Позив № 16: Анархокомунизмът

печат
Ние, революционерите анархокомунисти, се обръщаме към вас, пролетарии, с изложение на нашите възгледи, на нашите цели и нашите средства за борба. Ние сме привърженици на анархията, тоест врагове на всяка власт на човек над човека. Ние искаме работният народ да се освободи от задушаващата го власт на държавата и капитала (частната собственост).

За да живеят, хората трябва да обработват суровините, които се намират в природата. Те трябва да изработят оръдия на труда, с които могат да обработват земята, да работят във фабриките или да се защитават от външни врагове. Някога, много отдавна, хора, които са притежавали по-голяма сила или по-голяма хитрост, понякога и благодарение на редица случайности, са направили състояние и натрупали повече богатства от другите. С ръста на народонаселението и с увеличение на нуждите, някои са се оказали владелци на такива блага, от които са се нуждаели другите. Първобитните хора са гледали с уважение, макар и със завист, на богатството. Богаташът е предлагал на нямащите част от своето богатство, но ги е принуждавал да изпълняват за това някои задължения. Гладни и притиснати от нуждата, те са се съгласявали. Така възникнали отношенията между имащите и нямащите и колкото по-дълго в историята се проявявала тази разлика, толкова повече се утвърждавало социалното неравенство. Вече нямало приспособяващи се към природата равни хора, а класи с противоположни интереси. Първоначално зависимостта на човек от човека се изразявала в робство – тялото на роба принадлежало на господаря; той можел да го купува и продава. След това настъпило крепостничеството, когато, за дадения на бедняка парцел земя, той е трябвало да работи за господаря. Днес главната форма на робството е наемният труд. Личността, като че ли е свободна; “прави каквото искаш“ – казва капиталистът, прекрасно знае, че е заграбил всички богатства – и че пролетарият ще дойде при него, за да му продаде тялото и мускулите си. Така са се създали огромни богатства и безумен разкош – и всичко това с вашия труд, кръв и пот. Вие живеете в бараки И МИЗЕРИЯ в сравнение с ръста на капитала, с нищожни придобивки, изтръгнати с кръв. Море от безработни, бродят на тълпи, често подбиват заплатите ви, стават стачкоизменници. Малоимотният селянин, оплетен от държавата и помешчика, се трепе и стене върху малкото, изтощено парче земя. Жените и сестрите ви се продават, а децата преждевременно гинат от нужда и изтощение!… Угнетените не са се примирявали с мрачната си съдба. Робите са се борили, крепостните са се бунтували, наемните работници въстават! Само благодарение на тия бунтове, те са се спасили от израждане; но тяхната борба ще остава безплодна, докато не отнемат насилствено всички оръдия на производството и натрупаните богатства. Дотогава над вас ще тежи властта. Унищожавайки частната собственост, ще сте направили първата крачка към анархията, но, както казахме, освен собствеността, имате още един враг – държавата. Нека разгледаме и тая форма на гнет и експлоатация.

Различни са били и причините, и начините за образуването ѝ, но ние ще посочим като пример един от тях. Много отдавна хората са живели в общности, които са се борили и воювали помежду си. По време на война по-ловките – храбреци или мошеници – са организирали другите, ставали са началства и са се ползвали с общото уважение, а по-късно са присвоявали и по-голямата част от военната плячка. Станали по-богати от другите, вкусили от сладостта на властта, те поискали и в мирно време да я съхранят за себе си. Искали да се отнасят към тях със страх и уважение, като към въплъщение на добротата и справедливостта. Около тях са се организирали приближените им, очакващи да получат милостиня от издигналия се техен любимец. Накратко, образувала се е група, желаеща да бъде над общността, а това вече е зачатъкът на държавната форма. С разширяването на пропастта между класите и зачестяването на бунтовете на нямащите против имащите, богатите влезли в съюз с държавата, влели в нея класово съдържание: защита на собствеността против посегателствата на робите. Ясно е, че държавата е ваш враг поради две причини: 1) тя охранява вашите най-зли врагове – собствениците; 2) вън от класовото си съдържание, тя е враждебна и по форма, защото иска да бъде над вас, да ви контролира, да ви охранява, да ви внушава, че без нея ще се изтребите едни-други. Това обаче е лъжа: защото именно поради собствеността и държавата хората се избиват и измъчват взаимно.
И ако вие, пролетарии, унищожите частната собственост и лишите държавата от нейното буржоазно съдържание, то тя ще поиска да се съхрани, да бъде над вас, да изразява вашата воля, да охранява покоя ви, което означава издръжката на една цяла нова класа, у която жаждата за власт става все по-силна и враждебна на вашата самодейност и която се стреми да си присвои плодовете на вашия труд. Затова ние, анархистите, за разлика от социалистите, не само ще унищожим класовото съдържание на държавата, но и самата нея, каквато и форма да приема, тъй като тя е власт и същевременно експлоататор, докато вашата свобода и щастие могат да бъдат създадени и гарантирани само от анархията, тоест от разделянето на “властта“ поравно между всички, тоест всеки ще управлява всеки и всички заедно себе си.
Да разрушим държавата и собствеността обаче не стига, трябва да създадем друга форма на общежитие, защото вън от обществото човекът е немислим. Затова ние сме не само анархисти, но и комунисти.
Комунизмът: Всички средства за производство, всички богатства, всичко трябва да принадлежи на всички и на никой поотделно. На всеки член на комуната (на общината) ние казваме – труди се според способностите си и удовлетворявай потребностите си. Поповете казват, че човекът е зъл, греховен, ленив, че е нужен божият бич или държавата, за да го принудят да работи. Ние, анархокомунистите, знаем, че това е лъжа, че именно трудът според способностите на всеки ще се превърне в присъща потребност и свободното творчество ще бъде по-плодотворно и по-богато, отколкото под надзора и регламента на държавата, па била тя и “социалистическа“.
Твори според своите способности и удовлетворявай своите потребности съобразно обобществените материални блага – това е комунизмът. В това е залогът за всестранното развитие на личността в хармония и в полза на цялото общество. И в анархистическите комуни, където всичко ще се разпределя съобразно свободното съглашение между свободни хора, човечеството ще прояви като бурен творчески поток своята дивна мощ и силата на своя гений. Да, но как да стигнем до този момент; за това са нужни средства. Да, разбира се; и ние, анархокомунистите ги сочим.
Средствата. Всичко това може да бъде направено от класата на угнетените и способните за революционна работа промишлени работници, босяци, малоимотни селяни. Вие можете да извършите социалната революция, ако промишлените работници не се стремят да се “издигнат“ и присъединят към обуржоазените наемници на капитала, ако босяците не просят и не стават стачкоизменници; ако бедният селянин разбере безсмислието на опитите си да стане богат, накратко, ако разберете, че сте единствената класа, която може и трябва да унищожи частната собственост. Това може да се направи само чрез организиран, насилствен преврат, т. е. чрез социална революция. Но и до този момент вие сте длъжни и можете да се борите, не за това да замените една форма на държавата с друга, а за нейното разрушение. Промишлените работници могат и са длъжни да организират стачки, да се стараят да разширяват обхвата им, да атакуват имота и живота на упорстващите капиталисти. Босяците, помагайки на работниците в активната им борба, са длъжни сами открито да нападат и да вземат всичко, което им е нужно, помнейки обаче добре, че от днешното им мизерно положение на роби може да ги избави само социалната революция. Селската беднота трябва да завзема въоръжено и колективно земята, да сече и опожарява помещическите гори, да лови риба от езерата без разрешение. Всички заедно са длъжни по възможност по-често да отказват да плащат данъци и да изпълняват каквито и да било повинности. В тази борба ще се сблъскате с държавното насилие и неговите оръдия – с войската, съда и администрацията. На войската, когато войниците не искат да се побратимяват с борещите се за своята и тяхната свобода, трябва да се оказва въоръжен отпор; не само не трябва да се влиза в буржоазния съд, но трябва да се разруши самото здание на гнет и насилие, наречено правосъдие. Такава участ трябва да постигне парламента и министрите, без значение дали живеете при самодържавието, или в републиката. Разбира се, ако вашите нападения срещу държавните учреждения бъдат извършени вън от конкретните стълкновения между капитала и труда – толкова по-добре.

Такива са вашите средства, другари работници. Те не могат да бъдат други, освен насилствени, защото насилническата власт на капитала се крепи на насилието и с насилие се пази от вашите сериозни опити да подобрите собственото си положение. Нужно е само зад вашите действия да стои единното класово съзнание, че процесът на разрушаване на сегашния свят е едновременно процес на съзидание на общочовешко революционно съзнание, стремящо се върху развалините на тъпия, див и кален обществен строй да създаде света на комунистическата анархия.

1904 г.
РУСКИТЕ КОМУНИСТИ-АНАРХИСТИ


Забележка:
През 1904 г. комунисти са само анархистите. Маркс-ленинците са социалдемократи-кауцкианци! По внушение на Ленин през 1917 г. те сменят етикета си, за да се явят в нова премяна, сваляйки по думите на същия изкаляната риза на социалдемокрацията от гърба си. Очевидно Владимир Улянов, подобно папуняка, е мислил, че му смърди гнездото, а не трътката…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *