Парламентарна демокрация
ЩОМ СВЪРШИ междучасието,
елитите си взимат топката
и я отнасят у дома.
Ние,
както винаги
щастливи, че малко сме потърчали,
че дори сме спечелили мача,
оставаме да се гледаме ухилени
и се заемаме да подравним вратите
да подравним терена, да освежим линиите,
които винаги ни оставят
в засада.
Алберто Гарсия-Тереса
Превод от испански Владимир Сабоурин
ВРЕМЕ Е
Време е да станем прокурори
време е да станем съдии
време е да хванем пушки
присъдите да произнесем
присъдите да изпълним сами!
Време е да запретнеме ръкави,
ръкавиците да хвърлим за боклук!
Време е да разберем,
живота днес не жали
умълчана в ступор гмеж!
Време е да бръкнем в пазвата,
там от уплах дето плюем за кураж
да извадим от там душата,
тази стиснатата, сгърчената, тръпнеща,
от уплах пълна вече с кръв!
Време е да се изправим от кревата,
Да излезем с тояга в ръце,
Да покажем на децата,
за деца, държава и живот се мре!
Време е да се покажем нии от гроба,
дето тези партии, всинца ни завре,
да докажем, че живота
в жилите измършавели там тече!
Време е да станем хора!
Максим Велков
http://maxim0411.blog.bg/poezia/2019/03/21/vreme-e.1650141
ПАРЛАМЕНТ
Гледам сградата в града!
Тази там до храма златен!
Гледам я и не мога да разбера,
върху гробища ли е градена
или просто мъртви
днес я обитават!
Гледам сградата в града!
Пълна все с лица незаменими,
влизат и излизат през врати,
уш са живи, а на трупове приличат!
Гледам сградата в града!
Там до храма златен!
Дето сбрал е мърдащи тела,
без души, черупки празни!
Тракат, мрънкат приказки редят,
като в гробища постилат на земята,
обещания за нищо не пестят,
няма кой да пита кво нататък?
Гледам сграда в града!
Там в центъра до храма златен!
Гледам и разбирам
гробищата там седят
и побират сал отпадък!
Максим Велков
http://maxim0411.blog.bg/poezia/2018/11/02/parlament.1633737