Подполието на хасковската мадона

печат
И тъй, ето че уйдурдисваното няколко десетилетия строителство на социализма и комунизма безславно приключи и то в целокупно-световен мащаб, а тиранично управляващите друзья, партком-номенклатурни комунисти се превърнаха в капиталисти и от настървени атеисти се префасонираха в теисти.

От София до най-най-затънтената провинция капиталистическите порядки бяха тип-топ възстановени и сюрията религиозни култове, най-вече християнското православие и сунитският ислям, пак изрично и настървено дирижираха духовното дередже на вече поголовно ошашавеното население. Повсеместно вихрещият се клерикализъм не подмина българската провинция и в Хасковския вилает, навръх градския баир, наричан от памтивека „Ямача“, с шеметни бригадирски темпове издигнаха най-високата статуя на „Света Богородица с младенеца“ връз планетата Земя. Исполинският, 14 метра висок и над 80 тона тежък монумент е нахлузен върху 17-метров постамент, пригоден отвътре за православен параклис с дежурната сергия за църковни сувенири. Именно тази не кой знай каква печалбарска, мижава търговска дейност, пловдивският митрополит Николай поиска да бъде прехвърлена под опеката на Синода. Хасковският кмет отказа и митрополитът тутакси го сиктирдоса и с пяна на уста трижди анатемоса, гръмогласно заричайки се изобщо да не стъпва в Хасково, докато там кметува, според църковния горгорбашия, „тоя ми ти гнусен еретик Георги Иванов!“

Ала Богородичният монумент, включен в книгата на Гинес, е именно по личната идея и изрично разпореждане на напусто анатемосания хасковски градоначалник, който през социализЪмЪ е отявлен, бетер непоколебим атеист и коскоджамити баш нахъсан и правоверен комсомолец! По Коледните и Великденските празници пионерчето и насетне комсомолче Гошко фанатично дебнеше на пусия пред самите църковни порти и педантично си записваше поименно в едно тефтерче кои учащи се имат вземане-даване с „религиозния опиум“! Въпросният пък 17-метров гранитен постамент, обязден от тежкотонажната Богородица, е иззиждан в НРБ и е бил специално предназначен връз него да бъдат инсталирани скулптурните телосложения с пищов, шмайзер и бомба в ръце на геройски загиналите на 7 април 1943 г. в сражението с многобройната полиция и войска ремсисти Тодорка Паунова, Иван Райков и Кънчо Иванов, скрити от отявления анархист Паню Манахилов в неговата тъпкана с купища сено и с какви ли не стари мебели и безброй боклуци дворна плевня.
Анархистът Манахилов през 1921-25 г. е бил титулярен ятак на легендарната Митю Ганева чета, а през 1941-44 г. е подпомагал, уви, безличния откъм партизанската си дейност хасковски шумкарски отряд „Асен Златаров“. Подир 09.09.1944 г. тъй наречената „Народна власт“ обаче натиква Паню в дранголника, а сетне и в концлагер, общо за десетина години, щото не сайдисвал и за слива гениалните другари Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин, а публично кадял тамян на анархистките пройдохи Прудон, Бакунин, Кропоткин и Нестор Махно! Пустият му бай Паню – така си живя немил-недраг и през трите режима: царския, БКП-секретарския и менте-седесарския…

Понастоящем въпросната многотонна „Пресвета Богородица“, подобно някаква Годзила, непоклатимо е настъпила гранитния ремсистки постамент, на който през четиридесет и петте бутафорни социалистически години трябваше да бъдат изписани имената и да се извисяват скулптурите на загиналите ремсисти. На тяхно място днес се мъдри митичната божа майка, с нейния непорочно добит – като капитал на ремсистки наследник – младенец. На фронталната страна на постамента и днес съвсем отчетливо се виждат две човешки длани, които държат пламтящо сърце, което обаче не е нито на Дева Мария, нито на божето чадо, а символизира пламтящите сърца на загиналите трима ремсисти! Що се отнася пък до многострадалните им тленни останки, колко му е техните кокали все още да са заровени под гигантския фундамент. Едва ли е толкоз странно, че иначе колоритният хасковски зевзек, безобидното кюлхане Христос Илиев, минавайки чат-пат покрай монумента на тъй преблажената Исусова родителка, винаги някак свойски ù намига с лявото си око и същевременно изсумтява съучастнически: „Брях, мамка му стара! И таз хубава, мъ стрино Марийке! Света Богородица, пък и ремсистка на всичкото отгоре! Ашколсун и машала!“

МАКАР


 

1 коментар

  • Петко Делчев

    Уви, костите на въпросните ремсисти до ден днешен отлежават в основите на този пишман-Богородичен монумент и като се има предвид, че над тях стърчи исполинската статуя на митичната Богородица, което пък от православна гледна точка е крещящо еретичен казус, защото православната религия заклеймява статуйните изображения на Бог, Богородица, Исус и светците като католическа ерес, то в Хасково се е пръкнал един световен прецедент! Над православния град се извисява най-високия паметник на католическата Богородица в света, включен и в книгата на ГИНЕС, а в недрата на монумента тлеят тленните останки на атеистите-ремсисти! Такъв прецедент откакто свят-светува не е съществувал и книгата на ГИНЕС бледнее пред него! Наистина, както се казва: Ашколсум! Аферим! И Машала!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *