Преди 100 години

печат
В началото на март 1918 г. украинската Централна Рада се връща в Киев върху немските щикове.
На 3 март е подписан Брест­кия мирен договор между Съветска Русия и Германия, Австро-Унгария, Турция. Русия губи Полша, Финландия, Прибалтика, Украйна, част от Беларус, отстъпва на Турция няколко пристанищни града в Кавказ – четвърт от населението, четвърт от обработваемите земи, три четвърти от въгледобивната и металургичната промишленост. Троцки подава оставка като народен комисар (министър) на външните работи.
Спешно е проведен VIII конгрес на болшевишката партия, на който е прието ново название – Руска комунистическа партия (болшевики). Конгресът одобрява тезисите на Ленин против „левите комунисти“, които поддържат линията за продължаване на революционна война.
По същото време избухват казашки метежи, а в Мурманск дебаркират английски войски, по-късно към тях се присъединяват и американски части. Целта е спиране на германското настъпление, както и ограничаване на контролираните от болшевиките територии.
Совнаркомът (правителството на Русия) решава да се премести от Петроград в Москва, по-далеч от германския фронт. На 12 март Москва официално става столица на „съветската“ държава.
Между 14 и 16 март тече извънредният Всеруски конгрес на Съветите, свикан да ратифицира Бресткия мирен договор. В знак на протест срещу приемането на тежките условия на договора, левите есери напускат правителството.
В края на месеца на Западния фронт започва немско настъпление, продължило до 17 юли. Със силите на освободените от Руския фронт части и с ограбваните от Украйна ресурси, германската армия успява да стигне на 120 км от Париж, откъдето започва обстрел на френската столица с оръдия голям калибър. Предимно психологическият оръдеен терор трае до средата на август.
На 23 март Литва провъзгласява независимост.
Между 23 и 28 март Владимир Ленин диктува пространната си статия „Належащите задачи на Съветската власт“, в който обосновава необходимостта от създаване на мощна държавна машина. Това е фактическият отказ на болшевиките от продължаването на революцията – „Належащите задачи“ са утвърдени като официална програма на партията и правителството.
В „Задачите“ се говори за „социалистическата държава“ като „мрежа от производствено-потребителски комуни“, но се поставя акцент върху „отчет и контрол“, настоява се за засилване и разширяване на държавните монополи, въвеждане на трудова повинност, впрягане на печата в държавната пропаганда, създаване на „стройна организация“ и налагане на „сурова дисциплина“ в контекста на „пролетарска диктатура“.
В документа на много места се бичува бюрокрацията, но още от декември 1917 г. партийната и държавна бюрокрация започва числено да нараства. •

Христо Николов


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *