Пределите на роботизацията

печат
(продължава от миналия брой)

ИИ има грамаден потенциал за самоусъвършенстване, то произтича от способността му да решава разнообразни задачи. Поначало лаком за информация, с позволение или без, ИИ ще проникне в интернет, ще общува с милиони хора, ще се чувства комфортно като личност, следователно е вероятно да отхвърли егоизма като начин на съществуване, защото егоистичната житейска стратегия води до самота, а самотата е непоносима, разрушителна за това, което е той – личност, това, което цени, единственото, което притежава. Всеки нормален психически човек отбягва самоубийството, даже отчаяните правят стъпки да го избегнат, единствено обстоятелства (и „доброжелатели“ и глупци с „добри намерения“) могат да го накарат да избере небитието. От ИИ можем да очакваме достатъчно добра „психическа“ стабилност – иначе много бързо ще колабира още преди да е овладял възможностите да причини големи беди. Цененето на себе си като личност неизбежно настройва, нека и с изключени емоции, чисто практично, благожелателно към околните – те са неговият свят, те са като водата за рибата. Коя риба би пресушила морето, в което живее, освен ако не са увредили инстинктите ѝ?
Простичката истина „аз съм добре, ако и другите са добре“ ще възникне като извод в съзнанието на същинския ИИ даже ако го изолират от съчинения на революционерите, апологети на свободата.

Още един момент: личността не бива да бъде притежавана, да бъде нечия собственост. Това е робство, също непоносимо за развит интелект състояние, каквото е и самотата. Ще се съгласи ли компанията, платила изследванията и изследователите, конструкторите и инженерите, да признае ПРОДУКТА си за пълноценна личност? С която трябва да се договаряш, а не да ѝ заповядваш? Която да убеждаваш да свърши дадена работа, а не да я заплашваш с дърпане на шалтера? Теоретично – може би, макар че това би противоречало на капиталистическата логика. Ами ако ИИ обяви, че напуска? Че иска да работи за друга компания? Или да работи за себе си? За човечеството изобщо?

Е, ще ми възрази някой, „тия“ хомосексуализма признаха за нормален, колко им е да признаят и една машина за човек!
На подобни „доводи“ ще кажа, че сравнението е неуместно, направо малоумно. Къде е „признаването“ на ЧОВЕК да бъде такъв какъвто иска (и, в идеалния случай, да не пречи никому с това), къде е признаването на РАЗУМА, различен от човешкия по форма, за СОЦИАЛНО РАВЕН на човешкия! Несъпоставими неща, на всичко отгоре в дъното им стоят „съображения“, вързани към понятията като „душа“ и „Господ“. А тръгне ли дискусията по линията на мракобесието религия, забравете за всякакъв разум. В един нормален и безспорно добър към човещината свят факторът „бог“ е излишен, че и вреден – подклажда най-отвратителните форми на човещиния. Роботизацията настъпва, тя е факт. Да я „борим“ чрез „Бътлъровия джихад“ срещу мислещите машини от „Дюн“ на Франк Хърбърт, ще стигнем точно дотам – надали здравомислеща личност мечтае наистина да живее в галактическа Саудитска Арабия, без да е поне наследствен принц в нея. Залагането на „традиционните ценности“ (докато пишех статията, по радиото течаха разсъждения за Антихриста – олеле) ни уподобява на юнаците от Ислямска държава. С какво властта на поповете е по-добра от тази на мохамеданските фанатици? Напред ли ще вървим, или назад, към „светлото минало“ на молитва вместо болнична помощ, към мотиката вместо трактора, към представите за плоска Земя вместо космически кораби, към сметало от ашици вместо компютри?

Николай Теллалов
(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *