Политическа или социална революция?

печат
Другари работници!
„Да живее всеобщата стачка!“ – този вик се разнася сега от устата на руските революционери, стремящи се към събаряне на самодържавието. В борбата с него се пускат в ход всички средства. Самодържавието ще падне и на негово място ще застане представителната власт. Многовековните страдания на руския народ ще се изкупят със свикване на „народно“ събрание, в което ще бъдат представени най-вече всички експлоататорски слоеве на населението; това събрание ще издаде за вас закони, които вече съзнателно ще бъдат прилагани с въоръжената сила на държавата. Русия ще се приобщи към „свободните“ западноевропейски страни – и народът ще попадне под робството, вече не на самодържавния деспот, а на истински силната буржоазия, която ще държи юздите на управлението в свои ръце. Под покривалото на провъзгласената „свобода“ ще се усили експлоатацията, ще се увеличат бедите на народа, ще дойдат ново робство и нови страдания. Царуващата буржоазия ще се изправи в целия си ръст и като паяк ще започне да ви смуче, да пие вашата кръв… Тази същата буржоазия, която сега ви аплодира за вашата борба със самодържавието, за да отпразнува след това своята победа върху вашите трупове…
Вас, другари, са ви приспали с мечтата, че изпращайки „своите представители“ в парламента, ще обезпечите защитата на вашите интереси и малко по малко ще създадете такова мнозинство в парламента от своите представители, което ще въведе социалистическия строй. Говорят ви за необходимостта от политическа агитация, за това, че избирателната урна е главното и почти единствено спасение за работника. В борбата между труда и капитала не ви зоват на революционна борба: всеобщата стачка се отхвърля като средство в нея и за постигане на идеала; и ако пролетариатът в конституционните страни, в непоносими условия на живот прибегне към стачка мимо волята на своите вождове, то последните пускат в ход всички усилия, за да прекратят стачката, да я вкарат в руслото на мирната „борба“ между труда и капитала, в парламента, където красивите слова на един или друг талантлив оратор щели да окажат по-силно въздействие върху буржоазията, отколкото революционната сила на пролетариата. Дори в парламента да се приеме „благоприятен закон“, в живота на работниците и в условията на труда нищо не ще се промени: влиянието на закона ще бъде или привидно, или противоположно на очакваното. Такива са всички „благоприятни“ закони. „Всеобщата стачка е всеобща безсмислица“ – казва западноевропейската социалдемокрация. Със скръстени ръце на празни гърди там очакват щастливия миг на „натрупване“ на социалистическо мнозинство в парламента.

Всеки революционен акт на пролетариата – от революционната стачка до икономическия терор – се посреща с пяна на устата от парламентарните социалисти, които са свикнали вече с мирното сътрудничество в парламента с всички буржоазни партии до такава степен, че са готови да креснат в един глас с тях: бунт… въстание… грабеж! Самият процес на създаване на мнозинството в парламента се точи до безкрайност, докато стремежът към социализъм издъхне в „борбата“ за някакви „реформи“, поради което е наивно да се очаква каквото и да било от тези мирни социал-политици. Социалната революция ще настъпи въпреки тях и не е ваша работа, другари, да се намесвате в тази политическа авантюра. Във вашите ръце, работници, във вашата борба между труда и капитала – там е средството, от което се страхува буржоазията и което ще ви доведе до победа. Това са революционната всеобща стачка и икономическият терор. Вашата сила е в тези средства, в тях е и вашето освобождение. Само по този път ще завладеете всички обществени богатства, ще ги вземете в свои ръце, за да се организирате в свободни комуни, където няма да има нито господари, нито роби, никакви експлоататори и властници. Не е ваша работа, другари, да създавате нова власт или да сменяте старата – всички власти и началства са еднакво лоши. Винаги се борете с всички революционни средства против всяко буржоазно общество, против всяка власт и насилие – само тогава ще станете свободни, ще унищожите всяко робство. Когато рухне самодържавието, няма да се появи свободата, докато вие самите не я извоювате в пряка революционна борба.
Да живее революционната генерална стачка! Да живее социалната революция!
Да живее анархокомунизмът!

АНАРХОКОМУНИСТИЧЕСКА ГРУПА „ИНТЕРНАЦИОНАЛ“
ПОЗИВ №1, април 1905 г.


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *