Прогнозите ми за края на капитала и държавността

печат
СЕ ОКАЗАХА ПРЕКАЛЕНО УДЪЛЖЕНИ

(продължава от миналия брой)

РЕАЛИЗАЦИЯ НА АНАРХОКОМУНИСТИЧЕСКОТО ОБЩЕСТВО:

Сътресенията, свързани с РР, която начева в капиталистическото общество, свидетелстват за неустойчивостта и обречеността на днешните политически, икономически и социокултурни структури и норми на всекидневен живот. Те вещаят неизбежното крушение на остарелите обществено-политически и икономически институции и отношения и са израз на революционна криза (ситуация). Решението или изходът от нея изисква извършване на радикални социални трансформации, най-важните от които са формулираните по-горе превъплъщения на държавата и частната/държавна собственост в свободен комунизъм.

Премахването на държавността и собствеността цели осигуряването на свобода, обществен и индивидуален, еднакъв за всички (за всяка и за всеки) достъп до произведените блага и услуги.

Става дума не за „социални реформи“ – кърпежи, корекции на развитието и козметични промени, за да остане всичко непроменено, а за коренни промени в обществените отношения и структури, резултат от формирането на един анархокомунистически революционен мироглед като основа на радикалните трансформации, които могат да бъдат резултат само от съзнателната и организирана дейност на революционните маси.

Държавността и собствеността не са нито вечни, нито „присъщи на човешката природа“ категории. Те са класови институции, появили се след неолитната икономическа революция и последвалата я контрареволюция, чийто завършек е създаването на държавата. През огромната част от историята на „човешката природа“ не е имало нито индивидуална, групова или държавна собственост, робски труд, експлоатация, пари и търговия, нито извъникономическа принуда и политическо (полицейско) господство на една организирана банда над неорганизираните маси. Едва след откриването на селското стопанство (на скотовъдството и земеделието) на мястото на лова и събирането на готови храни в природата и разделението на труда, възникват заграбването на произведените „излишъци“ от бандите – ембриони на държавността – и превръщането на ближни и далечни в роби, последвано от търговски експедиции, търговия с ресурси и продукция, отнета от преките ѝ производители, войни между въоръжените банди на паразитите за плячката, докато се стигне до съвременните власти на държавните институции и на корпорациите, в чиято основа откриваме известните ни от историята до днес модификации на собствеността, на държавността и на социаликономическите и политически отношения и класи.

Ние искаме да преобразим обществото чрез СОЦИАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ.

Тя е трансформация на капитализма със съответстващата му държавна „черупка“ в анархокомунизъм. За съжаление, това не може да се извърши без „противоконституционно“ революционно насилие. Дали последното ще приеме форма на кръвопролитна гражданска война, както и степента на нейната интензивност, зависи изцяло от господстващата класа, от нейната готовност да престане да господства и да граби, и да приеме статут еднакъв с този на еманципиралите се в хода на социалната революция нисши класи, в която ДЪРЖАВАТА, включително демократичната, ТРЯБВА ДА УМРЕ, а стихийното развитие на световния пазар – да се замени с разумна стратегия на развитие, обща за цялото човечество, опираща се на новите естественонаучни изследвания и технологични постижения, позволяващи предвиждането на опасностите, които очакват човечеството, както и използването на възможностите, с които то разполага, за отстраняването им.

Ние сме оптимисти относно възможностите за по-нататъшното развитие на човешките общества, но условие за това е премахването на капиталистическата икономика и отношения с техния страж – държавата.

Човечеството е дошло до границата на неизбежната социална реконструкция, която ще засегне всички днешни институции и отношения, включително манталитета, много психологически характеристики, които не съответстват повече на новите условия на живот и които трябва да бъдат преодолени, ОСВЕН С РЕВОЛЮЦИОННОТО НАСИЛИЕ, със съответно възпитание и утвърждаване на нова нравственост, продиктувани от това, че предпоставките и възможностите са се превърнали в НЕОБХОДИМОСТ, в условие, без което съществуването на човешкия род е станало невъзможно.

Днес, повече от всякога, самата история на човечеството вписва обективно и императивно в дневния му ред интернационалния братски планетарен съюз на всички народи на Земята. Съюз, който да планира с консенсус стратегическото социаликономическо хармонично развитие на човечеството през 21-ви век на основата на свръхразвитите технологии и да гарантира висок жизнен стандарт за всеки човек под съвместния контрол и колективното управление на настоящето и бъдещето.

При тези условия може да се създаде база от обективни данни по отрасли, на чиято основа да заработи глобална система за управление и разпределение на природните ресурси при пълна прозрачност и възможност за информиране (с премахване на всякакви тайни: банкови, търговски, договорни, държавни, следствено-съдебни, чиновнически, международни и т. н.) за промяна на инфраструктурите на градовете на бъдещата федерация с обществен контрол върху разпределението и свободен достъп до технологичните разработки, с ликвидиране на частната и държавна собственост върху тях, включително „интелектуалната“.

В предстоящото десетилетие 2016-2025 г. се очаква нов кръг от засилване на ролята на РР в обществото, с което промишленото производство ще претърпи още по-дълбоки трансформации, за да премине окончателно от традиционно-стандартното и ръчно-машинно производство към автоматизирано, роботизирано и индивидуализирано по предварително зададени параметри, съобразени с нуждите и вкусовете на всеки потребител или колектив.

Като следствие от глобалната роботизация и информатизация ще се променят всички страни на живота в човешкото общество. Критерий за социалния прогрес ще бъде свободата, която обществото може да гарантира на всеки от своите членове. Свобода за творческа самореализация в различните дейности, науки и изкуства. Няма да бъде трудно да се проследи взаимната връзка между научно-техническия и социалния прогрес, който е резултат от колективните и индивидуални инициативи и планове и активното участие на индивидите и колективите в икономическия, социален и културен живот на обществото.

Творческата самореализация, разнообразната позитивна дейност и колективните решения и изпълнения развиват човека и съдействат за превръщането му от политическо животно (зоон политикон* на гръцки) в свободен социален индивид.

Свободното време, посветено на собственото му „Аз“, освобождава и усъвършенства човека. Колкото по-голяма е свободата за собствената му самореализация, толкова по-голям потенциал за развитие притежава цялото общество (ако под това разбираме развитието на всички негови индивиди).

Ние живеем в симбиоза с планетарната екосистема. Причинно-следственият баланс отразява живота на планетата. Комунистическата икономика предполага преобразуване на социалните и интернационални институции И СОЦИАЛНИ ОТНОШЕНИЯ в единна планетарна система.

Наред с кардиналните политически и социаликономически промени, е необходимо изработването на глобален екологичен проект за обществото в XXI век, който би обезпечил материалните условия за технологичния пробив, променящ съществено и взаимоотношенията на човека с околната среда, минимизирайки увреждането ѝ чрез съобразено с науката използване на природните ресурси и рециклиране на отпадъците като неразделна част от икономическата дейност, която ще предопредели възстановяването на биосферата. При това „зелените технологии“ трябва да се разработват и доработват с отчитане на възможностите им за повсеместно използване, щото високотехнологичното производство да няма дискриминационен характер и да не създава области с ниски и мръсни технологии, които биха унищожили ефекта от достигнатия прогрес. Това също налага премахването на днешните прегради като собственост, разделение на труда, финансови и стопански „обвързаности“, стремежи към извличане на свръхпечалби за сметка на ограничения достъп до достиженията на РР, както и на полицейското и юридическото съхраняване на днешните социални, т. е. политически и икономически отношения.

Науката като методология за намиране на всички и всякакви социални решения. Приложението на „научните методи за решение на социалните проблеми“ ще стане основен принцип за функционирането на едно анархокомунистическо общество. Необходимо е да се откажем от неоправдано стимулираната хипертрофия на естествените и особено от форсираното създаване и развитие на изкуствените потребности, като свържем тази „политика“ със щадящ режим на използване на природните ресурси, с рециклиране и внедряване на технологии, спестяващи енергия, с въвеждане на алтернативна енергетика и т. н., и т. н.

Постепенният преход на вземане на решения от човека към изкуствения интелект (при определяне на целите отдолу-нагоре, от комуната през регионите до планетата) е следващ етап в социалната еволюция. При прехода към икономиката на РР ще бъде нужен доброволният и свободен труд на множество специалисти от най-различни научни направления, съобразно техните интереси, афинитет и свободна воля да се прониква в тайните на микрокосмоса, на човека, на обществото и макрокосмоса, както и да се решават практическите проблеми на индивидите и колективите им. С течение на времето обаче обективното научно-технологично развитие ще предостави управлението на монотонните процеси на социално-икономическия живот на обществото „в ръцете“ на изкуствения интелект, освобождавайки човешките мозъци и ръце за творчество…

Природата е основа на човешкото съществувание, но тя не предопределя нашата история и не елиминира необходимостта от нашата революционна, хуманна, рационална и планомерна намеса в делата ни. Ние искаме разцветът на разума, чувствата и волята да се превърне в главна цел на биологическия вид Хомо Сапиенс, за да заслужим това дадено ни от антрополозите название.


* Аристотел определя човека като зоон политикон – „животно, което живее в полиса“. Според него, „който живее извън държавата поради природата си, а не по силата на обстоятелствата, или стои по-долу, или превъзхожда днешния човек“, тоест, той е или по-нисше животно в еволюционната стълба, или е… Бог.

Очевидно Аристотел не е могъл да си представи СВОБОДНИЯ ЧОВЕК.

Георги Константинов
(следва)


 

1 коментар

  • Nihilismo o muerte

    So … Ще ми кларифицирате ли нещата още повече , защото явно не разбирам …Значи най-напред хората ще възнегодуват против капитализма и антихуманната му същност което ще доведе до унищожение на държавите техният „страж“ и тогава хората ще се откажат от частната собственост , ще си кажат света е на всички и ще съставят – „планетарен съюз на всички народи на Земята“(което днес се явява ООН само че по-добро , по-хуманно и по-по-най).И в същото време вече свръх развитите роботи ще изземат физическия труд оставяйки ни сами на себе си за party all night sleep all day and drink and drive? И кога по-точно ще се случи всичко това накуп, можете ли да дадете прогноза във векове : 21-ви ? 22-ри? 23-ти?
    Никак не ми се иска да бъда просто някаква страдалческа жертва на историческия преход водещ към съвършено общество от което дори няма да бъда част! WHAT ABOUT ME BITCH ?! Виждате ли просто не мога да си представя че бъдеще в което няма да съществувам би могло да има някаква стойност.
    Благодаря!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *