни били прогонени от Гърция след Първата световна война. Държавата прогонила местните гърци и оземлила бежанците, за да има кого да дои и стриже… и да прати на зло във Втората световна война. После ги пратила в ТКЗС-то, после в заводите… Докато в икономиката на 21 век те се оказаха ненужни и държавата успешно ги прогони в чужбина. Днес малцината наследници, оцеляващи върху имотите на дедите си, чакат от нея помощ срещу малките и големи бандити, които същата тази държава създава. Така агнетата гледат за помощ към овчаря, когато майка им се дави в кръв под ножа на касапина.
Добре, че властта не е открила някоя неприятна болест по хората в Кривдино. Че току виж унищожила по хуманен начин всичко живо в радиус от 35 километра около огнището на заразата. Както прежали овцете на стопаните, така би прежалила и собствените си хора. В името на светлото бъдеще… на човековъдите. •

Златко


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *