Последиците от Руската революция

печат
На 1 февруари 1918 г. в пристанище Котор, Черна гора, въстават 6000 моряци от 42 кораба на австро-унгарския военноморски флот. Към тях се присъединяват няколко хиляди пристанищни работници. Исканията на корабните комитети: незабавно сключване на мир според предложените от Съветска Русия условия, право на самоопределение на народите в империята, демократичен режим вместо монархия. Срещу въстаниците е хвърлена пехота, германски подводници заплашват разбунтувалите се крайцери с торпилиране. Бунтът е смазан след три дни под командването на контраадмирал Миклош Хорти, по-късно диктатор на Унгария от 1920 до 1944 г.
В началото на февруари Съветът на народните комисари (Совнарком, правителството на болшевиките) на Съветска Русия приема декрет (постановление) за отделяне на Църквата от държавата.
На следващия ден са анулирани вътрешните и външните дългове на Русия. След още два дни е обявена национализация на търговския флот.
На 8 февруари болшевиките вземат властта в Киев, Украйна.
В градчето Брест-Литовск пратеници на Украинската Рада (социалдемократическото правителство на Украйна) подписват сепаративен мирен договор с Централните сили, привличат кайзеровата войска като съюзник против болшевиките и печелят признаването на Украинската народна република.
Почти веднага Лев Троцки заявява, че Русия прекратява войната срещу Германия и Австро-Унгария, с което поддържа формулата си „нито мир, нито война“ – опит за измъкване от тежките условия, които Централните сили искат да наложат на Русия. Предвид практическата неспособност на руската армия да води бойни действия, формулата на Троцки не печели нищо.
Почти по същото време Совнаркомът издава декрет за създаване на Червения флот, но фактическото възстановяване на военноморските сили е още далеч. Основна организирана и въоръжена сила в Балтийско море остават моряшките комитети на корабите към островната база Кронщат, именно те бранят Петроград чак до 1921 г., въпреки несъгласието на Кронщатския съвет с политиката на Совнаркома.
На 11 февруари казашкият генерал Каледин, един от яростните реакционери от офицерството, се самоубива, след като не успява да подпали антиболшевишки бунт сред донските казаци.
На 14 февруари Русия въвежда григорианския календар – 1918 г. продължава само 352 дни.
На 16-и Литва обявява независимост.
На 18 февруари след ултиматум започва настъпление на австро-германците по целия фронт. Совнаркомът приема условията на мира в нощта срещу 19 февруари, но настъплението продължава. Силите на австро-германците обаче се изчерпват, дори без да срещат сериозна съпротива, и на 23-ти те спират пред Нарва и Псков. По-късната съветска пропаганда представя това като резултат от „героичния отпор на новосъздадената Червена армия“ и лична заслуга на Ленин.
На 19-и е приет закон за социализация на земята, който узаконява вече осъществената стихийна подялба на земите на аристокрацията, държавата и църковните имоти. Показателно е как болшевиките тълкуват термина „социализация“, който по смисъл опонира както на приватизация, така и на национализация (одържавяване) – в декрета селскостопанските земи са обявени за „общонародна държавна собственост“ – вътрешно противоречива фраза, една от многото, чрез които съветската пропаганда (подплатена с репресии) ще успява да обърква критичното мислене на поданиците на болшевишката държава.
На 24-ти излиза декларация за независимост на Естония.
На 25 февруари в цяла Южна Англия, включително Лондон, са въведени купони за масло и месо.
На 26-и, под заплаха от германска бомбардировка, прекратява своето съществуване комуната „Съветска република на моряците и строителите“ на остров Нарген – един от множеството опити за създаване на анархично общество. След евакуацията на комунарите, един от лидерите ѝ, морякът Петриченко, попада в Кронщат, където през март 1923-та е сред „подстрекателите“ на Кронщатското антиболшевишко въстание.
Белогвардейската Доброволческа армия, още в процес на формиране, губи Ростов и Новочеркаск по течението на река Дон; срещу нея воюват предимно местни отряди за народна самоотбрана, без съществена координация помежду им. Доброволческите части са принудени да отстъпят към Кубан. В последвалия „Леден поход“ белогвардейската армия се стопява почти наполовина – избягали, изгубени и заловени от партизани, измръзнали, покосени от болести и глад.
През февруари в Москва се провежда съвещание на „Пролеткулт“ (Пролетарски културно-просветителски организации), обединение на дружества за просвета и творческа самодейност, основано през септември 1917-а и бързо станало масово. Тази народна инициатива е трън в очите на партийните вождове – нейната забележителна и трагична история заслужава отделна статия. „Пролеткулт“ окончателно е разпуснат през 1932-ра.
Така и вторият месец от 1918-а отправя множество алармени сигнали към народа, че болшевишката практика все повече се разминава с бляновете за свобода, равенство и братство. •

Христо Николов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *