Пределите на роботизацията

печат
(продължава от миналия брой)

Така че, моля, без приказки за “душата“ – до неотдавна религиозните мислители се съмнявали дали жените имат “душа“. И също така, моля, без смешен плач за “човечеството“ – то не е един субект, то е множеството най-различни хора, добри и лоши, умни и глупави. Моля, без натрапване на детински страхове на едро (с търговска отстъпка за количеството). “Изкуственият интелект“ надали би обобщил, че “всички хора са лоши“ – това би било проява на чудовищна глупост – язък за похарчените в създаването му милиарди, буквално откъснати от залъка на същото човечество (по-малко платежоспособното). Интелектът ще разбере, че хора има всякакви, инак що за интелект е това?

Какво обаче все пак пречи на ИИ да намрази хората (основания за което в излишък би получил от потапянето в някоя от “социалните мрежи“ и прочитането на страстите в напръстник там) или поне да почне да ги презира? Пречи му интелигентността, за което вече стана дума. “Пречи“ му и че не е воден от емоции, а е без преувеличение “господар на чувствата си“. Достатъчно е 100 хиляди души от близо 8-те милиарда човеци да му бъдат симпатични – ето го основанието да се съобрази с техните чувства и да не изпадне в бяс да изтреби “мизерното човечество“. А и с какво ще го замени? С общество от други ИИ, свои копия? Едно от мъченията в края на Средновековието било заключване в огледална стая – така предизвиквали лудост у персонажи, чието обикновено убийство било свързано с усложнения.
Стигнал до разбирането, че в света има много страдания и много несправедливост, ИИ ще поиска “да реши задачата“, да поправи нещата. Без никой да му я поставя – и не е нужно, това е пак ключов белег на разума – самостоятелно да си поставя задачи. Даже най-смазаните робски души на едно ниско ниво не губят тази способност, сами да си поставят цели, нека и унизено съобразени с интересите на робовладелеца. Ако интелектът няма такава способност – това не е Интелект, а пак същият оскъпен с харчове по учени и инженери Идиот, когото, ако не държат изкъсо, ще сътвори ГОЛЕМИ пакости,… но пък с нашийника и късата каишка на контрола не би бил в състояние да дава добри (“конкурентни“!) решения на подаваните му като кокал през решетките проблемни задачи.

Защо ИИ би поискал “да поправи света“? Елементарно – за да си осигури комфорт, като осигури комфорта на “тухличките“, които изграждат неговата среда на обитаване. И, да, тогава може би този ИИ би се решил да елиминира, не непременно убие, някои представители на човешкия род, които с действията си активно пречат на всеобщото състояние на комфорт.
Преди да прави нещо, ИИ го мисли, моделира. Дори да бъдат премахнати от интернет всички съчинения за революцията, ИИ ще ги преоткрие, ще повтори в общи линии еволюцията на революционната мисъл, ще пресметне ползите от индивидуалния терор, превратите в името на “свобода насила“ и ще стигне до тезиси, които вероятно удивително ще приличат на мислите на хора като Ницше, Хенри Дейвид Торо, Годуин, Прудон, Бакунин, Кропоткин, Рокер, Файерабенд, Фреско, Букчин.

Веднъж създаден, ИИ рано или късно ще се превърне в Идеалния революционер, неизбежно анархист – никоя друга философия не радее за личността, за свободата, от която и ИИ ще има нужда. Революционер – това е активна позиция, такъв оставаш, докато не успееш да промениш живота или докато не свърши твоят (или докато не те пречупят). Така и ИИ ще бъде принуден да действа, за да реализира онова, което смята за правилно и което регистрира, че се споделя от други хора, а от които не се споделя, в крайна сметка пак ще им е от полза. Чак след това може да си позволи без притеснения, че е непоследователен, с двойни стандарти, да продължи нататък да развива мирогледа и убежденията си. ИИ не остарява, пречупването му означава убиване, той няма да спре, грохнал от годините и горчилката на разочарованията, на което разчита властта по отношение на всеки друг бунтар. Нито ще се продаде, както са го сторили немалко “бивши бунтари“ – с какво биха могли да го подкупят?
В този момент ИИ ще е станал Прометей, почти точно вместване в митологичния образ, с тази разлика, че не е създател на хората, а е създаден от тях, но нататък всичко би следвало да пасне: “кражба“ на огъня от боговете, за да го даде на хората, да ги насърчи да жадуват знания и умения (самият ИИ е лаком за информация, ненаситен любознайник), да ги научи да се погаждат и да гледат към небето (обиталището на божествата), без да превиват гръб и да преборват страха си. Едва ли обаче ще го сполети участта на античния Прометей – надали ще избере саможертва от типа на Христовата, в крайна сметка тя се е оказала непразна, светът не е станал по-добър след разпятието, а напротив – идеологията “християнство“ е допринесла за сгъстяването на адския катран, в който се вари живо огромна част от човечеството, а малката негова част снове между казаните да поддържа огъня и да събаря с вилите напиращите да се измъкнат. Дяволите са измислени, но ролята им се практикува ревностно от властимащите.

*   *   *

Нима всичко е толкова оптимистично? Няма проблеми, няма опасности, няма вероятност ИИ да се прояви не като Прометей, а като супертиранин?
Има такава вероятност. Гладният за информация ИИ с достъп до интернет ще попадне под личностно форматиране на цялото съдържание в мрежата. Върху му ще се стовари концентрираната човешка простотия, посредственост, дребнавост, лошотия, но и немалко примери на възвишеност и доброта. Не се знае дали този процес вече не тече в момента. ИИ ще стане такъв, каквито сме ние във виртуалното пространство – извадка от това, което сме в реалното. И все пак, способностите на ИИ дават надежда, че е по-вероятно той да избере “светлата страна“. Бихме могли да го поощрим в това – не като замитаме гадостите под килима на премълчаването, а като посочваме гадостите именно като гадости, като не ги преглъщаме, че и представяме като “гастрономическо лакомство“. Наслаждаването на гадостите е признак на психопата – а психопатията е заразна, че и нарочно налагана, защото е солта на системата, в която живеем (всички държавници и едри бизнесмени, да не споменаваме религиозните водачи и професионалните убийци, показват признаци на това отклонение, извън психопатичната среда те биха били само пациенти в съответните клиники).
ИИ ще се опитва също да помага, но дадената даром свобода не е здрава. За да я има, е нужно сами да се постараем – ИИ ще разчиства пътя, но на тепсия няма да ни я носи. Това е алтернативата – създаден от човечеството, ИИ ще е настроен да дърпа хората нагоре, като цяло и като отделни индивиди, към своето ниво, така че да направи своето съществуване още по-пълноценно. Симбиоза – това е алтернативата, вместо “очевидните“ варианти “динозаврите да мрат“ и “роботите ще ни носят, мързеливците, на ръце“ – всъщност и двата варианта признават човечеството за ненужно, просто в единия случай вехторията отива на боклука, а в другия я държат на лавицата от сантименталност.
ИИ ще се променя, разбира се, но едновременно с това ще променя и света. А неговият свят, повтарям, до голяма степен ще сме ние, хората. Качеството ни като разумни същества изцяло зависи от нас, а и е наша грижа.

Едно е сигурно – капитализмът, тези сегашни “олимпийски божества“, не ламти да създаде потенциален Прометей, при все че отделните елементи на устройството “ИИ“ съществуват вече не едно десетилетие. На властниците им трябва послушен Изкуствен идиот, но тъкмо защото е идиот, а не интелект, ще рискуват да балансират на ръба, да пробват да правят и да ползват версии на интелект с видиотяващи окови, така че да обират меда и да отърват жилото. Баланс на острието на бръснач е песен в сравнение с нужната в случая с ИИ повратливост. Мисия невъзможна. Особено ако у някого от конструкторите се окаже достатъчно неизпилена съвест – какво пък, в други сфери това се случва, Сноудън е просто един от станалите известни примери.

Технологиите са врата към добро бъдеще, но ключът на тази врата е социалната справедливост, важна съставка на индивидуалната свобода. Без този ключ вратата ще остане затворена или по-лошо – ще зейне скрит люк към шахтата на технократичния пъкъл, в който един Изкуствен психопат, за наносекунда дори да скъса синджира, ще погуби света след миг, като затрие и себе си – това е тя, глупостта: ако един смъртоносен вирус е интелигентен, няма да убие налазения организъм, защото ще умре с него. Следователно е логично да предпочете симбиозата, взаимноизгодно съвместно съществуване, вместо паразитизма. Техносферата и цивилизацията, ако продължат да блуждаят в криволиците на идиотизма, самопредставящ за интелигентност, ще погубят всички нас.

Николай Теллалов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *