Почина Александър Наков

печат

На 10 ноември се разделихме с Александър Наков – бай Сашо.

Само три месеца преди да си отиде в Перник отпразнувахме 99-ия му рожден ден.
Роден е на 01.08.1919 г. – връстник е на Федерацията на анархокомунистите в България (ФАКБ). Запознава се с анархизма през 1936 г. – годината на Испанската революция. В началото са възторгът, романтиката, поривът за солидарност, възхищението от действията на анархистите в Испания. После все по-задълбочено се интересува от безвластническите идеи и другите политически учения, чете, общува с младежи от Перник и района, изучава есперанто, за да чете и неиздадени в България книги и брошури, следи събитията у нас и в чужбина.
Всичко това прави младеж, който 10-годишен остава без баща и се грижи за болната си майка, две братчета и две сестри по-малки от него.
Убедил се, че истинска свобода и социална справедливост предлага само анархизмът, на тези идеи остава верен през целия си живот.
След уволнението от казармата през 1940 г. се връща при пернишките си приятели. Започват събрания, лепене на листовки, разнасяне на литература, разпространяване на позиви срещу кафявата чума и срещу войната.
През януари 1941 г. се жени за Кирилка Стефанова, сестра на негов съидейник. Един месец след това е мобилизиран в армията, а оттам – предаден на полицията. От този ден до 25 декември 1982 г., когато умира съпругата му, двамата делят малко радости и много мъки и страдания. Най-голямата семейна радост са дъщеря им Йорданка и синът им Марин.
Верността на Александър Наков към безвластническите идеи винаги е съпроводена с дейност за разпространението им и репресии от страна на властимащите.
През 1941 г., обвинен за участие в конспирация, е осъден на 10 години затвор по ЗЗД, намалени на 6 години и 8 месеца и голяма глоба. До месец март 1943 г. прекарва в Централния софийски затвор, преместват го в Скопския затвор, откъдето бяга и се присъединява към македонските партизани.
На 23 септември 1944 г. е в родното си село Косача, Пернишко. Няколко дни след това е в Перник за възстановяване на анархистическата организация. Взема участие и във въздържателното движение в града.
Организира помощ с храна на лагеристите в „Куциан“.
Там са някои от по-старите анархисти, които са му пример за подражание – Атанас Стойчев от Ямбол, Борислав Менков от Кюстендил, Боян Мънгов от Варна, Васил Тодоров от Полски Тръмбеш, Велко Зидаря от София, Гецата Карамихайлов от София, Димитър Василев от Перник, Дончо Караиванов от с. Турия, Казанлъшко, Желязко Петков от с. Каравелово, Елховско, Иван Рачев от с. Павел баня, Казанлъшко, Илия Петканов от с. Тъжа, Казанлъшко, Кръстьо Енчев от Сандански, Манол Васев от Хасково, Михаил Миндов от Нова Загора, Пешо Камилата от Княжево, Стефан Тонев от Перущица, Стефан Котаков от Пловдив, Стоян Цолов от с. Кара Михал, Исперихско, Трухчо Трухчев от Търговище, Христо Колев Йорданов – Големия от с. Балван, В. Търновско, Христо Колев Велинов – Малкия от с. Домлян, Карловско – и много други от делегатите на Княжевската конференция.
Идва 16 декември 1948 година. Заповедта е да се арестуват всички изградени анархисти с изявени качества. Александър Наков е такъв.
В „Богданов дол“ и в „Белене“ прекарва до август 1953 г. – една болшевишка петилетка.
Над анархистическото движение е извършен погром.
Излезлите от лагерите трудно си намират дори и най-тежка и черна работа.
Заедно с борбата за хляб, бай Сашо установява връзка с анархистите в Перник и в страната. Организира помощи за изпаднали в нищета другари.
В този период Държавна сигурност е леко укротена, събира само сведения кой с кого се среща и какво си говорят. Унгарските събития обаче я мобилизират. Започват да преследват анархисти, само защото са присъствали на погребение на техен съидейник.
Погребението на Димитър Василев в Перник през октомври 1971 г. е внушително. Александър Наков произнася надгробно слово, в което казва, че като анархист Василев е преминал през фашистките затвори и болшевишките концлагери. За това прегрешение бай Сашо е изселен в разградско село, където прекарва 3 години.
След разпадането на СССР и разкапването на болшевишкия строй, светът за малко си отдъхва. Оцелелите български безвластници възстановяват федерацията си след 45-годишната диктатура. На 19.05.1990 г. в град Казанлък се състои учредителната конференция. Идват много съмишленици, между които Ганчо Дамянов, д-р Любен Янкулов, Борис Резов, Желязко Петков, Стоян Цолов, Славейко Павлов, Трифон Терзийски, Христо Колев – Големия, Илия Петканов, Христо Колев – Малкия, Митко Димитров, Станчо Кърпаров, Стефан Попов, Христо Бойчев, Нено Кацарски, Костадин Захаринов и много, много други.
„Сред тях – пише Екатерина Йосифова – Александър Наков е най-типичният, най-завършеният представител на това невероятно, непоколебимо, силно поколение български безвластници. И съвсем естествено точно той стана мост между тях и младите.“
За възстановената Федерация на анархистите в България Александър Наков работи до последно: дежури в клуба на Федерацията, подготвя конференции, пише статии, набира средства за вестника, за разпространението му, за издаване на книги, води прецизна отчетност…
Беше учител, приятел и съратник на младите анархисти.
Те му организираха впечатляващо погребение.
В ритуалната зала общинската чиновничка прочете за него:
„По характер е скромен, не пие, не пуши, трудолюбив. Притежава добра обща и политическа култура, чете много книги, владее есперанто.“
Някой беше дал на чиновничката тези думи от Справка на Окръжното управление на МВР Перник за обекта Александър Наков, подписана от полковници и подполковници, завършваща с предложение „да бъде задържан като социално опасен“ – пореден болшевишки абсурд.
А ето какво написаха младите му приятели и последователи:
„…Винаги мразен и преследван от властниците, с делата си той доказа, че вярата в свободата е по-силна от тях. Безукорният му живот беше пример не само за следващите поколения анархисти, но и за всички хора, които обичат справедливостта“.

Автобиографията на Александър Наков, издадена на английски език

Паметта на бай Сашо почетоха и мнозина негови приятели по цял свят. Некролог и статия за неговия живот публикува Роб Блоу на страницата на анархокомунистическата група в Англия. Своите съболезнования изпратиха и издателите на неговата автобиография в Канада, публикувана през 2016 година от Black Cat Press, японската есперантистка Виола Андо, по чиято инициатива се превеждат спомените му, Джунджи Коя от японската група на Центъра за изследвания на анархизма (CIRA), японският преводач на текста от английски Тошимару Огура, Хосе Мария Салгуеро – анархист-есперантист от испанската CNT, Уил Фърт – анархист-есперантист, живеещ в Берлин, и много други. •

ФАБ




 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *