Отпред „такова“, отзад „онакова“

печат
Когато все още съществува СССР, в една от своите книги Бжежински пише: „Който владее Евразия (от Атлантическия до Тихия океан), той ще владее света“. В Студената война „Империята на Злото“ слиза от световната сцена „със скимтене“, но вместо „Края на историята“ в дневния ѝ ред се вписва бъдещият гигантски двубой, в който мястото на Русия е заето от новия хищник – Китай. Неговият път към завладяването на Евразия минава през останките на покойния СССР според хипотеза, която изказахме в статията си „За кожата на мечката“.

В нейна подкрепа публикуваме нови факти и мнения на някои руски експерти.
Политологът Александър Палий пише: Китай укрепва своя ядрен потенциал, за да противостои едновременно както на САЩ, така и на Русия. При това Китай няма намерение да се обвързва с последната, което личи по много от неговите действия. Той разглежда Руската мечка по-скоро като своя бъдеща плячка.
Според него ядреният потенциал на Русия засега е по-голям от китайския, но тази преднина бързо се стопява. При тази ситуация на Русия не ѝ остава друго, освен да наблюдава с нескривана тревога действията на Китай. Неговото засилване е проблем за Русия, а не за САЩ, които за разлика от последната нямат сухопътна граница с „Поднебесната империя“. Русия ще мълчи, докато китайците не стигнат до Урал. Политологът напомня, че когато през 2014 г. Путин обявява гръмогласно завоя си на Изток със съвместното строителство на газопроводи с Китай, Пекин меко, но достатъчно категорично се отказва от това сътрудничество с Москва. Китайците настояват строежът на газопроводите и нефтопроводите към „Поднебесната“ да става с руски пари. При това те гледат на своето сътрудничество като постепенно навлизане в нефтодобивните проекти на територията на самата Русия. Освен това китайците отказват да заемат пари на руснаците, а руските компании в Китай не са в състояние да се самокредитират.
Путин подчертава тогава, че стратегията му не е свързана само с политиката, но и с глобалните процеси в икономиката – бързото развитие на Изтока обуславяло този рязък поврат, – уверявайки че газопроводният проект ще бъде рентабилен. Китай обаче преценява „щедрото“ предложение на северната си съседка като наложено ѝ от икономическите санкции на Запада.

Трябва да припомним, че още през 2013 година Кремъл се опитва да сключи с Китай контракт за продажба на руски нефт за 60 милиарда долара, но китайските търговци отхвърлят офертата с аргумента, че не желаят да обогатяват руската икономика с такава висока цена.
Зад привидното си „дружелюбие“ Пекин явно не бърза с икономически отстъпки за Москва. Ще отбележим, че през 2015 г. президентите на двете държави подписват указ за сътрудничество в двата икономически проекта: руският Евро-азиатски икономически съюз и китайския „Път на коприната“. Докато в Кремъл се радват на тоя „успех“ обаче, Китай прокарва алтернативни маршрути за доставки на стоки от Запад на Изток, които заобикалят територията на Русия – например маршрутът Украйна-Грузия-Азербайджан-Казахстан-Китай.
Двустранната търговия между двете държави намалява, 30-годишното Съглашение за доставка на газ от Русия за Китай, което трябва да ѝ донесе 400 милиарда долара, засега остава на хартия. Китайските „бизнесмени“ не бързат да инвестират пари в Русия, опасявайки се от западните санкции. Логично е Русия да търси развитие на Изток след въведените санкции от Запад, но това не значи, че Китай ще ѝ помага, тъй като неговите планове са „малко по-различни“.

От лидер в Евразия Китай се превръща в свръхдържава. Макар да поддържа икономическо и военно сътрудничество с Русия, Китай се стреми най-активно да я измести в периферията на региона, за да се превърне в перспектива в световен лидер наравно със САЩ. (Ако навсякъде в статията заместим „лидер“ с господар, ще бъдем по-близко до истината.)
Днес Китай не само развива своята икономика с бързи темпове, но и увеличава отбранителната си способност с нови военни съюзи в Централна Азия под своя „чадър“. На 4 август 2016 г. Пекин подписва договор за „Четиристранен механизъм за координация и сътрудничество“ с Пакистан, Афганистан и Таджикистан. Формалният претекст за съюзяването е борбата с ислямските терористи, но Москва, въпреки прокламирането си за яростен враг на тероризма, не е допусната да се присъедини към обединението.
Този факт е повече от многозначителен. Очевидно Китай укрепва позициите си в Средна Азия и уверено навлиза в „руската зона на влияние“ (Таджикистан е бивша „съветска социалистическа република“, в която и досега има руско военно „присъствие“). Плановете на Пекин са далекобойни и той с огромни крачки навлиза не само в регионалните, но и в световните дела наравно със САЩ, измествайки от тях Русия.
Някои анализатори наричат събитието формиране на аналог на НАТО в Средна Азия.
Китай укрепва все повече лидерските си позиции в този регион, като групира около себе си по-слабите държави, които се страхуват имперско-реставраторската агресивност и реваншизъм на Русия. По отношение на Москва най-вероятно ще се провежда политика на бавно, но неотклонно завоюване на отслабващите ѝ позиции. Освен Таджикистан, Китай ще продължи да отвоюва постсъветските Казахстан, Киргизстан, Узбекистан…, като Русия не ще може сериозно да им попречи чрез икономически натиск или опити да наложи агресивно своята диктаторска политика на други страни.

Китай постепенно изтласква Русия от нейните „традиционни зони на влияние“ с четиристранното (засега) азиатско „второ НАТО“. С това Пекин убива два заека с един куршум. Първо, в него влизат две страни – Пакистан и Афганистан, които се считат за зона на американските интереси, но Китай географски е по-близо до тях. Сега те променят ориентацията си към „Поднебесната“. Второ, Пекин започва да реализира своя план за привличане на своя страна на републики от бившия СССР под влиянието на Русия. По всичко изглежда, че Таджикистан, който е член на проруската военна Организация за колективна безопасност (ОКБ) в Азия е само началото.
Създаването на четворния алианс е сигнал за това, че в Пекин гледат смехотворно на заплахата от „световния тероризъм“ и по-скоро отчитат растящата агресивност на РФ. По такъв начин Китай пренася „играта“ в нейното поле, в частност, в Таджикистан, което подсказва защо китайското „НАТО“ е без Русия. Изводите се налагат от само себе си:

1) Русия, колкото и неприятно да ѝ е, постепенно губи монополното си влияние в средноазиатските страни.
2) САЩ също са неприятно сюрпризирани от Исламабад и Пекин. До неотдавна Вашингтон имаше „свръхдружески“ отношения с Пакистан, който сега започва нещо, което никак не прилича на невинен флирт с „Поднебесната“.
3) Афганистан за пръв път след свалянето на режима на Талибаните се превръща в пълноправен участник в новия военно-политически алианс.
4) Китай съсредоточава своите усилия за разширение на азиатската си „зона на влияние“ под примамливия лозунг „Азия на азиатците!“

Всичко това свидетелства за начеващите колосални геостратегически промени, които вещаят „събития“, в сравнение с които двете световни войни през ХХ век най-вероятно ще приличат на… бури във водни чаши.

Китай и Русия: кой-кого?

Путин си изиграва най-лошата шега с анексията на украинския Крим и военната агресия в Донбас и то не заради икономическите санкции на Запада. Въпреки опитите да демонстрира, че най-добрият му съюзник е Китай, в Пекин явно не мислят така. Недалечното бъдеще ще покаже кога горните ходове на малкия кагебист и тяхната мотивация ще послужат на „Поднебесната“ като прецедент за провеждането на един свръх-свръх-демократичен референдум-дум-дум за „самоопределението на Сибир…“
Казахме, че Китай продължава да укрепва своята отбранителна способност и да утвърждава своето лидерство в Централна Азия, като напредва все повече на североизток. Неотдавна в провинция Хейлунцзян, граничеща с Русия, Китай разгръща свои мобилни комплекси с междуконтинентални балистични ракети Донфън-41 с твърдо гориво, способни да поразяват цели на разстояние до 14 хиляди километра, докато това до Москва е по-малко от 6 хиляди. На тези действия в Кремъл само свивали рамене, давайки си вид, че… нищо особено не се е случило. Прес-секретарят на Путин Дмитрий Песков заявява, че „това китайско военно строителство не се възприема като заплаха за нашата страна“ и добавяйки, че за Русия Китай е стратегически съюзник и партньор в политически и търговско-икономически план. Съотношението на военните бюджети и на икономическата мощ на двата хищника обаче не оставят съмнение в това кой-кого ще… изяде.
Курсът към превъоръжаване на китайската армия заслужава отделна статия, но задълбоченият анализ показва, че Поднебесната се приготовлява за война по-скоро по суша, отколкото по море и въздух. Мечката и нейната кожа може още да са в гората, но географията ясно показва поне къде е гората.
На този фон не звучат никак убедително успокоенията на руското ръководство, че Китай инсталирал балистичните си ракети върху своята „суверенна“ територия, нито фактът, че между Москва и Пекин имало „неформално“ военно съглашение. Успокоения, внушавани от друг политически експерт – Андрей Бузаров.
На Русия не остава нищо друго, освен да наблюдава и дори да помага на Китай да укрепва военните си позиции с надеждата, че тази мощ ще бъде насочена към главния им враг – САЩ. В тази посока са и преждевременните радости по повод избора на Тръмп, когото един от ръководителите на Хизбула нарича „идиотът в Белия дом“. Разочарованието и съкрушението ще бъдат невероятни, когато в Кремъл усетят, че докато са полагали усилия да отслабят САЩ в стремежа да се наредят сред световните лидери, Китай отдавна е хвърлил око не само на руския Далечен Изток, който вече е окупиран икономически и демографски от китайците, но и че планомерно и последователно поглъща азиатското „постсъветско пространство“ и в последна сметка – европейската част на т. нар. Руска Федерация.

С оглед на тази си стратегическа цел, Поднебесната империя е заинтересована от отслабването на Русия, която китайците схващат и като главен аванпост против САЩ. Затова, от една страна Китай ще продължава своята експанзия в руското пространство, но от друга ще я поддържа като един от основните противници на Америка, сдържащ прекомерните ѝ аспирации. В случая Пекин се ръководи от древната източна мъдрост: Стой на брега на реката и чакай да изплува трупът на врага. Прочее и „западната мъдрост“ на т. нар. Атлантическа общност не е много по-различна – новата администрация във Вашингтон ще положи немалко усилия да превърне Русия в щит срещу „жълтата опасност“, като вече „експертите“ са изчислили, че евентуалните бъдещи военни операции срещу Поднебесната ще ѝ струват „поне“ 50 милиона руски трупа. Бжежински допълва, че „при така създалата се международна обстановка“, геостратегическите апетити на свръх-силите и съотношението на мощностите, на Москва не остава друг избор.

Средна Азия е един от регионите с висок риск от военни конфликти. Както се убедихме, картите се разбъркват и играта става много по-сложна. Тепърва предстоят задкулисни преговори и приготовления на бъдещите съюзи и коалиции, преди да се вдигне завесата за премиерата на всемирната трагедия. Това ще става все по-ясно в недалечно бъдеще. Засега, в заключение можем да кажем „само“: Както САЩ и ЕС „изядоха“ европейската част от „Империята на Злото“ (с нейния „Преден двор от народните демокрации“ и европейските „съветски“ републики като балтийските, задкавказките и Украйна), така Китай е на път да доизяде азиатските „съветски“ републики на Империята и постепенно, на части, Далечния Изток и Сибир до Урал… на първо време. Положението на РФ е обрисувано в заглавието на този геостратегически обзор: отпред е кобра, отзад – простият математически израз: х + у + и кратко…

Георги Константинов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *