Прогнозите ми за края на капитала и държавността

печат

СЕ ОКАЗАХА ПРЕКАЛЕНО УДЪЛЖЕНИ

(продължава от миналия брой)

Така наречената невидима ръка на пазара не съответства на реалната икономика не само в развитите страни. Днес човечеството разполага с развити глобални инструменти за събиране и анализ на информацията, което прави световното стратегическо планиране и управление на стопанските процеси не само възможни, но и задължителни за хармоничното му развитие.
Наред с все по-изострящия се характер на социалния въпрос, човечеството обаче се сблъсква и с противоречията на все по-нарастващите свои потребности и неспособността на капитализма да ги осигури, без да разруши биосферата. Последното поставя човешкия род директно пред заплаха от глобална екологична катастрофа, ако и занапред се запазят същността и посоката на досегашното му социалноикономическо развитие.

Стойностната форма на труда (особено на наемния) в обществените отношения води до невъзможност за отстраняване на експлоатацията на човек от човека при всеки социалноикономически строй, в който тази форма е съхранена. Ако възнаграждението за труда съхранява стойностната си форма, то това означава, че се оценява не трудът, а стойността на работната сила, както беше и в условията на държавния капитализъм, при който бяха съхранени наемният труд, неговият пазар, принадената стойност и заплатите като части от новосъздаваната в процеса на труда стойност. Одържавяването на собствеността и заплащането на труда означаваха само изменение на формата на експлоатация, а царуващата идеология и официозна „наука“ бяха само нейна маска.

Горбачов и неговият екип се опитваха – и други навярно ще продължат да се опитват – да реформират паричната система и днешната икономика (съхранявайки капитализма), но резултатите се видяха и ще бъдат видени от тези, които ще доживеят новия „реформаторски бум“ в условията на монополистическия и финансов капитализъм.

Съвременната парична система има множество негативни социалноикономически характеристики.
Парите, които престават да бъдат механизъм за постигане на целите, се превръщат в самоцел и подменят процеса на мотивация: стремящият се към знание, творчество, активност или спокойствие, семейно благополучие или развлечения, при цялото мислимо разнообразие от възможни цели и мотиви, е длъжен първоначално да се погрижи за набавянето на пари. Освен абсолютно средство, те стават и абсолютна цел и лишават всички останали цели от самостоятелна ценност и значимост. Парите разкриват свойството си да отчуждават социалната и културната мотивация, като по този начин парализират волята на човека.

Днес в света драматично се сблъскват различни концепции и идеологии: „неконтролирано развитие“ (с „невидимата ръка на пазара“), „структурна перестройка“, нашумялото „устойчиво развитие“ и накрая – форсираното „свръхразвитие“ (избиращо приоритетни направления с акценти върху човешките ресурси, а не природата, в качеството ѝ на основен източник на съвременната цивилизация). Решаваща остава революцията в съзнанието, насочена против фетишизирането на парите, на пазара, собствеността и държавността, и изграждане на организации върху това съзнание за радикална промяна на света.
Богатството на обществата е в пряка зависимост от общата производителност на труда на основата на прилагането на постиженията на науката и техниката. От друга страна, ръстът на общественото богатство става все по-малко зависим от количеството работно време и от броя на заетите в отраслите на материалното производство. В крайна сметка процесът на труда ще бъде напълно автоматизиран. Човешкият труд ще приеме изключително творчески характер, в това число и в разработката на автоматизирани системи за управление и контрол над производствените процеси.
В такъв свят изолирани, частични преобразувания (реформи), вместо Социалната революция, са невъзможни. Независимо от това, че умозамъглените и демагозите на сцената на политическия театър произнасят заклинания и заклеймяват войната, независимо от призивите на всевъзможни „Интернационали“: „Не на войната!“, въпреки надеждите за по-добро бъдеще, за „гарантиран минимален доход за интегриране на лумпените“, за „безплатен обществен транспорт, медицински услуги за неосигурените“ и други подобни илюзорни и невъзможни в условията на капитализма залъгалки, ако днешната политическа, икономическа и парична система се съхрани, няма да минат повече от 20-25 години и земята ще бъде обхваната от немислимо смъртоносна и разрушителна война, в сравнение с която миналите световни войни ще приличат на буря в чаша с вода!

Трябва да сме слепци или напълно видиотени от СМИ, за да не виждаме отчетливо развитието и посоката на събитията. Всичко това няма да ни отмине на фона на колосалните, практически неограничени производствени възможности на нанофабриките за биомолекули, компоненти на наноелектрониката, нанороботи, снабдяването на малките общински предприятия и гражданите с 3D-принтери с размери на лазерен принтер за приготовление на пластмасови и други изделия за дома с каквато си пожелаем предварително зададена атомна и молекулярна структура…
Тогава единствената надежда за спасение на човешкия род остава пробуждането на инстинкта за самосъхранение и революционната воля на „V-то съсловие“ за премахване на политическите и социалноикономическите бариери пред бъдещето.
Съвременното общество има достъп до най-съвременните технологии и още днес, особено ако се използват рационално, може да обезпечи храна, облекло, жилища, медицински грижи за всички жители на Земята. Модернизирането на образователната система и разработването на неограничено количество възобновяеми и незамърсяващи околната среда източници на енергия ще създадат благоприятни условия за ефективното развитие на социален модел от нов тип, където парите, като средство или начин за изчисление просто няма да имат смисъл, всеки ще може да се ползва от много висок стандарт на живот с всички удобства на високоразвитото технологично общество.

Хората, които все още пречат на социалната трансформация на обществото, са неговите алчни, егоистични и властолюбиви господари, вкопчили се здраво в интереси, концепции и методи, изобретени преди много столетия.

Идеите на Социалната революция, прокламирани от времето на Парижката Комуна, са очертали базата и контурите на бъдещото общество, което трябва да почива върху обединението на човечеството в условия на свобода и социална справедливост, премахването на делението на класи и на командващи и подчиняващи се, върху културното многообразие, мира, уважението на правата на себеподобните и опазването на природата.

В стремежа ни към новия свят е крайно необходимо преодоляването на расизма, на ксенофобията, патриотарството и на шовинизма, провъзгласяването от всички народи на взаимната отговорност едни пред други, пред бъдещите поколения и пред Великата всемирна федерация на комуните, на народите, на регионалните и континенталните общности, преодоляла националистическото тесногръдие и локалния егоизъм. Това е крайната цел на анархокомунистите.

Георги Константинов
(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *