Отворено писмо до един ЛГБТ човек

печат
На електронната поща се получи следното писмо:

Здравейте!
Наскоро започнах доста да се политизирам и стигнах до заключението че идеологии като анархокомунизъм и анархосиндикализъм са реално най-близки до моите виждания, затова реших да проверя как изглеждат тези движения в България, но бях доста… смутена, когато стигнах до тази статия.
След като съм ЛГБТ и се запознах с тези анархистки движения от YouTube канали (като например Philosophy Tube), които също подкрепят борбата за равенство на ЛГБТ хората, ми стана доста неприятно, като прочетох статията Гей парадът – „ляв“ завой? Може ли да споделите с мен дали все още имате тези виждания (като например частта, където се изразява голям скептицизъм към това, че ЛГБТ хората са били дискриминирани и че са непривилегировани) и като цяло дали вие заставате зад ЛГБТ хората?

Добре разбираме, че живеем в объркано общество, където „войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила“. Въпреки че пред нас стоят и по-сериозни задачи, не бива да спираме да обясняваме азбучни истини. Затова неколцина души седнахме и подготвихме следният отговор:
Няма как да ти отговорим от името на цялата организация, защото това би изисквало нелек процес до постигане на консенсус. Обсъдихме обаче твоя въпрос между няколко другари и ето какво бихме искали да напишем.
Преди всичко, радваме се, че си стигнала до идеите на анархокомунизма. Това не е лесно в наши дни, когато пропагандата на егоцентризъм и алчност ни залива отвсякъде. Би било жалко, ако нашият вестник е причина да се разочароваш от тях.
Колкото до конкретната статия, тя е преди всичко творение на автора си и само той носи пълна отговорност за написаното в нея. Като колектив, ние сме преценили, че има нещо полезно в публикацията ѝ, но това не значи, че сме я обсъждали и приели дума по дума.
Позицията ни по въпроса не се е променила, но може би авторът я е изразил по начин, предизвикващ неяснота, затова ще опитаме да я обясним още веднъж. Ние не сме против борбите на ЛГБТ общността, които съответстват на нашите принципи. Нямаме никаква лична неприязън към представителите ѝ и не храним предразсъдъци, че те са по-богати, по-бедни, по-образовани или не от останалите хора. Анархокомунистите се борят за равенство на всички, без изключение, което очевидно включва и ЛГБТ хората.
ЛГБТ хората са дискриминирани и в това нямаме съмнение. Не можем обаче да подкрепяме каузи, които не отговарят на принципите на анархокомунизма. Ние имаме егалитарен подход към хората и се стремим да не правим разлика между отделните личности, независимо от техния социален пол, лично предпочитание за облекло, усещане за естетика или хранителни навици, раса и др. Очакваме обаче това от всички. Например не можем да подкрепим борбите на някои вегани да наложат ограничения над останалите и докато силно уважаваме техния избор, не можем да приемем желанието им да наложат веганството чрез държавната власт. Ни най-малко не отхвърляме тяхното право да бъдат такива, каквито са избрали.
Подобен е случаят с борбите на ЛГБТ общността – често исканията им са свързани с ограничения над останалите и реформизъм вътре в репресивната система на държавата, предполагащ още повече ограничения. Няма как да подкрепим искания, даващи по-специални права на определена група хора. Това създава сегрегация между хората, което противоречи на нашите принципи. Може да намерите повече по въпроса в трудовете на Пьотр Кропоткин, който твърди, че свободата на един човек минава през свободата на всички. Ако подкрепим искания, засягащи точно определена група хора – например ЛГБТ общността, – би трябвало да подкрепим по същата причина и исканията на други групи. Защо не например на етнически или расистки организации, които делят хората по цвета на кожата или майчиния език?
Ще сме повече от щастливи да се борим срещу всяка социална несправедливост, извършена срещу това малцинство, но заедно с несправедливостите, извършвани и срещу останалите хора. Както казва Михаил Бакунин, нищо не противоречи на свободата, както привилегията. Всеки опит за опазване на определена група хора чрез поставянето им в привилегировано положение е заробване, а когато е прикрит зад маската на освобождение, е измама и предателство.
Пример за нежелани последствия от борбата за права на определена група хора може да се наблюдава там, където по силата на закон или заради политически натиск работодателите наемат определен процент служители именно от ЛГБТ средите. После казват на останалите си работници, че няма да могат да подобрят условията на труд, защото са принудени да наемат такива служители. Въпреки че не е вярно, останалите работници се настройват крайно негативно към тези хора. В крайна сметка излиза, че тази борба е помогнала по-скоро на управляващата класа, която ние искаме да премахнем, и е навредила на ЛГБТ общността. Затова тази общност трябва да се бори за интересите си рамо до рамо с хората от своята социална класа, а не заедно с капиталистите и политиците за сметка на други ощетени групи.
За сравнение можем да вземем правото на хомосексуални двойки да сключват граждански брак. Ние предпочитаме изобщо борбата срещу институцията на брака, която е форма на икономическо и социално потисничество над личността. До отпадането ѝ обаче сме готови да подкрепим искането правото на брак да не бъде ограничено от пола на индивидите.
Затова като организация сме много внимателни кои искания да защитаваме. Дори когато отделните ни членове подкрепят някоя конкретна кауза, предпочитаме подкрепата да е логистична, без да се афишира. Ако някой от нас избере да отиде на гей прайда, който е превзет от парадиращи стриптийзьори, бизнесмени, политици, това е личен избор. Прайдът може и да е имал радикален потенциал в началото, но той отдавна е изчезнал. Посланици на империалистични сили нямат нужда от подкрепата на обикновените анархисти. •

Няколко другари


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *