Прогнозите ми за края на капитала и държавността

печат

СЕ ОКАЗАХА ПРЕКАЛЕНО УДЪЛЖЕНИ

(продължава от миналия брой)

По силата на обективното развитие на РР (на научно-техническите достижения и новите технологии), на много високата производителност на труда и в не далечна перспектива на замяната му от роботите, произвежданите продукти и услуги в такава икономика ще бъдат в изобилие и с нулева стойност. Така ще се създадат всички необходими и достатъчни предпоставки за пълен отказ от парите като механизъм за разпределение на материалните блага. От тук до ликвидиране на държавността и капитализма във всичките им възможни форми, т. е. до Социалната революция ще остане само една крачка. Обединеното Човечество ще може да премине към нова анархокомунистическа социал-икономическа система от комуни-“екополиси“ със съответната информационно-комуникационна инфраструктура, характеризираща се със синтеза на следните фактори:

• Микроелектронно медицинско и фармацевтично производство с ред направления като разшифроване генетичния код на човечеството и развитие на техниката за клониране, позволяващи различни приложения и новости, апарати за инвалиди, заменящи слуха и зрението, световна мрежа за бърза доставка на органи за присаждане, автоматични преводачи от един език на друг, правещи нещо обикновено общуването с другите народи през езикови и етнически бариери, през континенти и океани, и още десетки и стотици неподозирани възможности.

• Икономика на знанието, науката и изкуствата, позволяваща реализация на интелектуално-творческия потенциал на човека и обединяваща в единно цяло възпитанието и образованието, както и високопродуктивната иновационна дейност.

• Икономика, включваща инфраструктури, които осигуряват социалния живот и защитата на населението.

• Още в края на ХХ век РР се насочи към компютърно моделиране на елементи на съзнанието, към стремително развитие на математизирането на психологията, социологията и историята. Компютърните технологии, които са базисен елемент на РР, също се развиват с невероятни скорости. Днешните компютри смятат 250 милиарда пъти по-бързо от своите прадядовци от първата генерация, поради което чрез една гигантска информационно-телекомуникационна инфраструктура от локално до глобално ниво става възможен достъпът до актуална информация за околната социал-икономическа и природна среда, обработването ѝ в реално време с методите на приложната математика и решаването на най-трудоемки задачи, свързани с управлението на все по-сложните и динамични процеси в променящия се свят. С други думи днес, както никога, пред човечеството се откриват небивали възможности за реализация на анархокомунистическите идеи и програми за обществено устройство.

ДЕФИНИЦИЯ НА АНАРХО­КОМУНИСТИЧЕСКОТО ОБЩЕСТВО

Анархокомунизмът е обществена система, при която държавата е премахната и е заменена на локално ниво от комуната (общината), а на провинциално, национално, регионално, континентално и глобално – от федерацията (от доброволния и свободен съюз) на комуните.

Аналогично, собствеността е експроприирана, трудът – освободен и класите като социални разряди – ликвидирани и заменени от комунистическата икономика и социални отношения. Те се характеризират с обществено планиране отдолу-нагоре на производството, развитието и разпределението, съобразно изявените нужди на федерираните общности, приобщаването към които на индивидите е доброволно и отделянето – свободно.

Структура и функциониране на комуната и на федерацията

Решаващ и същевременно изпълнителен орган на комуната е ОБЩОТО СЪБРАНИЕ на всички нейни членове.

Принципи на общежитието:

• премахване разделението на командващи и подчинени, на потискащи и унизени, чрез замяна на държавната, йерархическа, властническа вертикална организация на обществото с хоризонталната, федералистична организация на комуните, чиито общи събрания решават пряко своите локални проблеми, а общите – провинциални, регионални, континентални и планетарни – отдолу нагоре, на конференциите и конгресите със съответен обхват, чрез делегати с императивен мандат, с пряка и обратна връзка с въоръжените труженици и граждани, под чийто контрол се вземат решения с консенсус или – по изработени правила и процедури – се разпределят задачите и се привеждат в изпълнение.

• задължителните решения (без които животът в общността е невъзможен) се вземат с консенсус (с единодушие);

• останалите, второстепенни решения – с обикновено или квалифицирано мнозинство, като те не са задължителни за малцинството, но то няма право да пречи на провеждането им. Същевременно, несъгласните с взетите решения имат право да се отделят и образуват своя комуна (съюз) или да се поставят вън от всяко общежитие.

Комунистическа икономика (цел, планиране, производство, разпределение и снабдяване).

Комунистическата икономика (КИ) е система, в която всички вещи и услуги, произведени без използване на наемен труд, без стоково-паричния обмен (с пари, клиринг и т. н.), тоест без вътрешния и международния пазар на труда и стоките (който е един от базисните елементи на капитализма), са достъпни за всяка и за всеки чрез автоматизираната снабдително-разпределителна мрежа.

При КИ фактор за ръста ѝ е използването на всички ресурси, а повишението на ефективността става за сметка на научно-технологическото развитие, в това число и на технологията за управление на трудовите и материалните ресурси.

ОТ САМО СЕБЕ СИ СЕ ПОДРАЗБИРА, ЧЕ В ТАКОВА АНАРХО-КОМУНИСТИЧЕСКО ОБЩЕСТВО И В НЕГОВАТА ИКОНОМИКА НАЕМНИЯТ И ПОДЧИНЕН ТРУД Е ЛИКВИДИРАН, А РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО И СНАБДЯВАНЕТО СТАВАТ СЪОБРАЗНО КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ПРИНЦИП: СПОРЕД ИНДИВИДУАЛНИТЕ И КОЛЕКТИВНИТЕ НУЖДИ.

КИ е възможна само когато икономическите единици и тяхната продукция са превърнати в колективна собственост с безплатен, свободен и доброволен труд, срещу който всеки получава според нуждите си или по равно, когато и докогато производствените възможности на обществото временно не позволяват прилагане на комунистическия принцип на разпределение; когато всички природни ресурси и техните продукти са общо достояние на всички жители на планетата и техните общности.

Основните предпоставки на КИ: ДА бъдат НАЛИЦЕ ресурсите, необходими за създаване на всякакви продукти и услуги, планирано изобилие – резултат от автоматизирания и остатъците от човешкия труд, а практиката на нормиране и оценяване на ресурсите и резултатите от обработката им посредством парите да бъде елиминирана от сферите на труда, потреблението и от живота на обществото изобщо.

 

Георги Константинов
(следва)


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *