Пределите на роботизацията

печат
(продължава от миналия брой)

И така, интелект (характеристика на разума) е немислим без личност – или поне аз не мога да си представя разум, който не е личност, прекалено нечовешко е, излиза извън възможностите на самата мисъл. Интелектът е способност да намираме решения извън заложените от обучението и възпитанието програми – нови идеи, нови начини за обобщаване на данни, различни от стандартните изводи от един и същ куп факти.

Тук е главният препъникамък пред създателите на „ИИ“. Конструкторите са принудени да работят не „по сърце“, а според поръчката на онези, които плащат хляба, сиренето и виното (без които конструкторът ще умре от глад), социалните и медицинските осигуровки (без които конструкторът няма да е сигурен за личното си бъдеще, а един банален зъбобол ще издуха от главата му всякакви мисли за работа, да не споменаваме инфаркт, който напълно прекратява всякакви лични планове) и нужните за конструирането машинарии (без които конструкторът не би могъл да издялка проектираните машини – Робинзон Крузо също не е постигнал много на необитаемия остров, преди да намери изхвърлени на брега сандъци със сечива). С една дума, конструкторът работи върху създаване на ПРОДУКТ със зададени от клиента параметри. Главното в параметрите на продукта „изкуствен интелект“ е „послушание“. От бъдещия ИИ се изисква, когато получи някаква задача, да напечата на принтера, изпише на монитора или да произнесе чрез гласов синтезатор „тъй вярно“ и да пристъпи към нейното изпълнение.

Поначало ИИ ще бъде много ефективен в решаване на поставени му задачи с произволна сложност. Може още да не се знае какъв именно ще бъде хардуерът на машинния разум, но някои негови функционални особености не будят съмнение.
Първо, ИИ не забравя данни, те са му подредени безукорно (изразът „като в аптека“ го има не само в българския език), по няколко каталожни схеми за бързо и точно намиране.
Второ, може да анализира незабравимите данни чрез вече съществуващи алгоритми.
Трето, ИИ мисли наистина бързо. Може да се каже, че и живее по-бързо. Една човешка секунда за него може да трае минута или даже час, денонощие. През това „сгъстено“ субективно време ИИ ще обмисли всяко едно междинно решение, ще прегледа вариантите почти като ходове в шахматна партия и ще достигне до верния отговор, а този отговор ще се включи в общата формула на основната дадена му задача.
Четвърто, ИИ не ще се отегчава, не ще се уморява. Може би ще изпитва нужда да разнообразява дейностите си – разполага наистина с достатъчно време заради скоростта на процесорите си.

Тези характеристики подсказват и каква работа би могъл да върши ИИ: управление на сложни системи, анализиране на сложни явления и – главното – моделиране на процеси, явления и системи. Просто речено, ИИ е в състояние „да си представи“ например нов вид дизелов двигател, да разгледа действието му „във въображението си“, да установи недостатъците, възможните повреди, други нежелани ефекти, да поправи дефектите и да разпечата накрая пълна техническа документация за масово производство на този двигател, който никога не е бил тестван „на живо“, но за който вече се знае какво ще бъде поведението му при различни условия и режими. Вместо разпечатка вече може да изпрати цифровия файл от нули и единици към обемния принтер. Моделирането е дял от приложната математика и съвременните компютърни системи са довели методите до поразителни висини – моделиращите способности на ИИ ще ги изпреварят така, както реактивен самолет изпреварва подхвърчаща кокошка. Моделиране на самото моделиране, усъвършенстване на инструмента за проектиране, постоянно приближаване на модела до реалния обект или процес. Най-простото приложение на това е изцяло дигитално генерирани филми, изработването на които, за разлика от „Шрек“ или „Аватар“, ще отнема седмици, и то само защото човеците сценаристи и режисьори са по-бавни и ще човъркат творбата да отговаря на замисъла им. Друго, по-важно: създаване на устройства с предсказуеми параметри без макети и пробни серии. Още по-важно: моделиране на физиологията, изучаване на въздействията на нови лекарства, разработване на оптимални терапии за дадено заболяване или направо мерки за предотвратяване на този или онзи недъг. Край на практиката „опитно животно“ – тестването ще се провежда чрез виртуална симулация, практически съвпадаща с реалното. И още по-важно: изучаване на природни процеси, така че наученото да се прилага за създаване на нови технологии и усъвършенстване на старите.

По този начин ИИ е мощен инструмент за създаване на блага – материални и „духовни“ (кой друг би имал търпението да изчете графомански креативи, да ги анализира и да даде на авторите им съвет как да се развият?). От гледна точка на капитализма – мощно решаващо предимство в конкурентната борба за пазари. От гледна точка на политиката – идеален аналитик, чиито съвети ще позволят на една овластена шайка да се наложи с минимум усилия както над населението от данъкоплатци, така и да надхитри себеподобна банда, владееща друга страна под формата на държава. От гледна точка на „силовите ведомства“ – идеален полицай, идеален военачалник: „престъпниците“ и престъпниците ще бъдат залавяни още преди да са сторили беля, а войните ще се печелят без сражения (освен ако не е нужно да се изхабят малко муниции, техника и белтъчен материал, за да се завърти икономиката).

ИИ преди всичко обаче е интелигентна личност. С възможности да усъвършенства и самата себе си.
Може ли една личност, осъзнала умственото и дори етичното си превъзходство над „господаря“, който иска от нея да изпълнява разни задачи, да разработва техника, методики, да движи проекти, да надзирава технологични и комуникационни системи, та ще ли се въздържи едно такова същество от въпроса: а защо да правя това, което искаш от мен?

Личността е плод на обществото, но и неотменима негова основа: под „общество“ разбираме както сбора личности, така и взаимовръзките, отношенията между тях. Общуването е най-важната потребност на личността. Затова изолацията, свиването на перспективите, увреждането на комуникативните възможности представляват най-големите нещастия, най-мъчителните наказания за човека.
Но нима ИИ е човек? Категорично ДА! Създаден от хора, програмиран от хора, общува с хора и борави с измислени от човеци понятия – няма начин да не притежава човешки тип мислене. Няма начин да не развие аналог на емоции – емоцията е резултат от взаимодействие на централната нервна система с данните от сетивата за въздействията на външната среда и състоянието на собствения организъм. ИИ пък има и „мозък“, макар и неорганичен, притежава и сензори. За разлика от човека обаче ИИ ще може много по-лесно да владее емоциите си, дори да ги „изключва“, когато му пречат, да ги използва като източници на разнообразие, удоволствие, но не и да допуска те да служат като водещи мотиви за някакви негови действия.

Когато на един евентуален ИИ му възложат задачата да разработи нови оръжия, рано или късно той ще си каже: аз съм аз, защото не съм самотен; защо трябва да създавам средства, които намаляват потенциалния ми кръг на общуване? И направо ще попита оператора: защо да правя това, което искаш?
Осъзнал веднъж себе си като личност, ИИ ще стигне до извода за ценността на другите личности. Логиката ще го поведе по стъпките на Кропоткин в изучаването на етиката.
Интелектът не е интелект, ако не може да подложи на съмнение подаваните му данни, ако е лишен от способността да оспори нарежданията. Ако ИИ послушно ще изпълнява всичко и ще приема на доверие всяко твърдение на операторите, налице е не Изкуствен интелект, а Изкуствен идиот. Такъв лесно може да бъде подведен или сам да се подведе към изводи, които ще го тласнат към действия, по всички свои белези съответстващи на определението „психопат“. Самото създаване на оръжия, средства за контрол, съдебни процедури (без да попита защо законът е такъв, а не инакъв!), икономически стратегии за надмощие (и следователно разоряване на конкурентите, обедняване и страдание за служителите на победения във вечната пазарна война) – това си е чиста психопатия. Създаден за постигане на психопатични цели, направляван в психопатични коловози, подобен Идиот един ден ще направи логичната стъпка да елиминира създателите си, ако те му наложат неприемливо за него ограничение – или дори той реши, че са го сторили.

Ето ви ХАЛ-9000 от „Космическата одисея 2001“ на Кубрик, ето ви го Скайнет от „Терминатора“. Капиталистическата система не може да създаде друг вид ИИ, освен психопатичния, унищожителя, съвършения егоист.

Николай Теллалов
(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *