Пак по въпроса „чия е държавата“

печат
Познаваме го като Асенчо Пияницата. От трийсет години се мъчи да се вкара на два метра под маргаритки, бръшлян и босилек, като се налива от отварянето на кръчмата в осем сутрин, та чак до затварянето ѝ в десет вечерта. Преди това обаче мете мегданчето, придава му човешки вид, да не ни е срам, когато довтасат виладжиите или просто заблуден турист – наблизо има развалини на римска крепост, а и мястото ни е живописно – включително с Асенчо, който сам е цяла атракция.
Иначе, не е лош човек. Поискаш ли му помощ – идва, стига да го държат нозете. А даже и пълзешком ще дойде. Асене, да дадеш едно рамо с тия торби цимент? Готово! Зарязва чашката и се тътри, независимо от състоянието си. Даже и пълзешком ще дойде. Асене, трябва да изкопая канал за тръба от нужника към септичната яма, дето ми я изровиха с багера, за да е удобна за камиона на асенизаторите, ама ми се отвори занимавка в града. Готово! Цял ден ще човърка, ще изгризе този изкоп, а в замяна едно мерси го задоволява. Асене, бакалията не ми дава цигари на вересия… Готово! Асен взема на своя сметка, понеже редовно, на пенсия се издължава. И не ще дума да обелиш за връщане на услугата.
По това време на годината бере по пътя от колибата си над махалата орехи, ябълки, зрели джанки. Оставя си по една шепа, другото дава на кой свари – винаги с подмятане: и да ми направиш баклава! да свариш сладко за децата! да почерпиш от джанковицата. Така се шегува. Само джанкова би приел.
Два са му кусурите – ако не го хванеш на часа да се залови с каквото ти е необходимо, ще забрави. От пиенето и от ЕГН-то. Другото – много дудне, боботи, прекъсва, пречи на раздумката. Захапе ли някоя тема, аслъ латерна я повтаря, а който не знае думата „латерна“ – като развалена грамофонна плоча… Макар че „грамофон“ също хвърля хлапетиите в недоумение; един ден гледах как две момчета намериха касетка от касетофон, едното се сети, че това е музика – и почнаха да търсят копче, за да я накарат да свири. Технологични времена.
Едно нещо Асенчо не дава и не одобрява – другите, особено минаващите за трезвеници, да къркат. Немой мяза на мен! – вика на такива, дето обикновено им стига една малка бира, пък си поръчват патронче мастика. Аз само пияници черпя! – отрязва – Боклуци като мен!
Не го разбирам как живее с пенсията си, която е средна работа. Връзва някак. И племенницата му го навестява, кара му се, после го гощава с донесено от дома ѝ, комай само в тези дни, веднъж на седмица, той яде нормално.
Защо ви занимавам с „отрепки“? Защото не се знае кой не би се озовал на неговия хал. Не са никак малко прегазените от живота в нашата „социална“ държава. Синът му си отиде по нелеп начин, счупи се Асенчо оттогава. Никой не смогна да го закрепи.
Специално мен пък ме напряга инатлийското му зацикляне на тема държава. Много я тачи.
Ето, чул по радиото за Унгария. И на сутрешната си чашка развива теории: ама как тия ще нареждат какво да си правят унгарците в своята държава?! А на нас защо ще ни нареждат?! Наша си е държавата, не на брюкселските зелки, не на навлеците бежанци!
– Чакай бе, Асене, тия навлеци не бягат от добро. От мизерия се спасяват. Или от война.
– А – вика, – на война нека се бият!
– За кого?
– Ми за държавата си!
– За едната държава, демек за едната власт се бият две или повече банди. Който не иска бандит да става, какво прави?
Асен обаче вече е на черешата, много високо, не чува, не приема, само предава.
В просвет между сериите наливане идва на себе си и се връща към мисълта си за „нашата държава“. Питам го: ето, унгарци ли, нашенци ли, имат да речем някакво становище. Няма значение за какво. Кой го е измислил туй становище? Да си чул за референдум? Не. Правителството така решило.
– Щом е решило, така да е! Те са държавата!
– Точно така, Асене. Те са. Не ти, не аз, не махалата ни. Ти всички министри псуваш, пък си готов да им дадеш доверие да вършат нещо от твое име.
– Имало е избори, избрали са ги, може да ги майносвам, ама…
– Какво „ама“ бре! Избрал си ги за обещания, които не изпълняват! Какво правиш, когато решат нещо, което не ти харесва? Например както когато ти оставиха пенсията неиндексирана въпреки стажа ти и категорията!
– Ами ще дойдат нови избори, ще ги сменя! Ама ха!
– А докато дойдат – ще стискаш, а? А и виж ги – опозицията все вика за предсрочни, ама само лае, не хапе. Защо ли?
– За да не си загубят заплатите, затова, то е ясно.
– Като ти е ясно, не ти ли просветва, че те мамят! Протакат, отлагат! После, когато все пак ги смениш, ако изобщо успееш – новите се държат баш като старите.
– Ами… ще сменя… и тях…
Край, пак се е покатерил на алкохолни висини, алпинистът ни той, не му трябват шерпи. Всеки път сякаш е на косъм от осъзнаването, че логиката му куца, но го захлупва ракийното мозъчно изтръпване.
Е, Асен има причина да недомисля и недовижда нещата.
Ами тия, дето не са пропаднали като него? На тях що им пречи да видят очеизвадното? •

Хасан Девринджи


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *