Още за „информатизацията и девалвацията“

печат

През декември 2018 г. Свободна мисъл публикува статията „Информатизация и девалвация на мненията“, в която Николай Дедок отбелязва следните наблюдения:
Човекът се отучва да възприема знания с аналитичен характер и престава да възприема нещо по-сложно от примитивни образи, вехти псевдофакти и недомислени идеи. Анализът и системният подход му се струват скучни и безинтересни. Никой не чете статии, по-дълги от няколко хиляди знака, никой не иска да гледа сюжети без гръмки анонси, дори там да се съдържа съществено важна информация…
Емоциите се схематизират и се вкарват в шаблон
Авторитетни източници няма, а създаването на привидна „авторитетност“ и „осведоменост“ е по силите на всеки мошеник. Демагогията процъфтява, истината и лъжата се объркват с глупостта и апломба на ограничени и примитивни интернет-трибуни и повърхностни журналисти. В резултат – при огромен брой хора, предимно потребители на интернет, на мястото на политическите възгледи се настанява сухият цинизъм на „Тома неверни“; навикът се присмива на всички и всичко, расте недоверието в прояви на идеализъм и целенасоченост, възпитава се презрение към всякаква форма на социална активност…
Думите стават все повече, а достигането им до умовете и сърцата на хората – все по-трудно. Всяка политическа идея често се стапя в развлекателната индустрия и шоубизнеса, конкуриращи се за човешкото внимание, и това особено много се отнася за революционните, освободителни идеи, които винаги са се опирали на висок морал и чувство за етичност.


Не е ясно дали това са обобщени социологически изследвания, изводи на базата на чуждо творчество или лични наблюдения на автора. Те обаче съвпадат с моите наблюдения, а вероятно и с вашите. Затова толкова по-сериозно звучи въпросът, който поставя в края: Трябва ли да се борим с тези явления, да се опитаме да върнем ценността на словото, или трябва да пренастроим идеите си на новата тоналност, като ги изразяваме повече с образи и емоции, отколкото с факти и доводи?
Мисля, че отговорът на този въпрос лесно може да бъде изведен от досегашния ни опит и крайната ни цел – Социалната революция. Ще изложа няколко твърдения, които няма да доказвам – нека приемем, че са доказани емпирично аксиоми.
Първо, причините за промените в умовете на хората са промените в материалната и обществената среда. Генетично хората не са се променили за векове и дори хилядолетия. Умовете им обаче са много различни, поне що се отнася до начините на възприемане и обработване на информацията. Защото днес информацията достига до тях по много по-различни пътища и в много по-различен вид.
Второ, върху тези причини малки групи от обикновени хора нямат никакъв контрол. Това са процеси, които се развиват с десетилетия – често в непредвидима посока – и се оформят от „невидимите ръце“ на обществени закони, които още не са добре изучени. Влиянието върху тях изисква огромен ресурс, с който очевидно не разполагаме. Дори корпоративните октоподи и правителствените служби не успяват да ги контролират, въпреки че влагат огромни ресурси в това.
Трето, хората са различни, с различни заложби и биографии. Някои са по-директни, по-самоуверени, по-импулсивни, по-безразсъдни. Други са по-рационални, по-задълбочени, с по-широк мироглед, с повече търпение и склонност към умствен труд. Различните качества могат да бъдат полезни за различни неща и в различна работа.
Четвърто, няма нужда да ограмотим всички. Не искаме властта, не ходим на избори и не търсим одобрението на гласоподавателите. Срещу тяхната агонизираща надежда за промяна ние изправяме твърдото убеждение в разрушението на системата и ясния си план за действие. Един човек с точна представа за света и анархизма, с желание и умение за организирана работа, не прибавя, а умножава силата си по нашата. Няколкостотин добре организирани зад точна програма революционери могат да променят повече, отколкото милионни тълпи възмутени „граждани“ или „патриоти“.
Ако твърденията от първото до четвъртото са верни, не трябва „да се борим с тези явления“, защото не можем „да върнем ценността на словото“. Нито пък „да пренастроим идеите си на новата тоналност“ и да се превърнем в поредните шоумени, състезаващи се за стотинките на малцината, които могат да си позволят да плащат за шоуто ни.
Трябва да потърсим онези, които имат способности или поне потенциал да разберат нашия мироглед, да изследват света отвъд воала на повърхностните забавления и сензации. Вероятно повечето не споделят нашите мотиви и ценности, но сигурно ще има и такива, които са готови да делят залък и труд със съседите си. Вероятно единици хора са подходящи да работят с нас. В противовес на фашистите, които трупат нули в редици, за да сложат отпред своя фюрер, анархизмът се прави от единици, чиято сила расте експоненциално с броя им. Малцина хора достигат сами до анархизма, но сигурно можем да помогнем на още мнозина.
Трябва да създадем в подходяща форма „школи по анархизъм“, където човек може да се обучи и израсте в разбирането си за анархизма, в познанията си за света и в организационните си умения. Това може да става и в онлайн кръжоци, и в публични дискусии, и дори в излети сред природата. Тези школи обаче трябва да се отличават с високото качество на знания и общуване, което да демонстрира на сходните с нас хора, че анархизмът в своята пълнота – от личностната хармония до социалната революция – е единственият път към пълноценен живот.
В това дело не можем да подминем реалността. Ако хората не ни разбират, трябва да се научим да говорим езика им. Ако нямат време да четат, но могат да слушат звукозаписи в работно време, трябва да запишем звук. Ако търсят сподвижници във фейсбук, трябва да създадем групи във фейсбук. Ако не могат да смелят повече от няколко изречения, трябва да пишем с няколко изречения. Един апостол на революцията трябва да се научи общува с онези, които се нуждаят от нея, а не само със заклетите революционери,… ако изобщо намери такива.
По плодовете ще ни познаят. Ако нашият път към светлината и свободата е лош, ще ни осъдят хората, с които вървим. Ако не е, ще ни последват и други. Всичко, което пропагандираме, трябва да води към личностно усъвършенстване, включване в организационна работа, израстване в анархисткия мироглед. Някой може да започне от фейсбук група или брошура на улицата, но не бива да завърши там. Нашата пропаганда трябва да го стимулира да се развива, да му дава възможност да открива все-повече и по-точна информация. Да участва в организирана революционна работа според способностите и желанията си и да трупа собствен опит. Да се превръща не в поредното политическо зомби, сляпо следващо своя вожд, а да израсте като пълноценен анархист, убеден в принципите и допринасящ за програмата на организацията. Ако тази програма отговаря на претенциите, които заявяваме, ако почива на научен анализ и води към социално равенство, ще спечелим този човек за каузата на Революцията. •

Наблюдател


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *